Решение № 522 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 127 от 03.10.2023 г. постановено по гр. д. № 95/2023 г, по описа на Окръжен съд Видин са уважени частично обективно съединените искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъдена да заплати в полза на М. Г. А. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 80 лв. имуществени вреди -разходи за посещение при психолог и изготвяне на психологичен статус, търпени в следствие на ПТП настъпило на 15.08.2022 г. около 15:30 часа в гр.Видин, на ул.“Княз Александър Батемберг“, при което л.а. „Рено Клио“ с рег.№********, управляван от К. К. М. при паркиране на заден ход, блъснал пешеходката М. Г. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.02.2023 г., до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 5000 лв. до пълния му размер от 60 000 лв., както и иска за законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2022 г.до 08.02.2023 г., като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъден да плати държавна такса по сметка на Окръжен съд-Видин в размер на 203.20 лв., а на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.В. М. от АК-Перник адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 464,15 лв.

По компенсация М. Г. А. е осъдена да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА 1

ИНШУРЪНС ГРУП”АД направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 366,16 лв., както и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 411,93 лв.

С определение от 14.12.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК ОС-Видин е оставил без уважение молба вх.№3168/10.11.2023 г. от адв.В. М. за увеличаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния размер от 861,15 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от адв.М..

Жалбоподателят-ищец М. Г. А. оспорва решението в неговата отхвърлителната част за разликата над 5000 лв. до 60 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Неправилно съдът е приел принос от страна на пострадалата като е определил обема му на 50 %. Видно от заключението на СМЕ, изготвена от д-р И. и от приложените е ИМ писмени доказателства, е че вследствие на инцидента пострадалата М. А. е получила следните телесни увреждания : Мозъчно сътресение, Контузио капитис;

Контузия на глава; Счупване на костите на лява предмишница в долната трета-лъчева и лакетни кости; Множество насинявания и наранявания по тялото и др. Твърди, че в о.с.з. на 15.09.2023г., са поискали назначаване на допълнителна СМЕ, която да се изготви от вещи лица - травматолог и невролог, и същите да отговорят на въпросите по т.1-т.3 от исковата молба по отношение увреждането Мозъчно сътресение, Контузио капитис; Контузия на глава, предвид на факта, че вещото лице д-р А. И. изобщо не е коментирала увреждането в СМЕ и не е дала отговор на поставените в ИМ въпроси. При разпита й в осз.на 15.09.2023г., д-р И. / която няма специалност „неврология“/ напълно отрича наличието на увреждането мозъчно сътресение при пострадалата, като се мотивира, че липсва медицинска документация по отношение на него. Относно увреждането „Счупване на костите на лява предмишница в долната трета-лъчева и лакетни кости“, вещото лице д-р И. не е отговорила в СМЕ на въпроса ни по т.3 от исковата молба, а именно: Възстановена ли е пострадалата в обичайния период затова и до каква степен, има ли остатъчни явления и какви са същите?

При разпита й в осз.на 15.09.2023г., д-р И. заявява, че относно обема на движение на ръката и последиците от травмата, следва да се произнесе специалист-ортопед. Посочва, че в решението не е обсъдено описаното в СМЕ състояние на пострадалата, а именно, налична видима деформация над лява гривнена става и ограничени движения, както и изявлението на ВЛ е осз., че установената деформация не може да бъде възстановена за бъдеще. Твърди, че е причинено „Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) - лека травма на главата, която временно засяга мозъчната функция. Симптомите могат да включват изпадане в безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или баланс, гадене, световъртеж, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в настроението. Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след травмата. Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни 2

.Главоболието е най-често срещаният симптом. Също може да настъпи замаяност, гадене, повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс. Промяна в навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и извършването на ежедневните дейности. Пострадалата и до настоящия момент не е възстановена, повече от една година след настъпването на инцидента е налична видима деформация над лява гривнена става и ограничени движения. Наличната деформация не може да бъде възстановена за напред / според вещото лице/. Напълно погрешен и неправилен в тази насока е извода на съда, че „възстановяването е протекло без усложнения в нормалните за подобно увреждане срокове. “ Реално не е отчетен наличният при ищцата посттравматичен стрес. Пострадалата М. Г. А. е с придружаващо заболяване „Диабетна полиневропатия“, съгласно ЕР на ТЕЛК №91011/2021г. на МБАЛ „Св.Петка“ АД, гр.Видин, като изживеният по време на инцидента стрес е повлиял допълнително върху здравословното й състояние, изострил е проявите на заболяването и се отразил изключително негативно на общото здравословно състояние. Вещото лице е посочило, че стресът се отразява по-засилено при хора с придружаващи заболявания, като в случая психичното състояние на ищцата дава отражение на телесното здраве / наличната Диабетна полиневропатия/. От своя страна, здравословните промени водят до допълнителна тревожност и натрупването на още психически стрес.

На второ място оспорва извода за съпричиняване от страна на пострадалата и то определен на 50%, тъй като видно от изводите на АТЕ, водачът е имал във всеки един момент видимост назад зад автомобила и частично странично, при движението си на заден ход, като видимостта не е в причинна връзка с настъпилото ПТП; Експертът посочва, че пострадалата е паднала от лявата страна на колата, като е изминала пътя от тротоара до лявата задна страна на колата, където е последвал удара, т.е. тя е извървяла цялата ширина на колата. С дясното странично огледало, което е под ъгъл от 25 градуса, водачът е могъл да я възприеме още преди това; водачът на л.а. е допуснал нарушение и по чл.5. ал.2 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Видно от АТЕ. инцидентът е настъпил в гр. Видин на ул. „Княз Александър Батемберг“. централна градска част, където като участници в движението са както автомобили, така и множество пешеходци. Дори да се приеме, че пострадалата е нарушила законовоустановено задължение, съгласно ЗДвП, то следва да се има в предвид, че отговорността й е в по-малък обем в сравнение с отговорността на водача на лекия автомобил, тъй като видно от доказателствата по делото и съгласно трайната практика на съдилищата у нас, при подобен род случаи, следва да се вземе предвид засилената отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на пешеходците. В случая липсва нарушение по чл.113. ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като видно от установеният с АТЕ механизъм на ПТП, л.а. Рено Клио“ не се е движил, а е бил спрял на пътното платно и е преприел маневра за паркиране в района на синя зона. Същото се установява и от показанията на виновния водач, дадени в осз., който заяви пред съда, че „спрях отдясно на пътното платно, пуснах аварийни и дадох назад, за да паркирам между две коли, които се намираха зад и пред мен.

В случая пострадалата не е възприела автомобила като приближаващо се пътно превозно 3 средство, тъй като същото е било паркирано на пътното платно, преди извършването на маневрата по заден ход.

На трето място неправилно съдът е присъдил законната лихва за забава върху уважената част от претенциите, считано от 08.02.2023 г., на която дата е изтекъл 3месечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като за периода от 08.11.2022г. до 08.02.2023г., искът е отхвърлен. Видно от доказателствата по делото в изпълнение на задълженията си по чл. 380, ал.1 КЗ ищцата е образувала щета пред застрахователя, за което застрахователят е бил уведомен на 08.11.2022г. ( видно от обратна разписка), т.е. ответникът е уведомен за настъпилото ПТП на 08.11.2022г. и от тази дата отговаря пред увреденото лице за лихва за забава.

Освен това прави искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в случая съдът не е съобразил, че ищцата е предявила два отделни иска- за неимуществени и за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 15.08.2022г.. и следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един тях по отделно. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. следва да се определи възнаграждение върху размера на всеки един от уважените искове. В случая дължимото се адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния представител на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е поотделно: 1/ в размер на 461.15 лева за уважената част на иска за неимуществени вреди и 2/ в размер на 400 лева за иска за имуществени вреди, или общо в размер на 861.15 лева, а не както неправилно съдът е присъдил сумата от 464.15 лв.

Въззиваемата страна БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че няма представена медицинска документация, от която да се установят уврежданията, настъпили при процесния деликт. Както посочва и вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза при извършените прегледи на ищцата непосредствено след ПТП в спешния център на Бърза помощ не се констатирани твърдените увреждания, а именно настъпването на черепно-мозъчна травма, както и наличието на мозъчно сътресение, като липсата на медицинска документация за тези обстоятелства, не е индиция за настъпването им в резултат на произшествието. Констатираните в същото увреждания на ищцата, съществено се различават от твърдените от нейна страна в настоящото производство увреждания. Затова оспорва наличието на пряка причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока. Вещото лице изрично посочва, че от изготвените медицински документи непосредствено след произшествието не могат да се установят всички увреждания, като те може да са в резултат на нещо друго, а не на травма, настъпила при процесното ПТП.

Претендира разноски.

4

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата М. Г. А. /на 62г./ твърди, че на 15.08.2022г. около 15:30 ч. в гр. Видин, на ул.“Княз Александър Батемберг“ настъпило ПТП, при което л.а. „Рено Клио“ рег.№********, управляван от водача К. К. М. нарушил правилата за движение по пътищата, като при паркиране на заден ход блъснал пешеходката М. Г. А.. Вследствие на инцидента били причинени телесни увреждания на пострадалата М. Г. А., изразяващи се в : 1/ Мозъчно сътресение, Контузио капитис; Контузия на глава; 2/ Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито; 3/ Посттравматично тревожно разстройство и стресова реакция; 4/Множество насинявания и наранявания по тялото и др. Претендира сумата от 60 000 лв. /след направено увеличение на иска/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 80 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за посещение при психолог и изготвяне на психологичен статус, ведно със законната лихва върху тях, считано от 08.11.2022г. датата, на която застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумите.