Решение № 19679 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19679 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110142015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Я. А. Н., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Й.

Д.. Ищецът твърди, че на 31. 05. 2023 г., около 17, 20 часá, е управлявал в град София моторното си превозно средство марка и модел „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. номер . по . с посока на движение от .. Приближавайки бл. 124, управляваният от ищеца автомобил попаднал в неоградена и необезопасена неравност („дупка“) на пътното платно. Възникнало пътнотранспортно произшествие без други участници, вследствие на което моторното превозно средство на ищеца било увредено – задната лява гума била срязана, а съответната джанта – изкривена и с пукнатини. Ищецът твърди, че общият размер на претърпените имуществени вреди (идентична джанта и гума, както и трудът за сменяването им) възлиза на 2 802 лева и 60 стотинки с ДДС.

Заявява, че собственик на пътя, на който е възникнало пътнотранспортното произшествие, е .. Иска от съда да осъди . да му заплати сумата 500 лева, част от общата сума 2 802 лева и 60 стотинки с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на виновното поведение на ., ведно със законовата лихва от 31. 05. 2023 г. до окончателното изплащане. Уточнява, че претендира обезщетението на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с пар. 7, т. 4 от Предходните и заключителните разпоредби към Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Претендира разноски. Своевременно преди края на съдебното дирене пред първостепенния съд по искане на ищеца съдът допусна на основание чл. 214 ГПК изменение на иска, като ищецът иска съда да осъди . да му заплати парична сума в размер на 1 376 лева и 36 стотинки, представляваща цял иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по 1 първоначалния иск ., адрес ., действуваща чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт П. П.. С отговора на исковата молба . оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Обсъжда доказателствената сила на протокола за пътнотранспортно произшествие, във връзка с което изтъква, че „актосъставителят“ не е възприел непосредствено механизма на пътнотранспортното произшествие, а само възпроизвежда заявеното му от водача на пътнотранспортното произшествие, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Прави извод, че не се установява и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Изтъква, че представената от ищеца проформа фактура не съставлява платежен документ, поради което и не доказва твърдените от ищеца имуществени вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване. Иска от съда да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди по-малък размер обезщетение от претендираният.

С отговора на исковата молба . освен това въвежда твърдения, че в изпълнение на задължението си да поддържа пътната инфраструктура съобразно чл. 31 ЗП с договор от 11. 06. 2019 г. е възложила на „.“ АД да осъществява в съответния район на общината дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. Твърди, че е заплатила на „.“ АД месечното възнаграждение за месецът на твърдяното пътнотранспортно произшествие. Освен това предвид действието на договора във времето обосновава, че към момента на твърдяното пътнотранспортно произшествие „.“ АД е трябвало да приведе пътя в изискуемото състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него. Позовава се на чл. 16, ал. 2 от договора, според който всички понесени от . вреди в резултат на грешки, недостатъци и пропуски са за сметка на „.“ АД. Ако съдът осъди . да заплати претендираното от ищеца обезщетение, то . иска от съда да осъди „.“ АД да й заплати сумата 500 лева, част от общата сума 2 455 лева и 72 стотинки, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на неизпълнение на договорно задължение, ведно със законовата лихва от датата на подаването на исковата молба до изплащането на задължението. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Своевременно преди края на съдебното дирене пред първостепенния съд по искане на обратния ищец съдът допусна на основание чл. 214 ГПК изменение на обратния иск, като . иска съда да осъди „.“ АД да му заплати парична сума в размер на 1 376 лева и 36 стотинки, представляваща цял иск, в случай че първоначалният иск се окаже основателен и доказан по размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на обратната искова молба от ответника по обратния иск „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващо чрез Живко Илиев Недев. С отговора на обратната искова молба „.“ АД признава сключването на твърдения от . договор. Твърди обаче, че е изпълнило задълженията си по договора без каквито и да било дефекти. Обосновава, че ищецът по обратния иск не е индивидуализирал конкретното договорно задължение, което твърди, че не е било изпълнено. Освен това намира, че договорната му отговорност може да бъде ангажирана само по реда и в сроковете на договора. Във връзка с това изтъква, че пътнотранспортното произшествие се твърди да е настъпило през юли 2021 г., докато приложените от . възлагателни писма били от 2023 г., поради което не се доказва възлагане преди пътнотранспортното произшествие. Иска от съда да отхвърли предявения евентуален обратен иск. Прави евентуално възражение за ограничаване на разноските на . за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи. Исковата молба и обратната искова молба са подадени от заинтересовани страни чрез надлежно упълномощени процесуални представители, придружени са с документ за внесени държавни такси и отговарят на изискванията за съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими.

Първоначалният ищец Я. А. Н. предявява иск с правно основание чл. 50 ЗЗД. В тежест на първоначалния ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване, че . е собственик на пътя ., находяща се в ., както и че на 31. 05. 2023 г., вследствие на качествата на пътя, е настъпило пътнотранспортно произшествие и неговият автомобил марка и модел „Ленд Роувър Рейндж Роувър Спорт“ с регистрационен номер . е претърпял вреди на стойност 1 376 лева и 36 стотинки.

Обратният иск е предявен като евентуален и е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 258 ЗЗД. В тежест на ищеца по обратния иск . е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор с „.“ АД, по силата на който към 31. 05. 2023 г. е била възложила на „.“ АД стопанисването и поддръжката на пътя ., находяща се в .. В тежест на ответника по обратния иск „.“ АД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнявал с грижата на добър стопанин задълженията, възложени му от . във връзка със стопанисването и поддръжката на пътя ., находяща се в ., до датата 31. 05. 2023 г.

От събраните по делото доказателства първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

На 11. 06. 2019 г. . сключила с „.“ АД договор. По силата на този договор . възложила на „.“ АД да осъществява текущото поддържане на уличната пътна мрежа в град София, район „.“. Според текста на договора текущите ремонти, освен всичко останало, включвали и „ремонт на отделни разрушения на пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др.“ – л. 41 от делото. Тези задължения „.“ АД трябвало да изпълнява за срок от четиридесет и осем месеца, считано от датата на регистрационния индекс на договора, т.е. до 11. 06. 2023 г. (неприсъствен ден). Според чл. 11, ал. 1, т. 15 от договора „.“ АД трябвало освен това да инспектира района и да набира актуална информация за състоянието на улиците и необходимите ремонти, за което да представя на . ежемесечна справка.

На 31. 05. 2023 г. свидетелят Г.Д.Г помагал с окабеляване в автомобилния сервиз на ищеца, който се намирал в .. След като приключили работа в края на деня ищецът и свидетелят се качили в автомобила на ищеца марка и модел „Ленд Роувър Рейндж Роувър Спорт“ с рег. номер .. Около 17, 20 часá ищецът управлявал автомобилът по . с посока на движение от .. По улицата имало недовършени текущи ремонтни дейности, като на пътното платно имал изрязан участък от асфалта, който бил неравен с останалата част от пътното платно и ръбовете му били остри. Понеже било валяло, този изрязан участък от асфалта се бил напълнил с вода. Този изрязан участък от асфалта не бил нито сигнализиран, нито обезопасен. При преминаването през него задната лява гума на автомобила се разкъсала и джантата под нея се спукала.

Средната пазарна стойност за възстановяването на така понесените щети възлизала на 1 376 лева и 36 стотинки. Не се установява ищецът да е застраховал автомобилът, нито да е получавал застрахователно обезщетение във връзка с тези вреди.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд приема за установена въз основа на разнородните и непротиворечиви доказателствени материали: договор за възлагане на ремонтни дейности, протокол за пътнотранспортно произшествие, фотоснимки, свидетелски показания и експертно заключение по допуснатата 3 автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално издържано.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните правни изводи.

Нормата на чл. 50 ЗЗД установява фактически състав на обективна отговорност, при който вината не съставлява елемент от правопораждащия фактически състав.

Правопораждащият фактически състав обема следните други елементи: носителство на право на собственост или осъществяване на надзор върху дадена вещ, вреди и пряка причинна връзка между вредите и характеристиките на самата вещ. При отговорността по чл. 50 ЗЗД причината за настъпването на вредите се корени във вътрешните свойства на самата вещ, в това число и протичането на определени физико-химични процеси в нея. Доколкото ищецът изрично уточни, че предявява иска по чл. 50 ЗЗД, а не този по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то обстоятелството дали физически лица, на които ., съответно „.“ АД, са възложили текущата поддръжка на пътя, виновно са бездействували и не са поправили пътното платно, е неотносимо към предмета на иска по чл. 50 ЗЗД. То може да бъде изследвано във връзка с евентуалния обратен иск, ако се сбъдне вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане.

В дадения случай от възприетата фактическа обстановка се налага правният извод, че . е собственик на пътя .. Това е така, защото улицата се намира на територията на . и тя е придобила правото на собственост върху нея по силата на закона на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗМСМА. Съответно . има задължението по закон да изгражда, поддържа и ремонтира този път на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Поддръжката на общинския път, какъвто е ., се изразява в „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година“ съгласно пар. 1, т.

14 от Допълнителните разпоредби към ЗП. Общинският път трябва да бъде поддържан в това състояние, защото такова е предназначението му. От доказателствените материали се установи, че на 31. 05. 2023 г. . обективно не се е намирала в състояние, годно за безопасното и удобно движение на моторни превозни средства. Наличието на отрязана отсечка от асфалтовото покритие на пътното платно, при това с остри ръбове, е причинило вреди на притежавания от ищеца автомобил. Става въпрос за дефект на пътното платно, който пречи на ползуването на улицата по предназначение от автомобилистите. При това положение са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав на чл. 50 ЗЗД. Освен че е основателен, предвид експертното заключение по съдебно-техническата експертиза и съобразеното с него изменение на иска, предявеният иск е също така и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.