Определение № 69 от 31.03.2022, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Котел, 31.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20222210100038 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по четири обективно кумулативно съединени установителни иска, предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК. Съдът намира първите три иска за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответницата е оспорила издадената в полза на праводателя на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Четвъртият установителен иск е за разноските, направени в заповедното производство, в общ размер 491.88 лева, който е недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено, тъй като в хода на установителното производство съдът се произнася по дължимостта на разноските на основание чл.78 от ГПК, направени и в заповедното производство – ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, т.12.

В останалата му част производството е допустимо по следните съображения :

На 24.08.2012г в РС Сливен било подадено заявление по чл.417 от ГПК от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД солидарно срещу М. В. М. и настоящата ответница Р. Х. М. с искане да се издаде срещу тях заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка за следните парични суми : 4451.44 лева, представляващи изискуема главница по договор за банков кредит от 19.03.2008г, 2016.26 лева, представляващи изискуема редовна лихва за периода от 25.05.2009г до 10.07.2012г, 576.50 лева, представляващи изискуема наказателна лихва за периода от 25.05.2009г 1 до 23.08.2012г, както и законната лихва от 24.08.2012г до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е била и претенция за присъждане на разноски в общ размер 491.88 лева, от които 140.88 лева държавна такса и 351.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Образуваното пред РС Сливен ЧГД № 3942/2012г било прекратено с разпореждане № 12240/27.08.2012г и изпратено на РС Карнобат като местно компетентен съд.

В РС Карнобат делото било образувано под № 922/2012г. С определение № 474/14.09.2012г съдът спрял на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК делото до произнасяне по конституционно дело № 4/2012г относно установяване на конституционносъобразността на разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК. Определението за спиране било обжалвано от заявителя и потвърдено с определение № 2674/23.10.2012г, постановено по ВЧГД № 1950/2012г на ОС Бургас, неподлежащо на обжалване.

С определение № 593/30.10.2012г производството било възобновено.

На 30.10.2012г била издадена заповед за изпълнение № 735, с която съдът разпоредил двамата длъжници солидарно да заплатят на заявителя цялото претендирано вземане и разноските. Разпоредено е издаване на изпълнителен лист, който бил получен от представител на заявителя на 21.02.2013г.

На 27.03.2017г по същото дело била подадена молба от заявителя с искане за издаване на дубликат от изпълнителния лист с твърдения, че бил изгубен, преди да се образува изпълнително дело.

С разпореждане от 21.07.2017г било насрочено разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 23.08.2017г, като било разпоредено препис от молбата да се изпрати на двамата длъжници. Съобщенията до длъжниците са били изпратени за връзване в село Лозарево, откъдето са върнати в цялост с отбелязване, че не живеят там. След изготвяне на справки от НБДН било разпоредено съобщенията да се изпратят за връчване в град Котел. В съдебното заседание, проведено на 23.08.2017г, не бил даден ход, поради нередовното призоваване на двамата длъжници и делото било отложено за 11.10.2017г. За насроченото заседание и двамата длъжници били редовно призовани, като ответницата Р. М. получила и двете съобщения. В съдебно заседание длъжниците не се явили, като длъжникът М. М. бил представляван от адвокат Д. В.. Бил даден ход на делото и съдът обявил, че ще се произнесе 2 в срок. С решение № 201/08.12.2017 съдът разпоредил издаване на дубликат от изпълнителен лист, съобразно искането на заявителя. По жалба на М. М. било образувано въззивно гражданско дело № 253/2018г на ОС Бургас, по което били проведени две открити съдебни заседания, за които ответницата Р.

М. били призована. Било постановено решение № ІV-48/29.05.2018г, с което обжалваното решение било потвърдено.

На 11.07.2018г в полза на заявителя бил издаден дубликат от изпълнителен лист.

На 26.04.2021г ответницата Р. М. подала молба за издаване на преписи от заповедта за изпълнение, молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист и двете съдебни решения, постановени по повод тази молба. Преписите били получени от длъжницата, без да е посочена дата.

На 18.10.2021г в РС Карнобат било получено възражение по чл.414 от ГПК, подадено от ответницата Р. М. по пощата на 14.10.2021г. Във възражението ответницата посочила, че била получила покана за доброволно изпълнение по вече образуваното изпълнително дело, без обаче да ù е била връчена заповедта за изпълнение. ЧСИ изрично я бил уведомил, че по изпълнителното дело не била приложена заповед за изпълнение.

С разпореждане № 260982/19.10.2021г съдът изискал от ЧСИ П. Г., рег.

№ 837 на КЧСИ, да представи доказателства кога са връчени на ответницата М. М. заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение.

В писмо от 29.10.2021г ЧСИ П. Г. посочил, че взискател по образуваното изпълнително дело № 20208370401637 бил настоящият ищец „Макроадванс“ АД, в чиято полза било цедирано вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу длъжниците М. В. М. и Р. Х. М.. За образуване на делото бил приложен само дубликатът на изпълнителен лист.

На взискателя били дадени указания да представи заповедта за изпълнение, но постъпил отговор, че не разполагали с такава. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на Р. М. на 13.01.2021г. Към писмото е приложен препис от поканата, както и препис от известието за доставяне, от което е видно, че поканата била изпратена по Български пощи. Пратката била адресирана до А., М. и Р. М. и получена от М. М. на 3.01.2021г.

С разпореждане № 260991/01.11.2021г съдът приел, че подаденото от длъжницата Р. М. възражение е в срок, поради което указал на основание 3 чл.415, ал.1 от ГПК на взискателя „Макроадванс“ АД възможността да предяви иск за оспореното вземане в едномесечен срок.

Съобщението било получено от представител на ищеца „Макроадванс“ АД на 09.11.2021г.

На 07.12.2021г ищецът „Макроадванс“ АД подал молба с искане съдът да отмени разпореждане № 260991/01.11.2021г, тъй като правото на длъжницата Р. М. да подаде възражение било преклудирано.

С разпореждане № 261013/08.12.2021г, неподлежащо на обжалване, молбата била оставена без уважение.

На 09.12.2021г ищецът „Макроадванс“ АД представил доказателства, че подал на 08.12.2021г до РС Карнобат искова молба, въз основа на която било образувано гражданско дело № 1431/2021г, което с определение № 7/06.01.2022г било прекратено и изпратено за разглеждане на РС Котел по правилата на местната подсъдност.

С оглед гореизложените факти съдът приема, че възражението е подадено в срок, тъй като няма доказателства кога заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.418, ал.5 от ГПК, изрично разпореждащ задължение за съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнително дело, да връчи на длъжника заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който заповедта е била издадена, след което съдебният изпълнител следва да изпрати до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

Очевидно е, че тази процедура не е била изпълнена от ЧСИ П. Г. и то по причина, че взискателят по изпълнителното дело – настоящият ищец, не му представил заповедта за изпълнение, след като ЧСИ изрично я поискал. Няма как връчването на поканата за доброволно изпълнение да се приравни на връчване на заповедта за изпълнение така както се твърди в исковата молба.

Тогава когато са нарушени правилата за връчване, винаги се приема, че извършеното действие е в срок, тъй като нормите, уреждащи връчването, са такива от обществен ред, императивни са по правния си характер, и не могат да се тълкуват разширително и в ущърб на лицето, спрямо което е било допуснато тяхното нарушаване. Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването ù на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява нито връчването на поканата 4 за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение.

Такова е тълкуването в решение № 60243 от 14.12.2021г, постановено по гражданско дело № 3863/2021г на ВКС, III г. о, което настоящия съдебен състав споделя изцяло.

По изложените съображения съдът приема, че установителните искове са допустими и искането на ищеца за прекратяване на делото следва да се остави без уважение.

Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищец е „Макроадванс“ АД, а ответник Р. Х. М..

Ищецът твърди, че на 19.03.2008г между “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна, и М. В. М.в – кредитополучател, ответницата Р. Х. М. – съдлъжник, бил сключен договор за кредит, по силата на който “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставило на кредитополучателя М. М. кредит в размер на 4770.50 лева, която сума била усвоена напълно. Крайната дата на погасяване на кредита била 25.02.2017г и към момента всички дължими вноски били падежирали. Твърди се, че длъжниците преустановили плащане по кредита на 10.01.2011г, поради което банката им изпратила на 19.06.2012г уведомления за предсрочна изискуемост, получени на 11.07.2012г. Според чл.8 и чл.8.1 от договора, за неизпълнение на договора за считало просрочването на която и да е вноска с повече от 45 дни.

На 30.10.2012г РС Карнобат издал по ЧГД № 992/2012г заповед за незабавно изпълнение № 735 срещу М. В. М. и Р. Х. М. и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка за следните парични суми, които да заплатят солидарно : 4451.44 лева, представляващи изискуема главница по договор за банков кредит от 19.03.2008г, 2016.26 лева, представляващи изискуема редовна лихва за периода от 25.05.2009г до 10.07.2012г, 576.50 5 лева, представляващи изискуема наказателна лихва за периода от 25.05.2009г до 23.08.2012г, законната лихва от 24.08.2012г до окончателното изпълнение на задължението и разноски в общ размер 491.88 лева, от които 140.88 лева държавна такса и 351.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Издаденият изпълнителен лист бил получен от представител на заявителя на 21.02.2013г.

На 27.03.2017г по същото дело била подадена молба от заявителя с искане за издаване на дубликат от изпълнителния лист с твърдения, че бил изгубен, преди да образуват изпълнително дело.

С решение № 201/08.12.2017 съдът разпоредил издаване на дубликат от изпълнителен лист, съобразно искането на заявителя. По жалба на М. М. било образувано въззивно гражданско дело № 253/2018г на ОС Бургас, по което било постановено решение № ІV-48/29.05.2018г, с което обжалваното решение било потвърдено.

На 11.07.2018г в полза на заявителя бил издаден дубликат от изпълнителен лист.

На 07.08.2020г кредиторът “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД прехвърлил на настоящия ищец всички вземания, произтичащи от договора за кредит, като упълномощил цесионера да уведоми цедираните длъжници за извършената цесия. Моли съда да приеме, че уведомлението се съдържа в исковата молба и следва да се счита за достигнало да ответницата в момента на получаването ù в хода на исковото производство.