Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2922 от 10.10.2020, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 760/2020
Вид
Решение № 2922
Подписан
10.10.2020
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал. 1 т. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 74 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 7, ал. 1 т. 8 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69в · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 19 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 19, ал. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 19, ал. 3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

Номер 2922

06.10.2020 г.

Град Благоевград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Втори въззивен граждански състав

На 18.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова

Мирела П. Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20201200500760 по описа за 2020 година

Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата Л. Р. О. против решение № 2070/04.03.2020 г., постановено по гр.д. 1715 по описа за 2018 г. на РС-Благоевград.

Във възивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението.

В отговора по жалбата се излагат доводи за законосъобразност на решението.

БлОС намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на атакуване акт, от надлежна страна, в предвидения в закона срок.

Постановеното решение от РС, според БлОС е допустимо. Съдът не споделя доводите на ответниците за недопустимост на исковата молбата, тъй като съобрази, че ищцата посочва факти, които ако се докажат правят вероятно твърдението й за наличие на дискриминация спрямо нея. В случая не намира приложение чл. 7, ал. 1 т. 8 от ЗЗДискр., на който се позова НОИ и според който изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване не представляват дискриминация, тъй като доводите на ищцата не са срещу посочените в закона изисквания за възраст и стаж, а за начина по който нормите са приложени спрямо нея в сравнение с други лица със стаж за същата длъжност.

За да се произнесе по доводите в жалбата за основателността на претенцията на ищцата, БлОС въз основа на събраните по делото доказателства и закона приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От пенсионната преписка на Л. О. се установява, че същата е подала заявление на 1

7.6.2017 г. за отпускане на лична пенсия. С разпореждане № ********** й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като и определена добавка съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО от 64,69 лв. О. е възразила до началника на ТП на НОИ срещу разпореждането, поради несъгласие размера на пенсията да й се определи по чл. 68 КСО, вместо, както е поискала по чл. 69в КСО. Изрично е посочила, че с представената от нея служебна бележка № ********* г. от Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград /ЦЛТРДБ/, се доказва учителския й стаж за времето от 26.2.1979 г. до 31.5.1990 г., което явно не е зачетено от служителите на НОИ. С решение № 2153-01-60/14.11.2017 г., постановено от началника на НОИ, ТП, Благоевград – И. Г., /един от ответниците по делото/ е отхвърлена жалбата на О., потвърждавайки разпореждането. Посочил е в акта си, че О. е работила като дружинен ръководител в учебно и възпитателно заведение по см. на чл. 19, ал. 3 от НПОС, но от приложените в пенсионното досие удостоверения издадени от посочените училища е видно, че няма данни за пълна норма задължителна преподавателска работа, каквото е изискването на чл. 19, ал. 2 от НПОС, поради което осигурителният стаж, положен на длъжността дружинен ръководител не може да се зачете за учителски трудов стаж. В решението си началника на ТП е цитирал съдържанието на изпратените от съответните училища писма, като по отношение на служебната бележка, на която се е позовала О. във възражението си е посочил, че ЦЛТРДБ информира за обстоятелството, че тя е работила на пълен норматив, но не е уточнено, че този норматив е за преподавателска заетост, както и че в писмо на същия център – Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград № АТС -03307/18.9.2017 г. се пояснява, че като правоприемник на нефункциониращите институции Център „Знаме на мира“, Пионерски дом /ДПО „Септемврийче“/ и МУЦТПО - не съхранява за периода 1976-1990 г. друго документация освен платежни ведомости, а от ведомостите не става ясно дали лице на длъжност „дружинен ръководител“ в този период е изпълнявало пълна норма за задължителна преподавателска работа. Решението на началника на ТП, Благоевград след обжалването му е отменено от Административен съд –Благоевград с влязло в сила на 31.5.2018 г. решение № 889/11.5.2018 г., постановено по адм. д. № 961/2017 г. по описа на адм. съд-Благоевград. Преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съответствие със съдебното решение е постановено разпореждане от ТП, Благоевград на 9.7.2018 г. № **********. В решението си административния съд е обосновал неприложимостта на разпоредбата на чл. 19 от НПОС, на която се е позовал началника на НОИ, поради което е счел за ирелевантен факта, дали О. е осъществява преподавателска дейност при пълен учителски норматив. По отношение на този факт административния съд е изслушал експертиза.

Видно от пенсионните преписки на Е .Б., И .М. и М. С. в които са представени документи за стаж като дружинни ръководители - съотв. Е. Б. е представила стаж за дружинен ръководител в ДПО „Септемврийче“, а И. М. и М. С. съотв. са представили удостоверения обр. УП- 3 от ЦЛТРДБ, а втората и от ОК на ДКМС – Смолян/ - но тези стажове не са зачетени от НОИ за учителски, поради липса на данни за покрита пълна 2 преподавателска норма за учител.

По отношение на лицето К. Ш. от пенсионната му преписка е видно, че за периода на изпълняваната от него длъжност на дружинен ръководител са издадени удостоверения от СОУ „Хр. Смирненски“, с. * и от СОУ „Св.Св. К. и Методий“, с. * , в които се сочи, че лицето е изпълнявало длъжността дружинен ръководител, но и че е и е покрил пълната преподавателска норма за учител. Затова при отпускане на конкретния размер пенсия НОИ е зачетел стажа му на дружинен ръководител като учителски.

Правни изводи:

Възможността всяко лице, чиито права по ЗЗДискр. или по други закони уреждащи равенството в третирането са нарушени да предяви иск - за установяване на нарушението както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице – възложител, е предвидена с чл. 71, ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. и по арг. от чл.

74 ЗЗДискр., предвиждащ искове за обезщетение да се предявяват по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили на вредите. Следователно исковете както срещу НОИ, така и срещу физическите лица са допустими.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Пряка дискриминация - според чл. 4, ал. 2 на ЗЗДискр. - е всяко по-неблагоприятно третиране на лицето основана на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Неблагоприятното третиране според легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действия или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, като според т. 8 § 1 изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1” означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

Според Р. 244/14.8.2012 г. на ВКС по гр.д. 777/2011 г. по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на установени правила, предвиждащи права и свободи.

3

Т.е. не е достатъчно да се докаже само различно третиране, а че то е извършено по признаците в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случай следва да се изразява в признак по чл. 4 от закона.

Предвид твърденията на ищцата по настоящото дело, според БлОС се твърди дискриминация при определяне на пенсията на личен признак като лице със стаж на дружинен ръководител, е поставена в по-неблагоприятно положение в срв. с останалите лица имащи такъв стаж, на които той е зачетен за учителски стаж, а на нея - не.

За извода за наличие на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. съдът съобрази произнасянето на ВКС в Р. 3/22.7.2013 г. по гр.д. 534/12 г. според което от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която е да и от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Целта на закона – продължава ВКС - е да установи и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци. По-неблагоприятното третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В тази насока са и разсъжденията на ВКС в Решение № 246 от 21.12.2018 г. по к. гр. д. № 4719/2017 г.

Въпреки приетото от БлОС, за наличие на факти, които изпълват признака „лично положение” по см. на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., то не се установи, че ищцата е третирана понеблагоприятно от друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Видно от пенсионните преписки на Е .Б., И .М. и М. С. в които са представени документи за стаж като дружинни ръководители - съотв. Е. Б. е представила стаж за дружинен ръководител в ДПО „Септемврийче“, а И. М. и М. С. съотв. са представили удостоверения обр. УП- 3 от ЦЛТРДБ, а втората и от ОК на ДКМС – Смолян/ - но тези стажове не са зачетени за учителски, поради липса на данни за покрита пълна преподавателска норма за учител.

По отношение на лицето К. Ш. от пенсионната му преписка е видно, че за периода на изпълняваната от него длъжност на дружинен ръководител са издадени удостоверения от СОУ „Хр. Смирненски“, с. * и от СОУ „Св.Св.К. и Методий“, с. * , в които се сочи, че лицето е изпълнявало длъжността дружинен ръководител, но и че е и е покрил пълната преподавателска норма за учител. Затова при отпускане на конкретния размер пенсия е зачетен стажа му на дружинен ръководител като учителски.

А в преписката на В. Ч. няма удостоверение, което да опроверга съдържанието на 4 първоначално издаденото по отношение на необходимостта - според тезата на органите на НОИ - удостоверяване на факта, че по време на периода на длъжността дружинен ръководител да е покрит пълния преподавателски норматив за учител.

При наличие на сравними сходни обстоятелства, ищцата не е третирана понеблагоприятно. Затова според съда няма проявена дискриминация при отпускането й на пенсия.Предвид изложеното несътсоятелни са доводите в жалбата за обратното, тъй като не държат сметка за всички доказателства и обстоятелства по делото, а се посочват само онези, които подкрепят тезата й без отчитат начина на третиране и на останалите лица със стаж на дружинни ръководители.

Приетото от Административен съд-Благоевград в решението си за незаконосъобразност на тезата на НОИ за приложимостта на чл. 19, ал. 2 от НПОС, не означава, че е проявена дискриминация. В практиката си ВКС е имал възможност да посочи, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак.

Когато ищцата твърди, че неотчитането на стажа й на дружинен ръководител за учителски е проява на дискриминация, то съгл. чл. 9 от ЗЗДискр. трябва да докаже вероятността от този факт да е диксриминирана, за да се породи доказателствената тежест за ответника да опровергае тази вероятност при условията на пълно и главно доказване.