Решение № 160 от 09.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500185 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 77/16.03.2026 година, постановено по гражд. дело № 498/2024 година по описа на Окръжен съд - Сливен, е отхвърлен изцяло предявеният от А. А. М., ЕГН **********, с адрес: град С., срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев, Владислав Василев М. и Веселин Асенов Владимиров, начин на представляване - заедно от двама изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата 92 032.54 евро, с левова равностойност 180 000 лева, които вреди са претърпени в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 07.10.2023 година, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва, считано от 09.11.2023 година, евентуално от 14.11.2023 година до окончателното изплащане, както и на разноски по делото; отхвърлен е изцяло и предявеният от Г. А. В., ЕГН **********, с адрес: с. Б., срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 112 484.21 евро, с левова равностойност 220 000 лева, които вреди са претърпени в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 07.10.2023 година, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва, считано от 09.11.2023 година, евентуално от 14.11.2023 година до окончателното изплащане, а също и на разноски по делото. Присъдени са разноски.

1

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от А. А. М., ЕГН **********, и Г. А. В., ЕГН **********, двамата чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, с която същото се обжалва като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, включително обсъждане от страна на съда на доказателства без доказателствена стойност и ценене единствено на част от доказателствата по делото.

Страната твърди, че направеното от нея оспорване на заключението по допуснатата САТЕ не е взето предвид от съда и не са обсъдени наведените от нея съображения. Поддържа се наличието на противоправно поведение и вина за настъпилото ПТП на застрахования при ответната страна водач, който се е движел с несъобразена скорост. Твърди се възможност на водача да предотврати ПТП при движение със скорост около 60 км/ч, както и да спре или да задейства спирачната система и да пропусне каруцата, без да намалява до пълно спиране.

Откроява се като основен спор по делото моментът, в който каруцата е станала опасност за движението. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че това е моментът, в който каруцата е навлязла в пътното платно. Настоява се, че водачката на лекия автомобил е могла да види каруцата, когато е минала зад дървото, намиращо се вляво от пътното платно, преди навлизането й на платното. Обосновава се демонстрация у пострадалите на намерение за пресичането му. Възразява се за неотносимост и недоказаност на алкохолното опиянение на водача на каруцата и двамата ищци. Оспорва се наличието на съпричиняване от страна на пострадалите. Обосновава се отсъствието на ефективно аварийно спиране от страна на водача на лекия автомобил с отсъствието на спирачен път. Цитират се обясненията на двамата ищци, според които каруцата е спряла преди навлизане на пътното платно.

Подробно се изброяват получените от въззиваемите животозастрашаващи травми. По отношение на изпитаните от А. М. болки, страдания и психичен стрес се сочат показанията на св. В.Г., която живее на семейни начала с него. Пресъздават се показанията на св. А. В. и В. А., синове на пострадалия Г. В., свидетелстващи за изпитаните страдания на баща им и промененото му от преживения стрес при ПТП психическо състояние. Прави се изводът, че възстановителният период е изключително тежък за въззиваемите, като към настоящия момент същите не са напълно възстановени. Изразява се позицията, че претенциите на въззиваемите - ищци за неимуществени вреди са доказани по основание и размер. Излагат се съображения за постигане на все по-пълно компенсиране на вредите, причинени на пострадали при ПТП чрез увеличаване на действащите застрахователни лимити и тяхната актуализация предвид икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната.

Моли се за отмяна на решението и уважаване претенциите на ищците.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , заедно с начислено ДДС.

В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез юрк. К. А., се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Възразява се срещу направеното от въззивника искане за допускане на повторна САТЕ. Твърди се, че в о.с.з. на 04.07.2025 година страната заявява, че 2 не възразява да бъде приета експертизата, но оспорва изводите на вещото лице досежно скоростите на превозните средства и прави неясно формулирано искане за разглеждане на модел въз основата на хипотетично по-ниска скорост на каруцата. Обосновава се законосъобразност на отказа на съда и преклудираност на последващите искания на страната в този смисъл. Поддържа се законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Акцентира се върху алкохолната опияненост на водача на каруцата и липсата на спиране преди излизане на платното, предвид приближаващия автомобил. Изразява се позиция за наличие на случайно деяние и липса на вина на водача Т. И..

Моли се за потвърждаване на решението.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Апелативен съд - Бургас намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи следното:

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна. Необходимо е, обаче, наред с това да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност, в конкретния случай, на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ** Т.Д.И.. Трябва в настоящия процес, при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че нейното поведение именно е довело до настъпване на произшествието и по-специално, че са налице елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.

От доказателствения материал се установява, че на 07.10.2023 година, на път I-6, в близост до „Бялата чешма“ е настъпил удар между лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № **, управляван от Т.Д.И. и ППС с животинска тяга, с водач Т.А.И.. В резултат на това пътнотранспортно произшествие (ПТП) са причинени телесни увреждания на Т.А.И., Г. А. В. и А. А. М. и материални щети по автомобила и каруцата. По делото, в съответствие 3 с отправените в тази насока искания, е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение е посочило, че лекият автомобил марка „Пежо“ се е движел в светлата част на денонощието, при прав равен участък от път I-6, със скорост от около 91 км/м. Движението се е осъществявало в дясната пътна лента, суха пътна настилка, нормална видимост и естествено осветление. В същото време от лявата страна на черен път, при напречно пресичане на платното за движение, се е движела каруца, теглена от кон и трима пътника на нея. Скоростта на движение е била около 16 км/ч. Каруцата се е движила близко до напречното платно и отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Видимостта на водача към каруцата е била ограничена до 2.9 - 3 м. вляво от лявата граница на платното за движение от наличие на голямо крайпътно дърво. В момента на пресичане на лявата граница на платното за движение от коня, теглещ каруцата, което е на 8 м. от геометричното и разположение от мястото на удара, автомобилът е бил на около 46 м. от последното. Спрямо този момент на възникване на опасност, водачката на автомобила не е имала техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като опасната зона за спиране е била по-голяма от това разстояние. Тя е нямала техническата възможност да намали скоростта на движение до мястото на удара, като е налице навлизане на каруцата в опасната зона за спиране на автомобила. Вляво от платното за движение, преди черния път, се е намирало крайпътно дърво, което е ограничавало видимостта на водачката до 2.9 метра вляво от лявата граница. Ако се приеме, че към този момент е възникнала опасността - при появата на коня във видимата за водачката зона, автомобилът е бил на около 62 м. от мястото на удара. В случай, че водачката възприеме опасността и предприеме спиране, скоростта към мястото на удара би била около 63 км/ч, а каруцата би била на 0.8 м по-надясно от геометричното разположение към мястото на удара. Това допълнително разстояние не би позволило тя да напусне коридора на движение на автомобила и отново би се реализирал удар.

Експертът, в отговор на поставените му въпроси, е установил също така, че вдясно от мантинелата и преди отклонението вдясно е налице висока и гъста растителност, която е с височина до 3 метра. Тя е непосредствено вдясно от мантинелата. След отклонението също има растителност, вдясно от автобусния джоб, която е с височина 1-1.3 метра. Самото произшествие с настъпило в зоната на прав участък от пътя, като вляво и вдясно е налице черен необозначен път. Този път е закрит, като е установена ограничена видимост от наличните мантинели, храсти и високи дървета. Каруцата се е движила отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, при относително напречно пресичане, като автомобилът се е движил в дясната пътна лента. В момента на удара автомобилът се е движил надлъжно на платното за движение, а каруцата е пресичала почти напречно платното за движение и по направление отляво надясно спрямо посоката на автомобила.

Самата каруца с коня е приближавала платното за движение в зоната на непълна закрита видимост, определена първо от крайпътно дърво, а след това от метална еластична ограда тип мантинела, което от своя страна сочи, че са налице всички признаци да се приеме повисоко време на реакция от 0.8 s, което следва да се избере тогава, когато водачът е имал техническата възможност да забележи определени признаци на опасност, бил е внимателен, 4 но не може точно да определи мястото и времето на възникване на опасността, както и нейния характер. Завишението в конкретния случай е свързано с това, че няма интензивност на движението, не е налице движение в зоната на кръстовище, няма предупредителни знаци за приближаване на кръстовище или друга опасност, няма ограничение на скоростта на движение със специално поставен знак за нормирането и. Освен това, поради ограничената видимост от храсти и предпазни съоръжения, водачката не е имала техническата възможност да възприеме наличието на черен път отляво и отдясно спрямо посоката си на движение. Експертът е установил, че при време за реакция от 0.8 секунди и определената скорост на движение, опасната зона за спиране на автомобила „Пежо“ е около 74 метра; при такава от 1.23 секунди - около 85 метра (това времето, установено съгласно извършено експериментално изследване за това на реакция на водачи и тяхното групиране според категорията „пол“ и „възраст“, при което е получен този резултат като средно време за жена при очаквана опасност, в извънградски условия); при време за реакция от 1.4 секунди опасната зона за спиране е около 89 метра и при време за реакция от 2.23 секунди - около 109 метра. Ако се приеме, че опасността е възникнала към момента на навлизане на коня на платното за движение, при скорост на каруцата от 16 км/ч, времето за движение на същата от момента на навлизането и на платното за движение до момента на удара е 1.82 секунди. В момента на навлизане на коня на платното за движение, автомобилът е бил на около 46 метра от мястото на удара. Каруцата е изминала разстояние от 8 метра от нивото на лявата граница на платното за движение до геометричното разположение към мястото на удара за време от около 1.82 секунди. Този анализ сочи, че водачката на автомобила не е имала техническата възможност да спре до мястото на удара при всяко едно от посочените по-горе времена на реакция, тъй като разстоянието, на което се е намирала е по-малко от опасната зона за спиране, което от своя страна означава, че каруцата е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила. Ако за момент на възникване на опасност се приеме този спрямо откриване видимостта на водачката към каруцата, то тогава, при съобразяване на полученото разстояние от 62.2 метра, отново би настъпил удар, като скоростта към момента на удара би била 65 км/ч; това е валидно при време за реакция от 1.23 секунди и по-голямо от това. Вещото лице е направило и компютърна симулация на движение на участниците в ПТП до мястото на удара от момента на навлизане на каруцата на платното за движение при изминато разстояние от коня до мястото на удара от 8 метра и време за реакция от 1.23 секунди; такава от възможната поява на коня в полезрението на водачката при ограничена видимост или на 2.9 метра преди навлизане на коня на платното за движение и реакция на водачката от 1.23 секунди; такава от момента на навлизане на коня на платното за движение и време за реакция на водачката от 0.8 секунди и от момента на навлизане на коня на платното за движение и време за реакция на водачката от 1.4 секунди, като получените при всички тях резултати сочат, че настъпва удар, който е челен за автомобила и страничен за каруцата. При положение, че опасността за водачката на автомобила е от момента на навлизането на коня на платното за движение, то техническата причина, довела до възникване на ПТП е навлизането на каруцата в опасната зона за спиране на автомобила.