Решение № 3224 от 23.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. София, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110203978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-025564 от 10.12.2021г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на ИВ. ИЛ. С. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл.178Е от ЗДвП за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Срещу Наказателното постановление ИВ. ИЛ. С. подава жалба чрез адвокат П.. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на 04.10.2021г. и в отсъствие на свидетели, възприели нарушенията, като това е станало една година след като наказващият орган е приел, че С. е извършил нарушенията, поради което се претендира за нарушение на чл.40 от ЗАНН.

Жалбоподателят отрича да е извършил вменените му с процесното НП нарушения. Оспорва се С. да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.7 от ЗДвП, както и да е реализирал ПТП и да е напуснал местопроизшествието. В жалбата се твърди, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.15, ал.7 от ЗДвП, както и че наказващият орган не е посочил дали има предвид паркиране в парк, градина, детска площадка и дали мястото, на което е паркирал е извън обозначените за това места. От страна 1 на жалбоподателя се твърди, че в НП има и друго противоречие, тъй като едновременно се твърди С. да е паркирал в „тревните площи“ и да е осъществил ПТП и да е напуснал мястото. Не било ясно дали С. е предизвикал ПТП и ако да – с кого, както и дали е напуснал мястото на ПТП или е паркирал. Не било установено и дали в хода на управление на МПСто С. е наранил хора или предизвикал смърт, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Поради това се иска отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. Християн Петков, който в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявява, че поддържа жалбата. В хода по същество защитникът пледира за недоказаност на което и да било от вменените на И.С. административни нарушения. Според адв. Петков не е доказано жалбоподателят да е извършил ПТП, с което да е нарушил чл.20 от ЗДвП или да е нарушил чл.15, ал.7 от ЗДвП, както и да е извършил ПТП и да е напуснал местопроизшествието. Преповтаря се тезата от жалбата, че има противоречие в така описаната фактическа обстановка, тъй като от една страна се твърди, че С. е паркирал в тревни площи, а от друга страна се сочи, че е осъществил ПТП и е напуснал мястото. Не ставало ясно и къде С. е предизвикал ПТП, с кого и напуснал ли е мястото на ПТП-то или просто е паркирал. Не бил изяснен и точният адрес на извършване на нарушението, тъй като в Акт пишело ул. „...“ срещу бл.70, а свидетелят В. посочил ул. „...“ срещу бл.7. Претендира се за нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Прави се извод, че Актът е нередовен и не може да породи правни последици, нито да послужи за определяне на административна отговорност. Претендира се за ограничено правото на защита на жалбоподателя и се иска цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление. В пледоарията си адвокатът посочва, че актосъставителят Ц. не е участвал по какъвто и да е начин в проверката и установяване на нарушението, не е присъствал при извършване на нарушението, нито е участвал в неговото установяване, а е съставил АУАН въз основа на Докладна записка. Адвокат Петков посочва пред съда, че нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН дава възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, Актът да се състави в отсъствие на свидетели, но твърди, че Докладната записка не е официален документ, тъй като няма предвидена форма и ред за нейното съставяне.

Поради това адв. Петков счита, че АУАН не може да бъде съставен въз основа на Докладна записка, която няма качеството на официален документ. На следващо место защитата приема, че актосъставител може да бъде само лице, което е установило пряко нарушението, а в случая свидетелят Ц. не е присъствал нито на извършване, нито на установяване на нарушението. Претендира се за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. По-нататък по време на съдебните прения пред СРС адвокатът посочва, че в АУАН са отбелязани като свидетели лица, за които няма яснота в какво качество са участвали като свидетели - дали са свидетели по установяване, по извършване на нарушение или по съставяне на Акта. Адвокат Петков заявява, че поддържа и останалите възражения, изложени в жалбата. Пледира за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно издадено при допуснати съществени, неотстраними процесуални нарушения, както и за присъждане на направените по делото разноски според представения договор за правна защита и съдействие.

2

Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 19.10.2020г. свидетелят К. В. забелязал в гр. София, на ул. „...“ срещу ..., че е паркиран в зелената площ лек автомобил „.........“ с ...... регистрация и му направил снимки.

В. забелязал, че бордюрът на тротоара бил повреден. Свидетелят не е възприел кой е управлявал, респ паркирал автомобила, който заснел и кога точно е станало това.

Предполага, че автомобилът е бил паркиран предния ден вечерта, а В. го е установил на другия ден преди обяд. Въпреки това и макар св. К. В. да не е присъствал в момента, в който автомобилът е минал през бордюра, свидетелят решил, че именно с това МПС е бил повреден част от бордюра, тъй като имало изкривени и отместени плочи. В. не видял щети по МПС-то или пострадали хора, а единствено следи от гумите на автомобила върху зелената площ, тъй като почвата била мека и кална.

На 19.10.2020г. В. изпратил сигнал до Столична община – район „Красно село“, в който приложил направените от него снимки. На тях се вижда, че автомобилът е с регистрационен № ........... От Столична община – район „Красно село“ сигналът бил препратен към ОПП – СДВР с писмо, заведено в ОПП – СДВР на 13.01.2021г. Била образувана преписка, в хода на която били снети писмени сведения от ИВ. ИЛ. С. – собственик на лек автомобил „.........“ с рег. № ........... Било установено, че автомобилът има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към „Лев Инс“ АД, важаща за периода от 24.08.2020г. до 23.08.2021г. Въз основа на сведенията свидетелят Цветан Ц. (в присъствието на Е.Д. и А.С. – свидетели на съставянето на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 221101 от 04.10.2021г. Актът е издаден на ИВ. ИЛ. С. за това, че на 19.10.2020г. около 10:30 часа в гр. София, по ул. „...“ с посока на движение центъра, С. управлявал собственото си МПС с рег. № .......... и срещу ..., вход А поради недостатъчен контрол върху МПС-то реализира ПТП /самокатастрофира/ в бордюр, след което паркира в зелените площи и напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР. В Акта е посочено, че С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.7 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Актът е съставен в отсъствие на ИВ. ИЛ. С., като няма данни по делото лицето да е било поканено за съставяне на Акта.

На 17.11.2021г. Актът бил предявен на С., но той отказал да го подпише и неговият отказ бил удостоверен с подписа на Звездослав Михайлов. Въпреки, че не подписал Акта, ИВ. ИЛ. С. посочил в АУАН, че има възражения и записал, че не е извършил ПТП, не е напускал, а просто е паркирал.

Въз основа на този АУАН срещу ИВ. ИЛ. С. е издадено процесното Наказателно постановление № 21-4332-025564 от 10.12.2021г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал С. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в 3 размер на 20 лева, на основание чл.178Е от ЗДвП за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Това Наказателно постановление е получено от С. на 23.02.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез адв. П. по пощата на 01.03.2022г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Ц. и В.

(дадени в съдебно заседание на 03.06.2022.); АУАН с бланков № 221101/04.10.2021г.; снимков материал (на лист 8 от делото); писмо от Столична община – район „Красно село“ до ОПП – СДВР (лист 9 от делото); застрахователна полица (лист 11 от делото); писма от ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен (лист 13 и лист 13а от делото); писмо от РУ-Гулянци до ОПП – СДВР (лист 17 от делото); справка картон на водача (лист 18-20 от делото); Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13380 от 28.10.2019г. и № 8121з-515 от 14.05.2018г. (лист 21 и лист 22-23 от делото); плик от жалба (лист 24 от делото); Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г. (лист 38 от делото) и Акт за встъпване в длъжност от 28.01.2016г. (лист 39 от делото).

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото писмени сведения от ИВ. ИЛ. С. (на лист 7 от делото) и от КР. (на лист 10 от делото), тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелско показание.

Съдът остави извън доказателствената маса и приложеното по делото възражение срещу АУАН, тъй като то съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора и няма белезите на гласно или писмено доказателство.

Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и писмата, приложени на лист 14-16 от делото, тъй като те представляват съпроводителни писма по своето естество и с тях не се изясняват конкретни обстоятелства от обективната действителност. Не така стои въпросът по отношение на писмата, приложени на лист 13, лист 13а и лист 17 от делото. Те се явяват относими и информативни писмени доказателства, които са обективни и достоверни.

Поради това СРС ги кредитира и приема, че с писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен (приложено на лист 13а от делото) Актът е бил изпратен за връчване на нарушителя, с писмо от РУ-Гулянци до ОПП – СДВР (приложено на лист 17 от делото) Актът е бил върнат в ОПП – СДВР, а с писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен (приложено на лист 13 от делото) Наказателното постановление е било изпратено за връчване на нарушителя.

Приложените на лист 8 от делото снимки са обективно съществуващи. От тях не се изяснява мястото или датата на паркиране на лекия автомобил, а единствено неговия регистрационен номер, поради което за това обстоятелство съдът ги кредитира.

Писмото на лист 9 от делото има достоверна дата, обективно и непредубедено писмено 4 доказателство е. Поради това СРС го кредитира и установява, че в Столична община – район „Красно село“ е постъпил сигнал на 19.10.2020г., който е бил препратен към ОПП – СДВР и който касае „неправомерно паркиране и нанасяне на щети на бордюра на новоизградения тротоар на ул. „...“ от водач на автомобил с видна регистрация на снимките“.