Решение № 19601 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19601 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря С. Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110147764 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗД „Б..“ АД срещу ЗК „Л...“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 22 426,49 лв., представляваща 50% от заплатено от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие ПТП, настъпило на 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 03.05.2022 г. около 16 ч. в с. АДРЕС се движел застрахованият при ответника лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № ........, управляван от М. В. Г., с посока на движение от север към юг със скорост на движение от около 69,4 км/ч. По същото време по ул. „А..“ се движел застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег.

№ ......, управляван от Н А Д, с посока на движение от запад на изток със скорост на движение 34 км/ч. Двата автомобила приближили мястото, където пътищата се пресичат във вид на кръстовище, регулирано с пътни знаци относно предимството. Ищецът поддържа, че водачът на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“ не изпълнил предписанията на пътен знак „Б2“, продължил движението си и навлязъл в кръстовището с наличната си скорост на движение, без да предприеме спиране или намаляване на скоростта, като предприел маневра завиване на дясно. В момента, в който пред водача се открила видимостта към лентата за движение на лек автомобил марка „Форд Фокус“, предната част на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“ се намирала на около 7,5 м. от мястото на удара, а лекият автомобил марка „Форд Фокус“ – на около 15,4 м., като това станало за 0,8 сек. Преди удара между тях водачът на 1 лек автомобил марка „Форд Фокус“ забелязал навлизащия от ляво в лентата му за движение лек автомобил и предприел маневра за завиване на ляво с цел да избегне удара, като траекториите на движение на двата автомобила се пресекли, при което настъпил удар между тях. Ударът бил в самото кръстовище в лентата за движение на лек автомобил марка „Форд Фокус“ между неговата предна лява част и страничната лява част на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“. След удара двата автомобила продължили движението си безконтролно напред, като лек автомобил марка „Форд Фокус“ се придвижил в посока югоизток и навлязъл в тревната площ, след което последвал втори челен удар в северозападен ъгъл на къща. Лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“ навлязъл в тревна площ, след което последвал втори удар с каменна ограда от къща. При така описания механизъм на ПТП се твърди да е пострадало лицето М. Г. К., возеща се на задна седалка на лек автомобил марка „Форд Фокус“. Според ищеца причината за ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от застрахования при ищеца водач на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, който не изпълнил предписанието на пътен знак „Б2-„Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“ и навлизайки по пътя с предимство, без да спре, отнел предимството на движещия се по него лек автомобил марка „Форд Фокус“. Поддържа обаче, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на лек автомобил марка „Форд Фокус“, застрахован при ответника, който се движел със скорост, която е над максимално разрешената за населено място от 50 км/ч., поради което счита, че процесното ПТП е реализирано в условията на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи. Пътуващата в лек автомобил марка „Форд Фокус“ М. Г. К. получила следните травматични увреждания: закрито счупване на големия туберкуя на дясна раменна кост, мозъчно сътресение - лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация. Ищецът твърди, че процесното ПТП представлява покрит риск по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „Форд Фокус“, застрахован при ответника. Излага, че по предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ ищецът е осъден с влязло в законна сила Решение № 438/10.08.2023 г. по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В Т да заплати на пострадалото лице М. Г. К. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до окончателното плащане. Поддържа, че въз основа на образувани срещу него изпълнителни дела /изп. д. № 20239210401781 по описа на ЧСИ С П, с рег. № 921 в КЧСИ и изп. д. № 20247780400035 по описа на ЧСИ В И с рег. № 860 в КЧСИ/ е заплатил в полза на М. Г. К. дължимото се обезщетение, заедно с лихвите и разноските, или сумата в общ размер на 44 852,97 лв. Претендира осъждане на ответника за половината от общо заплатеното от ищеца по цитираните изпълнителни дела, или за сумата от 22 426,49 лв., съответстваща на приноса на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че към датата на 2 настъпване на ПТП лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ........, е бил застрахован при ответника по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва факта на плащане от ищеца на сумата в общ размер от 44 852,79 лв. по образуваните изпълнителни дела.

Счита, че не е доказано съпричиняването на вредоносния резултат, доколкото ответникът не е бил привлечен като страна в производството по гр. д. № 463/2022 г. по описа на ОС – В Т. Твърди, че вината на застрахования при ответника водач не е безспорно установена, вкл. причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и уврежданията на пострадалото лице.

Оспорва исковата претенция и по размер. Възразява срещу твърденията за претърпени от пострадалото лице М. Г. К. неимуществени вреди, респ. за техния интензитет и проявление, с доводи, че не е имал възможност да изрази становище по тях в хода на образуваното гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В Т. Твърди, че размерът на исковата претенция включва освен главница за платеното обезщетение и мораторна лихва, както и такси и разноски в изпълнителното производство, за които ответникът не следва да отговаря.

Счита, че ищецът сам се е поставил в забава, като е отказал да изплати обезщетение по предявената претенция по чл. 380 КЗ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебно предявеното право е с източник регресно вземане на застрахователя, изплатил в пълен размер дължимото се на пострадалия от застрахователното събитие обезщетение, срещу застрахователя на делинквента, съпричинил събитието.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ изрично повелява, че аналогично на солидарната отговорност на множество причинители на непозволено увреждане, техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Липсва особено правило за уреждане на отношенията между застрахователите, поради което следва да бъде приложено правилото на чл.

127, ал. 2 ЗЗД – солидарният длъжник, изпълнил към кредитора в повече от съответното на неговата отговорност, може да претендира от останалите приспадащата им се част от платеното. Следователно, правилото на чл. 411 КЗ намира приложение и в хипотезите, при които има допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от двама делинквенти, чиято гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, което съпричиняване е породило 3 солидарната им отговорност спрямо пострадалия, а дължимото се на пострадалия обезщетение е изплатено изцяло само от единия застраховател.

Тогава когато в полза на увреденото лице е осъществено плащане на цялото дължимо се обезщетение за вреди, то в полза на платилия застраховател се поражда правото да встъпи в правата на застрахования при него делинквент съизвършител по смисъла на чл. 53 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу другия делинквент съизвършител, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са причинени неимуществени вреди, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като ищцовото дружество е изплатило на пострадалото от застрахователното събитие лице пълния размер на дължимото се застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От приобщените по делото материали по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В Т и в. гр. д. № 488/2023 г. по описа на АС – В Т се установява, че с влязло в законна сила Решение № 438/10.08.2023 г. по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В Т, частично отменено с Решение № 56/12.03.2024 г по в. гр. д. № 488/2023 г. по описа на АС – В Т, ищецът по настоящото дело ЗД „Б..“ АД е осъден да заплати на М. Г. К. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение по чл.

432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.05.2022 г., причинено от водача на застрахования при ЗД „Б..“ АД лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022 г. до окончателното плащане.

От приетите по делото материали по ДП № 140/2022 г. по описа на РУ МВР – гр. Севлиево се установява, че с влязло в законна сила Постановление от 23.08.2023 г. наказателното производство по ДП № 140/2022 г., водено срещу Н А Д, водач на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342 НК, е прекратено по искане на пострадалото лице М. Г. К. на основание чл. 343, ал.

2, т. 2 НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

С приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 2364/16.01.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие ищецът ЗД „Б..“ АД е застраховател по 4 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, а ответникът ЗК „Л...“ АД – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ........, както и че ищецът е изплатил в полза на пострадалото лице М. Г. К. пълния размер на дължимото се застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.

С исковата молба ищецът твърди, че процесното ПТП от 03.05.2022 г. е настъпило в условията на независимо съизвършителство от страна на втори делинквент – водачът на „Форд Фокус“, с рег. № ........, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което претендира да му се заплати половината от общия размер на заплатената на пострадалото лице сума.