Решение № 1873 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1873 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330205405 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438-000554 от 02.08.2023г. на Г.Р.Г. на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив с което на В. И. В. с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. С НП на основание Наредба № Iз–2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, оспорват се приетите в АУАН и НП фактически положения. Представят се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Прави се искане за изискване и преглеждане записите от камери, монтирани на бул.“България“, кръстовището с ул.“В. Левски“. Прави се искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят редовно призван, в съдебно заседание се представлява 1 от адв.Т. А., който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи за неизвършителство на твърдяното в НП нарушение и направи искане за отмяна на обжалваното НП. Направи искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. В придружително преписката писмо до съда от страна на въззиваемата страна се излага писмено становище за законосъобразно проведено производство по съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП и се прави искане за потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 27.06.2023г. жалбоподателят В. И. В. като водач управлявал лек автомобил „БМВ 530Д”, с рег.№ **** на територията на гр.Пловдив, като с него пътувал и свидетел И. В. В.. Около 10:51 часа се движел по бул.“България“ посока от изток на запад, като достигнал кръстовището с ул.“В. Левски“, навлязъл в зоната на кръстовището след други превозни средства, за извършване обратен завой, след подаден сигнал Зелено на светофарната уредба. Излизането от кръстовището на жалбоподателя станало на червен сигнал на светофарната уредба, поради което същия бил спрян за проверка от полицейски служители при 03 РУ на МВР Пловдив – свидетелите З. Г. П. и И. К. В.. След установяване самоличността на жалбоподателя като водач на МПС спряно за проверка, срещу него бил съставен АУАН серия GA № 617234 за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието на АУАН, жалбоподателят саморъчно вписал имам възражение. Актът е подписан от всички посочени в него лица. В законоустановения срок пред Началника на 03 РУ при ОДМВР Пловдив било подадено писмено възражение относно съставения АУАН, което било прието за неоснователно. На основание констатациите по акта е издадено обжалваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В 2 издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и посочена нарушената правна норма. В издаденото НП, АНО на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР е посочил че се отнемат общо 10 точки.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 05.09.2023г. В срок пред РС Пловдив от жалбоподателя е обжалвано издаденото НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетелите З. Г. П., И. К. В. и И. В. В..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми 3 относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд установи следното:

Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.189, ал.1 от ЗДвП, както и че е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. В приетата по делото административна преписка е приложено копие на оправомощителна Заповед № 317з–11675 от

31.12.2021г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща наличието на компетентност на АНО да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП, както и за наличието на компетентност на актосъставителят да съставя АУАН при установени нарушения по ЗДвП.

Вмененото във вина нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в 4 степен, позволяваща да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Въпреки че атакуваното НП е издадено в срок съдът счита че същото следва да бъде отменено поради следното: При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че не е безспорно доказано от страна на жалбоподателят В. да е осъществено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Безспорно е в случая, че излизането от кръстовището на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е станало на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, което е било възприето от полицейските служители П. и В., надлежно отразено и в тяхната докладна записка приложена по делото. Не е безспорно доказано обаче, че навлизането на управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил в кръстовището е станало на забранителен сигнал. От една страна следва да се отчетат показанията на свидетел В. че три автомобила да направили обратен завой, преди автомобила на жалбоподателя, който е бил последен, на зелен сигнал, но същият излага показанията си едва след запознаване с предявения му АУАН. Свидетел П., актосъставител дори след запознаване със съдържанието на акта, заяви липса на ясни спомени относно посоченото в него нарушение.

От друга страна показанията на свидетел В. удостоверяват, че спирането за проверка е станало от полицейските служители след зоната на кръстовището.

Ето защо съдът счита, че не може да бъде прието за безспорно доказано, че в конкретния случай жалбоподателят В. В. да е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.

По отношение на посоченото в НП отнемане общо на 10 точки съдът намира че следва да посочи, че отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е „екс леге” и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, 5 които се отнемат има удостоверителна функция.

Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно.

С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски за упражненото право на защита има само жалбоподателя. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е в размер на 7 0 0 лв., което е платено по силата на договор за правна помощ между него и адв.Т. А.. По делото участие, като защитник на жалбоподателя е в з е л адв.А., в две съдебни заседания.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и към датата на съдебните заседания, ако административното наказание е под формата на глоба възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, минималния размер на адвокатско възнаграждение е при интерес до 1000 лв. – 400 лв. Съгласно ал.9, на чл.7 от наредбата при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Договорът за процесуално представителство на жалбоподателя е от 14.09.2023г.