Решение № 715 от 01.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500354 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 85789/25.10.2024г. от ОБЩИНА Варна, БУЛСТАТ 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета на Община Варна, срещу Решение № 3439/03.10.2024г., постановено по гр.д. № 20233110116334 по описа за 2023г. на ВРС, 42 с-в, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени специални положителни установителни искове от ищцовата страна ОБЩИНА Варна, БУЛСТАТ 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета на Община Варна, против ответника ЕТ „Кентавър-Красен Банков“, ЕИК 200636146 - К.Д.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, обл. Варна, ***, с искането да бъде установено със СПН съществуването в полза на Община Варна против ответника ЕТ „Кентавър-Красен Банков“, на паричните вземания по Заповед № 7704/ 12.12.2022 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена от РС Варна, 42 –ри състав по ч.гр.д.№ 1

16118 по описа на съда за 2022 г., а именно: сумата от 3645,00 лева (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева), представляваща дължимо обезщетение за право на разполагане на обект за търговска дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отменен/, запазен на основание §17 от ЗУТ, върху общински терен без правно основание павилион - находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ 68, с площ от 81.00кв.м., Зона-1- ва, за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.; сумата от 104,12 лева (сто и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.; сумата от 293.22 лева (двеста деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща парично задължение „цена на сметоизвозване“ за посочения преместваем обект, произтичащо от Протокол №17/25.10.2000г., т.9.6, Раздел IX от Приложение №2 към НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.; сумата от 8,33 лева (осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.12.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията-вземане, като неоснователни и недоказани , на основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД..

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, по делото няма спор между страните, че Община Варна е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №***, а ответникът е собственик на разположения върху терена обект, който да стои и да заема общински терен без правно основание. В този смисъл неправилен е изводът на съда, че не е налице неоснователно обогатяване. Счита, че е без значение за настоящият спор дали статута на обекта на ответника е преместваем обект или не, доколкото ищецът е лишен от гражданските плодове на имота. При липса на основание за ответника да ползва имота, същият дължи обезщетение за посочения период.

Въззивникът моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.

2

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че съгл. чл.89 от НОАМТЦУТОВ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При наличие на специален ред за установяване на задълженията по ДОПК е недопустимо предявяването на установителен иск по общия ред, предвиден в ГПК. С влязло в сила съдебно решение на Варненски Окръжен Съд по гр.д.853/2014г. е установено, че Община Варна не е собственик на търговския обект. Съгл. чл.64 от ЗС собственика на сграда има право да се ползва от земята доколкото е необходимо за ползването на постройката, като това ползване не е възмездно. Ищецът не е поискал събирането на доказателства чрез провеждане на ССчЕ за размера на обезщетението, доколкото Наредбата на Община Варна е неприложима. За имота са заплатени дължимите местни данъци и такси от ответното дружество ЕТ „КентавърКрасен Банков". Твърди, че земята под обекта се е ползвала от приватизираното предприятие и е следвало да бъде внесена в капитала му на основание § 34. от ЗППДОП. Обектът не е временен преместваем обект, което е установено с влезли в сила съдебни решения, на Варненски Административен Съд по адм.д.1058/12г. и 1018/12г. Видно от изготвените СТЕ по тях е, че процесният обект съставлява „строеж" пета категория по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ. Строежът не може да бъде „разположен", а се изгражда. Предвид горното за обекта не се дължи право на разполагане, тъй като същия не съставлява преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 83 ал. 1 т.

13 НОАМТЦУТОВ на Общински съвет - Варна и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ОБЩИНА Варна, представлявана от Кмета на Община Варна, със съдебен адрес за кореспонденция: гр.Варна, *** против ЕТ

„КЕНТАВЪР - КРАСЕН БАНКОВ“, ЕИК 200636146 представляван от К.Д.Б. с адрес на управление град Вълчи дол, ул. „ Малчика“ № 3 за ПРИЕМАНЕ ЗА 3

УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс №7704/12.12.2022г. по частно гражданско дело № 16118/2022г. на Районен съд - Варна, а именно: СУМАТА от 3645.00 лв. - представляваща дължимо обезщетение за разполагане на обект за търговска дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ/ отменен/, запазен на основание параграф 17 от ЗУТ върху общински терен, без правно основание, находящ се в гр.Варна, ул.“Цар Асен“, № 68, площ на обекта - 81,00 кв. м , зона - 1-ва, за периода от 01.02.2022г. до 30.06.2022г.; СУМАТА от 104.12 лв. - представляваща мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.; СУМАТА от 293.22 лв. - представляваща парично задължение цена на сметоизвозване за посочения преместваем обект, произтичащо от Протокол № 17/25.10.2000г., т. 9.6 Раздел IX от Приложение № 2 към НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.; СУМАТА от 8.33 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022г. до 27.07.2022г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 08.12.2022г. до окончателното изплащане на задълженията; както и извършени разноски по делото, в размер на сумата от 81.01лв. за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът излага, че за процесните суми в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс №7704/12.12.2022г. по частно гражданско дело № 16118/2022г. на Районен съд - Варна, срещу която длъжникът е възразил в срок. Поддържа, че въз основа на НОАМТЦУТОВ едноличният търговец „КЕНТАВЪР-КРАСЕН БАНКОВ“ ЕТ следвало да заплаща обезщетение за право на разполагане на обект за търговска дейност върху общински терен, в размер на 607.50 лв. на месец и цена на услугата сметоизвозване в размер на 0.02 лв. на кв.м. на ден за процесния период, което задължение той не е изпълнил. Твърди, че е налице влязло в сила съдебно Решение №6/05.01.2022г. на Окръжен съд Варна, 5 - ти състав, по въззивно гражданско дело № 20213100501283 по описа за 2021г., между същите страни, със същото искане, но за друг период. Твърди, че Община Варна е собственик на въпросния терен, видно от Актове за частна общинска собственост № 4

6651/21.10.2011г. и №10162/03.07.2019 г. ведно с извадка КАИС на АГКК. При многократните проверки, извършени от длъжностни лица към Район „Приморски“, обективирани в констативни протоколи

№0000015522/04.01.2022г.,

№0000015644/16.02.2022г., протокол от

23.03.2022г., №0000015699/15.04.2022г., №0000016668/04.05.2022г., протокол от 16.06.2022г. се установявало, че разположеният от ответника обект в зона 1, павилион продължавал да заема общински терен, без издадено разрешение за поставяне.

В срока за отговор ответникът НЕ Е депозирал такъв. Преди първото по делото о.с.з. чрез процесуален представител е оспорил предявения иск по допустимост и основателност.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Макар в мотивите на съда да се сочи, че правното основание на иска е чл. 59 от ЗЗД, то в диспозитива на съдебното решение е правилно посочена правната квалификация на иска, а именно, че се касае за вземания по НАРЕДБА на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТЦУТОВ/.

Поради това не се налага обезсилване на постановеното съдебно решение, а следва да бъде разгледано същото по отношение на неговата правилност.

Няма спор между страните, че Община Варна е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №***, а ответникът е собственик на разположения върху терена обект за търговска дейност с площ от 81.00 кв. м.

Видно от изготвената във въззивното производство СТЕ, процесния обект не отговарят на посочените в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ характеристики, което води до заключение, че процесният обект не представлява преместваем обект. Обектът представлява „строеж". Изграден е с разрешение за строеж и представлява временен строеж, разрешен за изграждане по реда на чл. 120, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно 5 устройство, последно изменение с ДВ бр. 24 от 25.03.1975 г. В настоящия момент процесният обект се състои от два отделни магазина, които изпълняват търговска дейност.

На първо място следва да се отбележи, че е настъпила преклузия за ответника за всички заявени от него възражения, на основание чл. 133 от ГПК, поради непредставяне на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно чл. 133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.

211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Не са наведени твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства за ЕТ„ КЕНТАВЪР - КРАСЕН БАНКОВ“, ЕИК 200636146 към периода, в който същият е следвало да подаде отговор на исковата молба, които да са го възпрепятствали да стори това в срок. С оглед на това всички възражения, направени с молба от 29.03.2024г. от процесуалния представител на ответника, се явяват преклудирани и съдът не дължи произнасяне по тях.

Въпреки това съдът за пълнота ще изложи мотиви с оглед същите:

Съгласно чл. 91 от НОАМТЦУТОВ. (Изм. - Решение № 17417(41)/27.06.2019 г.) принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото съгласно чл. 91 от НОАМТЦУТОВ е предвиден ред за събиране на вземанията по ГПК, то производството по чл. 417 от ГПК за същите вземания е допустимо.