Решение № 19 от 04.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120101307 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕФ ЕМ ДЖИ ГРУП” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК: ...., представлявано от синдика В. А. Р., с адрес: гр. ...., против „АЛЕН МАК-2002“ ООД, ЕИК: ...., представлявано от управителя Я..Г..Д......, със седалище и адрес на управление: гр. .... за присъждане на следните суми: 2 883, 21 лева – главници по Фактура № .../...г., Фактура № .../...г. и Фактура .../...г.; 1 121, 69 лева – законна лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на падежа им до 23.02.2023 г. включително; законна лихва за забава върху главницата от 2883,21 лв., считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът дължи на ищеца неплатени главници по следните фактури: Фактура № ...../....г., стойност на главница: 1 920,02 лв., платена сума: 434,76 лв., остатък за плащане: 1 485, 26 лв., с падеж на плащане: 13.03.2019 г.; Фактура № .../....г., стойност на главница: 827, 95 лв., неплатена, с падеж на плащане:

29.05.2019 г.; Фактура № .../....г., стойност на главница: 570 лв., неплатена, с падеж на плащане: 25.06.2019 г. Твърди се, че основание за издаване на процесните три фактури е извършена от ищеца „ЕФ ЕМ ДЖИ ГРУП” ЕООД доставка на продукт сирене „Морела“ тост. Ответното дружество не е заплатило на ищеца сумите по фактурите и е изпаднало в забава, поради което дължи и законна лихва върху всяка една от неплатените суми, считано от датата на издаване на фактурите. За събиране на задълженията била изпратен до ответника покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ ...., с която бил предоставен седемдневен срок за плащане на дължимите суми. Поканата за доброволно изпълнение била получена от ответното дружество на 17.10.2022 г., но до момента сумите не са платени.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Направено е възражение за неизпълнен договор поради това, че ищецът не е предал на ответника 1 стоките, за които са издадени фактурите. Твърди се, че стоката е поръчана от ответника и фактурирана от ищеца, но не е доставена и предадена. По отношение на акцесорния иск за лихви е направено възражение за погасителна давност поради изтичане на тригодишен период, считано от издаване на всяка от фактурите.

С протоколно определение от 27.09.2023 г. е допуснато изменение на предявения главен иск чрез увеличение на размера му от 2883, 21 лева на 3046, 83 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, е необходимо да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сключен между страните действителен договор за търговска продажба на стоки; 2) изпълнение на задълженията на ищеца да прехвърли правото на собственост и да предаде вещите на ответника (с оглед своевременно наведеното от ответника възражение за неизпълнен договор); 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати цената на доставената стока; 4) изпадане на ответника в забава.

По първата и втората предпоставка:

По делото са представени 3 броя неподписани фактури № ..../....г., № ..../....г. и № ..../....г., с посочени получател (ответното дружество), доставчик (ищцовото дружество), дата на издаване, дата на данъчно събитие, място на сделката, данъчна основа, начислен ДДС, обща сума за плащане, вид (продукт морела тост) и цена на стоката, начин на плащане, както следва. По фактура № ..../....г., с данъчна основа 1600, 02 лева и начислен ДДС 320 лева общата сума за плащане е 1920, 02 лева, платима по банкова сметка при ПИБ АД с .....в лева. По фактура № .../...г., с данъчна основа 689, 96 лева и начислен ДДС 137, 99 лева общата сума за плащане е 827, 95 лева, платима по банкова сметка при ПИБ АД с ....в лева.

По фактура № ..../25.06.2019 г., с данъчна основа 475 лева, и начислен ДДС 95 лева, общата сума за плащане е 570 лева, платима в брой или по сметка, с посочване, че стоката е получена на 24.06.2019 г.

В заключението си с вх. № 34509/18.09.2023 г. вещото лице Т. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси отговаря, че трите фактури, предмет на делото, са осчетоводени в счетоводството на ответника по сметка 401 /Доставчици/, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника за съответните данъчни периоди и участват в резултата по справки-декларации по ЗДДС, както и че ответникът е упражнил правото си на данъчен кредит в размерите на начисления ДДС по фактурите. Заключението на вещото лице П. Б. по допуснатата повторна съдебносчетоводна експертиза потвърждава установеното с първоначалната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. Д..

Фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му. Отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното осчетоводяване, включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на данъчен кредит. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката. Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при 2 доставката на родово определени вещи също има правното значение на признание за получаването на вещите. В този смисъл е постановена трайна практика на ВКС, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т.д. № 3224/2018 год., II т. о. на ТК на ВКС (ведно с посочените в него множество съдебни актове), която се споделя и от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи също, че във фактура № ...../....г. изрично е посочено, че стоката е доставена преди издаване на фактурата.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказани обстоятелствата относно наличието на сключен между страните действителен договор за търговска продажба на стоки, както и изпълнението на задълженията на ищеца да прехвърли правото на собственост и да предаде стоките на ответника.

По третата предпоставка:

С исковата молба ищецът навежда неизгодни за него твърдения с характер на признания относно частично плащане по Фактура № ..../.... г. в размер на 434,76 лева, поради което претендира само непогасената сума по тази фактура в размер на 1 485, 26 лв. По отношение на неизпълнението на задълженията на ответника да заплати цената на доставената стока съобразно издадените фактури № ..../....г. (частично), № ..../....г. (изцяло) и № ..../....г. (изцяло) съдът приема следното.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, както и от разпореждане № 2608 от 06.03.2023 г. на 08.03.2023 г. В едномесечния срок от получаването им (в първия присъствен ден на 10.04.2023 г.) ответното дружество, чрез пълномощника адвокат М., е подало отговор на исковата молба, в който не е направено възражение за пълно или частично плащане по процесните фактури. Препис от определение № 3182 от 26.05.2023 г., обективиращо проектодоклада на съда, е връчено на пълномощника на ответното дружество на 31.05.2023 г. По делото е постъпило заключение на вещото лице Д. с вх. № 25295 от 04.07.2023 г. (неприето по делото), в което се съдържат данни относно извършени от ответника плащания в полза на ищеца, като вещото лице е изследвало този въпрос не защото е бил поставен от някоя от страните за установяване на изложени от нея твърдения, а защото вещото лице е констатирало несъответствия в счетоводните записания на двете дружества и е преценило за уместно да уточни на какво се дължи то. В първото съдебно заседание по делото на 12.07.2023 г. ответното дружество не изпраща представител и не взема становище по проектодоклада, като делото е докладвано с протоколно определение съобразно проектодоклада, изготвен от съда с определение № 3182 от 26.05.2023 г. С разпореждане № 8118 от 02.08.2023 г. съдът е дал указания на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни по отношение на всяка една от процесните фактури дали е била издадена преди, едновременно или след доставка на стоката. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на ответника на 14.08.2023 г. По делото е постъпила молба с вх. № 31485/24.08.2023 г. от пълномощника на ответното дружество, с която излага становище във връзка с дадените указания и наред с това отбелязва, че е „налице повдигнат от вещото лице въпрос за извършени от ответника плащания по сметка на ищеца“, като посочва конкретни суми и дати. Със становище с вх. № 34143/14.09.2023 г. синдикът на ищцовото дружество прави възражение за процесуална недопустимост на наведените от ответника с молбата му от 14.08.2023 г. твърдения за извършени плащания поради преклудирането им. В съдебно заседание на 27.09.2023 г. съдът е дал възможност на ответника на основание чл. 147, т. 1 ГПК да обоснове нововъведените в хода на съдебното дирене твърдения за извършени плащания по процесните фактури, като посочи причини, поради които не е могъл да ги узнае своевременно. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощника адвокат М., който заявява, че към момента на изготвяне на отговора на исковата молба не се е запознал със счетоводството на ответника, тъй като в срока за отговор не му е била предоставена изисканата от него информация за осчетоводените транзакции с аргумент, че е необходимо време за това поради преместване 3 на счетоводството. Посочва, че счетоводна информация, въз основа на която да се извлекат данни за извършени плащания по процесните фактури, е била предоставена от счетоводителя на ответника в хода на изготвяне на заключението.

Разпоредбите на чл. 131, ал. 1и ал. 2, т. 5 ГПК предвиждат, че писменият отговор на ответника се подава в едномесечен срок и следва да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. На основание чл. 147, т. 1, пр.

1 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства само ако не са могли да ги узнаят своевременно. По силата на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, пр. 5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти (така т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).