Решение № 163 от 20.09.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Харманли, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630100314 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК за главница, по чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК за договорна лихва и по чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286, вр. чл.280 от ЗЗД за възнаграждение за имуществено проучване.

Производството по делото е образувано по искова молба на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„.....“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, представлявано от управителя С.К, против А. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр.Димитровград, ул.„..... в която се твърди, че на 29.04.2020г. ответникът сключил договор за заем №7000000021851R, съгласно който получил наведнъж и в брой сумата от 500,00 лв., при условията на същия този договор и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем ответникът се задължил да заплати на ищеца сума в размер на 561,54лв., представляващи главница по Договора за заем в размер на 500,00лв. и договорена възнаградителна лихва за периода - от 05.06.2020г. до 05.11.2020г. в размер на 61,54 лв., която следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 93,59 лв.

Ищецът твърди, че на 29.04.2020г. ответникът сключил договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно условията и сроковете по същия договор се задължил да му заплати сума в размер на 296,46 лв., която следвала да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски 1 всяка в размер на 49,41 лв.

Ищецът посочва, че съгласно чл.4, ал.6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят можел да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите отделни вноски, което имало за цел само и единствено да улесни ответника при погасяване на своето задължение по двата договора.

Съгласно погасителният план по договора за заем и по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг ответникът не бил започнал изпълнение на своето задължение, като не бил направил плащане на нито една месечна вноска. Съгласно същия погасителен план падежната дата за внасяне на последната месечна вноска била - 05.11.2020г. Претендираната сума в размер на 858,00, включвала: главница в размер на 500,00 лв. по договор за заем №7000000021851R от 29.04.2020г., договорената възнаградителна лихва в размер на 61,54 лв., начислена върху главницата по договор за заем №7000000021851R от 29.04.2020г., за период от 05.06.2020г. до 05.11.2020г., задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.04.2020г. в размер на 296,46 лв.

Ищецът посочва, че договорът за заем бил двустранен, възмезден, формален, консенсуален договор, по силата на който заемодателят предоставял на заемателя договорена парична сума, при договорени условия и срок, а заемателят се задължил да ползва сумата и да я върне в сроковете, посочени в договора. Срещу ползвания заем заемателят плащал възнаградителна лихва, която по своето естество представлявала възнаграждението, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябвало да престира на заемодателя, защото били предадени в собственост и се разпоредил с тях.

Заемодателят се задължавал да изпълни договорното си задължение да предостави договорената парична сума на заемополучателя, а заемополучателят се задължавал да върне заема на месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, който бил неразделна част от договора. Анюитетните вноски включвали съответната разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва. Договорената възнаградителна лихва не можела да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. В случая следвало да се има предвид и факта, че заемодателят не бил банка и за задълженията на заемополучателя не били дадени обезпечения, а повишеният риск оскъпявал финансовия ресурс. По повод неизпълнение на задължението на ответника към ищеца същият многократно бил уведомяван от представители на дружеството и била търсена възможност за доброволно уреждане на финансовите отношения по договора за заем, но без успех.

2

Договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен на 29.04.2020г. между възложителя - ответник и изпълнителя - ищец, представлявал отделно облигационно правоотношение между страните, съгласно който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал, да му се предоставят услуги по изготвяне на кредитен рейтинг на изпълнителя, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя. Договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг бил сключен въз основа на изразена инициатива и желание от страна на ответника да се снабди с удостоверението за кредитен рейтинг, което следвало да намери общо приложение и да послужи там, където му било необходимо. Договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг нямал нищо общо с Договора за заем, сключен между страните. Ответникът нямал качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на 33П по Договора за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг.

Сключването на настоящия договор не бил предпоставка за сключването на договора за заем от 29.04.2020г.

Съдържанието на договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл.9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следвало да уговорят предмета на услугата - с договора за услуга изпълнителят се задължавал на свой риск да извърши определена услуга съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/. В процесния случай съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг предметът на договорената услуга била изпълнителят да предостави на възложителя услуга по изготвяне на кредитен рейтинг на изпълнителя, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя, а размерът на възнаграждението се уговарял свободно между страните преди сключване на договора.

Предвид изложеното моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението, сумата от 61,54 лв. - договорена възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договор за заем за периода от 05.06.2020г. до 05.11.2020г., сумата от 296,46 лв., представляващо неплатено задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.04.2020г., както и да бъде осъден ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски във връзка с образуване и воденето на настоящото дело.

3

Също така ищецът моли, в условията на евентуалност, в случай че се приеме, ч е договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е недействителен, съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 500 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението и 61,54 лв. - неплатено задължение по възнаградителна лихва към Договора за заем, както и да бъде осъден ответника да заплати всички съдебноделоводни разноски във връзка с образуване и воденето на настоящото производство.

Също така ищецът моли, в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме Договорът за заем №7000000021851R от 29.04.2020г. за недействителен, моли да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 главница, която представлява неплатен остатък заемната сума по процесния Договор за заем от 29.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението, както и да осъди ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски във връзка с образуване и воденето на настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК н е е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.Г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД и ответника А. Г. е сключен договор за заем №7000000021851R от 29.04.2020г., като по силата на същия ответникът е получил в заем сумата от 500 лв. със задължение да върне заетата сума чрез заплащане на 6 броя месечни вноски, с дата на първо плащане 05.06.2020г. Договорената обща сума за плащане с включена допълнителна услуга е посочена на 858 лв. Съгл. договора с подписването на същия заемополучателят удостоверява, че е получил заетата сума изцяло.

Представени по делото са и Общи условия към договора и погасителен план с посочени дължими месечни вноски - фиксирана ( с включена договорна лихва) в размер на 93.59 лв. и като общо дължима сума (с включена допълнителна услуга от 49.41 лв.) в размер на 143 лв. Датата на последната дължима месечна вноска е 05.11.2020г.

Между страните е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.04.2020г. с предмет изготвяне на кредитен рейтинг от ищеца като изпълнител, имащ общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя-ответник по делото. За изпълнение на предмета на този договор е уговорено възнаграждение в размер на 296.46 лв., дължимо от възложителя на 4 изпълнителя на 6 вноски с падеж 05.06.2020г., включени към месечните вноски по погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът А.Г. е сключил с ищеца „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД договор за заем №7000000021851R от 29.04.2020г. за сумата от 500 лв., която сума е получил съгл. договора, имащ характера на разписка за предадената и получена сума.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за заем по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.

9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът Г., като кредитополучател, е физическо лице, на което по силата на сключения договор е предоставен потребителски заем по ЗПК, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ответникът е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Отделно от това и съгласно установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) и предвиденото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д.