Определение № 229 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. София, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от Б. С. Б. /именувана втора по ред/, срещу определение № 32, постановено в закрито съдебно заседание на 22.01.2024 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 623/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд, 6-ти първоинстанционен наказателен състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. С. Б. срещу постановление на Софийска окръжна прокуратура от 15.09.2023 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15/2023 г. по описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 264/2023 г. по описа на СОП, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК и съдебното производство по НЧД № 623/23 г. по описа на СОС, 6-ти състав е прекратено.

В депозираната, в законоустановения срок, жалба от Б. С. Б., също се твърди, че атакуваното от него определение било подигравка не само спрямо него, но и спрямо въззивният съд и цялата система на българското правосъдие, защото обезмисляло работата на въззивната инстанция. Според жалбоподателя, довода на първоинстанционният съд, че „лицата, които не могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, са изключени от кръга лица, които могат да вземат участие в наказателния процес като граждански ищец и/или частен обвинител“, е неправилен, тъй като цитираните от съда фигури възниквали в съдебното производство, докато той обжалвал прокурорски акт от досъдебното производство и не претендирал обезщетение, което било очевидно. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи, че като наследник на починалото лице /съгласно ДП № 15/2023 г., умишлено умъртвено лице - Б. М. Т./, има качеството на пострадало лице, по смисъла на чл.74, ал.2 от НПК и респективно има правото на жалба по чл.243, ал.4 от НПК. Тъй като в НПК липсвала дефиниция на понятието „наследник“, жалбоподателят качеството си на такъв, позовавйки се на чл.10, ал.2 от Закона за наследството.

1

Според жалбоподателя, ТР № 1 от 2016 г. на ОСГНТК, на което се е позовал СОС при постановяване на атакуваното определение, определяло кръга на лицата, имащи право на легитимация да се конституират като граждански ищци и да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на техен близък в рамките на наказателния процес. В случая, тълкувателното решение било неправилно интерпретирано, защото правото на обезщетение за претърпени вреди било само едно от правата, ползвани от пострадалия или наследниците му, което обаче се упражнявало единствено в рамките на съдебното производство, съгласно чл.84 от НПК. Пострадалият /и наследниците му, съгласно чл.74, ал.2 от НПК/ имали и други права – такива, предвидени в чл.75 от НПК и упражнявани в досъдебното производство, като едно от тях било, упражненото от него право на обжалване на акта, прекратяващ досъдебното производство. Очевидно било разграничението между правата на пострадалия, посочени в раздел I на глава осма и тези, в раздел IV, касаещи единствено претендиране на обезщетение.

Цитирайки отново ТР № 1 от 2016 г. на ОСГНТК, жалбоподателят твърди, че ако гражданският иск има акцесорен характер в наказателното производство, то обжалването на прекратителното постановление нямал такъв. Дори напротив, защото целта на това обжалване била проверката на основния въпрос, на който следвало да се даде отговор в наказателното производство – има ли извършено престъпление и кой го е извършил.

В заключение, с аргумента, че ограниченият кръг на лицата, лигитимирани да търсят парични обезщетения в наказателния процес, не може да бъде основание за ограничаване правото му, като наследник на починалия, да изисква установяване на истината за смъртта на роднината му. Търси разкриване на истината, а не парично обезщетение.

Изразява надежда, въззивният съд да намери начин да задължи съдиите от Софийски окръжен съд да се съобразяват с актовете на по-горната инстанция, дори и да не им харесва.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди съдържащите се в жалбата доводи и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата на Б. С. Б. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седмодневен срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на депозирана пред Софийски окръжен съд жалба от Б. С. Б., племенник на починалия Б. М. Т., против постановление от 15.09.2023 г., на Софийска окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 264/2023 г. по описа на СОП/ДП № 15/2023 г.по описа на РУ – Сливница, при ОДМВР – София, на основание чл.243, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, образувано и водено за престъпление по чл.115 от НК, е било образувано ЧНД № 623/2023 г., по описа на СОС.

Производството по делото е било финализирано с Определение № 388 от 09.11.2023 г., постановено по ЧНД № 623/2023 г., по описа на СОС, с което жалбата на Б. е оставена без 2 разглеждане, като подадена от лице без законоизискуемата материална легитимация, т.е. да има процесуалното качество на пострадал и производството по делото е било прекратено.

Това определение е било обжалвано от Б. Б. пред Софийски апелативен съд. С определение № 9 от 04.01.2024 г. постановено по ВЧНД № 1492/2023 г. по описа на САС, въззивният съд е отменил Определение № 388 от 09.11.2023 г., на СОС и е върнал делото в СОС за произнасяне по същество, с аргументи, че като син на починалата сестра на Б. Т. – С.

И., жалбоподателят Б. Б. е наследник, който има право на основание чл.243, ал.4 от НПК да атакува процесното постановление на СОП.

При повторното разглеждане на делото /под същия номер/ от друг състав на Софийски окръжен съд, съдията – докладчик, също е приел, че жалбата на Б. Б. е недопустима, тъй като, като племенник на починалия Б. М. Т., не попада в кръга на лицата, които имат право да обжалват прекратителните, наказателното производство, прокурорски постановления, поради което се е произнесъл с Определение № 32 от 22.01.2024 г., с което отново е оставил без разглеждане жалбата на Б. С. Б., като недопустима, и е прекратил образуваното пред него производство по ЧНД № 623/2023 година.

Именно това определение е предмет на проверка от настоящият въззивен съдебен състав.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата против прекратителното постановление е недопустима, поради обстоятелството, че е депозирана от лице без законоизискуемата материалноправна легитимация. За да обоснове този извод, съдът, позовавайки се на задължителните указания в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК, че в наказателния процес материалната легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и нисходящи от втора степен. Съдът е посочил, че в тълкувателното решение изрично е обърнато внимание на особеностите на наказателния процес, от които произтича и различното разрешение на въпроса кой може да търси в този процес обезщетение за неимуществени вреди; че според това ТР, признаването на възможност всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт болки и страдания, да може да търси обезщетение за неимуществени вреди, би довело до изместване на основния предмет на наказателното производство и би било в противоречие с основен принцип, регламентиран в чл.22 от НПК и в чл.6 от ЕКПЧ – разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Възприетият различен за наказателния процес подход, при отговора на въпроса кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, съдът сочи, че е обоснован и с разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. – като според т.19 от Преамбюла на Директивата и чл.2, §2, б.А от същата е предвидено, че държавите – членки могат да установят процедури за ограничаване броя на членовете на семейството, които могат да се 3 ползват от установените в нея права и за определяне на това, кои членове от семейството имат приоритет във връзка с упражняването на тези права. Съдът е обърнал внимание, че с посоченото ТР са определени по тълкувателен път легитимираните да вземат участие в наказателния процес лица, като правото да търсят обезщетение за неимуществени вреди на близък и за конституиране като граждански ищци е признато само на част от лицата, дефинирани в чл.1, §2, б.Б от Директивата като членове на семейството – съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящите и низходящите до втора степен. Други лица, извън изброените, според ТР могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес.

Основавайки се на цитираното тълкувателно решение, ревизираният съд е стигнал до извода, че тъй като племенниците на починалия са изключени от кръга лица, които могат да претендират в наказателния процес обезщетение за неимуществени вреди, те са изключени и от кръга лица, които могат да претендират в наказателния процес обезщетение за неимуществени вреди, те са изключени и от кръга лица, които могат да вземат участие в наказателния процес като граждански ищец и/или частен обвинител.

В обобщение, съдът е приел, че жалбоподателят Б. Б. не е сред кръга лица, на които в наказателния процес е признато правото на участие като пострадало от престъпление лице. Поради това, Б. не бил легитимиран и да обжалва, в качеството му на пострадал, актовете на прокурора по досъдебното производство, включително и процесния за прекратяването на наказателното производство поради липса на данни за извършено престъпление.

Първият съд е препоръчал възможност, процесното постановление на СОП за прекратяване на наказателното производство, да бъде обжалвано по реда на чл.243, ал.10 от НПК, пред по-горе стоящата прокуратура.

С тези съображения, Софийски окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на Б. Б. и е прекратил образуваното пред него производство по ЧНД № 623/2023 година.

Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя доводите на първоинстанционният съд, поради което и не намира необходимост да ги преповтаря.

В допълнение следва да се посочи, че в Наказателно-процесуалния кодекс е конкретизирана фигурата на пострадалото от престъпление лице.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Както и правилно е посочил първоинстанционният съд, в наказателния процес, такива лица, съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, са изброени в постановление № 4/25.05.1961 г. на Пл.ВС и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пл.ВС, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. В случай на смърт на някое от тези лица, това право преминава върху техните наследници, съгласно, цитираната от жалбоподателя Б., разпоредба на чл.74, ал.2 от НПК.

4

В настоящият случай, качеството на пострадало лице, видно от приложеното по досъдебното производство удостоверение за наследници, има само Д. М. Т. - брат на починалия починалия Б. М. Т. и то при установени данни за престъпление.

Тъй като С. М. И., която е майката на жалбоподателя Б. и сестра на починалия Т., е починала преди последния, тя не може да има качеството на пострадал, по простата причина, че липсва субект на това право – да се конституира като пострадало лице. От тук е невъзможността жалбоподателят Б. да претендира, че е наследник на пострадало лице, тъй като майка му не е преживяла брат си - починалия Б. М. Т..