Решение № 260235 от 04.09.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

... /4.9.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка

Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17309 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от „К.Г.“

ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.

Николов Колев срещу К.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***, партер – вътрешен двор за заплащане на сумата 1461.79 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество сума по Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 год. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „****“ ЕООД, която сума не е отчетена на ищеца до момента. С молба от 04.03.2020 год. заявява възражение за нищожност на представеното с отговора на исковата молба тристранно спор от 23.10.2014 год., поради заобикаляне на закона и или в противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения. Прави възражение за недействителност на представеното тристранно споразумение от 23.10.2014 год. поради договаряне във вреда на представлявания на основание чл.40 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението, че адв. К.Т. е получил от „****" ЕООД процесната сума. В т. 3 от процесния договор е записано, че сумата е платена от цесионера ****- б.а./ на цедента /"К.Г." ЕООД - б.а./, а не че е платена от „****" ЕООД на пълномощника на цедента

- адв. К.Т.. Тоест в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично получени от ответника. В този смисъл и Решение № 1216 от 25.03.2019г. по гр. д. № 12008/2019г. описа на Районен съд - Варна, ГО, IX състав /по идентичен спор между същите страни, което не е обжалвано от загубилата страна -„К.Г." ЕООД/.

Процесната сума не се дължи от К.Т., тъй като съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2019г. ответникът е върнал обратно на цесионера - „****" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Налице е допълнително споразумение от 23.10.2014г. към процесния договори за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „****" ЕООД, поради липсата на представителна власт на Диана Тодорова Аджемова, съгласно което адв. К.Т. е върнал обратно на цесионера „****" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск.

В представеното с исковата молба пълномощно на пълномощника - адв. Т. е учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и с представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.

На 23.10.2014 г. с оглед липсата на представителна власт на Диана Тодорова Аджемова /записана неправилно като управител на „****" ЕООД, тъй като към този момент единствен управител на „****" ЕООД е Теодора Димитрова/ е сключено допълнително тристранно споразумение към договора за цесия от 23.10.2014г. между **** ЕООД и К.Г. ЕООД вече от реално представляващия „****" ЕООД, като са направени и редица съществени изменения в клаузите на договора - „****" ЕООД е заместил в дълг К.Г. ЕООД по отношение на задължението към първоначалните цеденти - Катя Илиева Асенова; адв. К.Т. е върнал получената от „К.Г." ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума, предмет на настоящия осъдителен иск, „****" ЕООД е поел задължение да финансира и заведе дело срещу „Енерго Про Продажби" АД и т.н.

Съгласно допълнителното споразумение от 23.10.2014г. към договора за цесия между К.Г. ЕООД и **** ЕООД към дата 23.10.2014 г. „К.Г." ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна - Катя Илиева Асенова, в срок до 29.01.2015 г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби" АД, поради което приема третата страна „****" ЕООД да го замени като длъжник по задължението и да заплати на кредитора - първата страна, на падежа 29.01.2015 г., като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго Про

Продажби" АД по гореописания договор за цесия, както и да уведоми „Енерго Про Продажби" АД за прехвърлянето, в полза на „****" ЕООД.

В този смисъл, договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД ЕИК:**** със седалище и адрес на управление:*** /партер/ с управител П. Николов Колев ЕГН: ********** действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. ЕГН: ********** - надлежно упълномощен и „****" ЕООД ЕИК:**** със седалище и адрес на управление:***, сключен чрез Диана Тодорова Аджемова, е сключен от лице без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на настоящето споразумение, надлежно подписано от законния представител на „****" ЕООД.

Първата страна - Катя

Илиева Асенова, ЕГН: **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. ЕГН: **********, заявява, че е съгласна да получи дължимата му сума по гореописания договор за цесия на падежа от третата страна - „****" ЕООД на основание чл. 22, изр. 2 от ЗЗД, която да му заплати сумата по гореописания договор за цесия вкл. е съгласна „****" ЕООД да замести длъжника по гореописания договор за цесия - „К.Г." ЕООД на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД. „****" ЕООД заявява, че поема задължението към първата страна по договора за цесия от 29.07.2014 г. (заместване в дълг), както и приема вземането от „Енерго Про Продажби" АД да му бъде прехвърлено от „К.Г." ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще финансира и заведе съдебно дело за своя сметка (разходи за държавни такси, съдебни експертизи, свидетели и др.), както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г." ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение.

Адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на К.Г. ЕООД връща /предава/ на „****" ЕООД сумата от 1461,79 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „****" ЕООД при подписване на настоящето споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.

Всички спорове между страните, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд - гр. Варна при Сдружение за правна помощ и медиация съобразно с неговия Правилник.

Следователно и с оглед изменението на договора за цесия /тристранното споразумение/ всъщност пълномощникът адв. К.Т. е върнал на **** ЕООД паричната сума, която ищецът твърди, че ответникът е задържал и не му я предава до подаване на исковата молба пред съда. Тристранното споразумение от 23.10.2014г. преурежда отношенията на страните по договора за цесия от 23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението ответникът лично е върнал обратно на "****" ЕООД по-рано получените от „****" ЕООД като цена на вземането сума в размер на 1461,78 лв. След като е налице връщане на сумата по договора за цесия от 23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по твърдяната поръчката. Като краен резултат, следва извода, че ответникът не държи претендираната сума и липсва основание същата да бъде предавана на "К.Г." ЕООД. Така се приема напр. в Решение по гр.д. № 137/2018г. ВРС, 33 състав, потвърдено с Решение по в.т.д. № 44/2019г.

ВОС, ТО, II въззивен състав, докл.

****, в състав ****, Решение по гр.д. № 521/18 ВРС, 39 състав, потвърдено с Реш. по в.гр.д 2510/18 ВОС, ГО, 1 възз. състав, докл. К. Василев и др.

Твърди се, че вземането произтича по договор за поръчка, но никъде в исковата молба по установителния иск не са наведени твърдения кога е сключен въпросният договор за поръчка, каква е неговата форма - устна, писмена или някаква друга, какъв е срокът, в който пълномощникът е следвало да върне сумата, предмет на поръчката и т.н. Оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т. и К.Г. ЕООД. Ищецът не е представил доказателства за установяване на факта на сключване на договора за поръчка, неговите клаузи и т.н.

Прието е на осн.чл.104 ЗЗД ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ на ответника от ищеца в случай на уважаване на предявения иск на следните основания, всяко при условията на евентуалност в следния ред:

- „К.Г." ЕООД има задължение към К.Т. в размер по-голям от 1461,79 лева по ИД № 2380/2018г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, което не е погасено.

- Отделно адв. К.Т. е заплащал държавни такси и депозити за експертизи и свидетели по 198 броя съдебни дела на „К.Г." ЕООД от 2014г. в размер над 35 000 лева.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба не са наведени твърдения за сключен договор за поръчка между „К.Г.“ ЕООД и адв. К. Тородов относно договора за цесия от 29.07.2014 г., от който ищцовото дружество черпи права. Твърди се, че адв.Т. е получил процесната сума като пълномощник на “К.Г.” ЕООД и не е отчел същата на дружеството. Съобразявайки изложените от ищеца твърдения в исковата молба, съдът приема, че в случая не са приложими правилата на договорните правоотношения, от което следва, че предявеният иск следва да се разгледа като такъв на извъндоговорно основание.

Доколкото са налице твърдения, че между страните „К.г.“ ЕООД и адв. К. Тородов не е налице престация на процесната сума, предмет на осъдителния иск и не е налице хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД, то съдът намира, че предявеният иск е такъв по чл.59 ЗЗД. Ако се приеме, че исковата претенция е по реда на чл.55, пр.1 ЗЗД ще се изследват същите факти, водещи до идентични изводи от правна страна, което не би довело до постановяване на недопустим или немотивиран съдебен акт.

По така предявения иск ищецът следва да установи твърденията си, че е сключен договора за цесия чрез пълномощника адв.Т. и получаването от адв. Тородов на цената по същия.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора за недължимост на процесната сума, действителност на допълнителното споразумение от 23.10.2014 г., представителната власт на адв.Т. и липсата на такава на Д.Аджемова. Оспорва се съществуването на договор за поръчка между страните.

Между страните няма спор по факта, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13520/2014 год. на ВРС за сумата 1857.02 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 03.09.2014 год. е влязла в сила и по същата е издаден изпълнителен лист с който е образувано изпълнително дело № 2380/2018 год. по опис на ЧСИ Любомир Станев.

Спорът се свежда до действителността на тристранното споразумение от 23.10.2014 г. на следните основания за нищожност: - заобикаляне на закона/противоречие на закона и за целта е регистрирано дружеството “К.Г.” ЕООД, което е било под контрола на пълномощника и ответник по делото адв.Кр.Т.;

-договаряне във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД като “К.Г.” ЕООД е прехвърлено безвъзмездно на “****” ЕООД вземането по договор за цесия от 29.07.2014 г.

С представения договор за цесия от 23.10.2014 г., приложен на лист 6 от делото, страните са се договорили в т.3, че сумата на цесията в размер на 1461.79 лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане. Същото изявление представлява признание за изпълнение, а не изявление на пълномощника на страна, че парите са получени лично от него, в случай от адв. К.Т..

Към датата на подписване на договора цедентът К.Г.” ЕООД има законен представител П. Николов Колев, който в случая е действал чрез пълномощника си адв.К.Т..