Определение № 3682 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3682 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по Частна жалба от подсъдимите Е. С. Г. и С. Е. Г., чрез адв. Н.Р. от САК, техен защитник срещу Протоколното определение от 01.10.2025 г., постановено от СРС, 99ти състав по НОХД № 9675/25 г, с което е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се прави искане за неговата отмяна.

В жалбата се изразява несъгласие с формулираното от СРП обвинение, относно мястото на извършване на деянието, като защитата счита, че прокуратурата е следвало да конкретизира мястото на извършване на деянието – квартал, апартамент и етаж на който е извършено престъплението. Твърди се още, че пострадалият е влязъл с взлом в апартамента на подсъдимите, поради което и описаната в ОА фактическа обстановка коренно се различавала от действителната такава. Сочи се също така, че не са посочени и действията, извършени от всеки един от двамата подсъдими, с което също се нарушавало правото им на защита. Сочи се, че описаното в обвинителният акт е твърде лаконично и недостатъчно, за да бъде организирана защитата на подсъдимите. В заключение отново се прави искане за отмяна на обжалваното определение на СРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице и е депозирана в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата е 1

ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, намери следното :

СРП е внесла обвинителен акт срещу Е. С. Г. за това, че на 04.03.2022г., около 19:00 часа в къща, намираща се в гр. София, ул.********, в съучастие като извършител със С. Е. Г.

/извършител/, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на Г.К.А., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 32 / тридесет и втори / зъб / втори долен зъб вляво / и травматично счупване в областта на зъбния корен на първи долен зъб в ляво, чиято клинична изява е тежко разклащане на 31 / тридесет и първи / зъб / първи долен зъб вляво /, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико биологичният признак „ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО“ - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и срещу С. Е. Г. за това, че на 04.03.2022г., около 19:00 часа в къща, намираща се в гр. София, ул.********, в съучастие като извършител с Е. С. Г., / извършител /, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на Г.К.А., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 32 / тридесет и втори / зъб / втори долен зъб вляво / и травматично счупване в областта на зъбния корен на първи долен зъб в ляво, чиято клинична изява е тежко разклащане на 31 / тридесет и първи / зъб / първи долен зъб вляво /, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико - биологичният признак „ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО“ престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Посочената в Обвинителният акт фактическа обстановка гласи следното :

„На 04.03.2022г., около 19:00ч. свидетелят Г.К.А. се намирал в дома си - къща, находяща се в гр. София, ул. ********. По това време там се намирали и останалите обитатели на къщата, а именно свидетелите А. Ц. Ц., фактически съжител на Г.А., Ц.Г.А. и Д.Г.А., техни деца, С.П.Г.-Г., роднина на св. Ц., както и обвиняемите Е. С. Г., съпруг на Г.Г., и С. Е. Г., син на последните двама. Така по повод на възникнало словесно пререкание между свидетелите Ц. и Г.-Г., конфликтът ескалирал, в резултат на което обвиняемият Е.

Г. и обвиняемият С. Г. заедно се доближили в непосредствена близост до свидетеля Г.А., след което двамата „едновременно“ започнали да му нанасят удари с ръце, свити в юмруци в областта на лицето. По този начин обвиняемите повалили св. А. на земята, където продължили да го удрят с ръце в областта на лицето, вследствие на което му причинили травми, изразяваща се в избиване на 32 / тридесет и втори / зъб / втори долен зъб вляво / и травматично счупване в областта на зъбния корен на първи долен зъб в ляво, чиято клинична изява е тежко разклащане на 31 / тридесет и първи / зъб / първи долен зъб вляво / контузия на главата в лявата слепоочна област и охлузвания по лигавицата на долната устна. Тези действия на обвиняемите били непосредствено възприети от св. Ц.А., който по това време се намирал в близост до баща си и наблюдавал случващото се. Веднага след това състоянието на пострадалия Г.А. било възприето и от свидетелите А. Ц. и Д.А., които доближавайки се до него, видели, че лицето на св. Г.А. било „цялото в кръв“. Тогава 2 св. А. Ц. забелязала и че един от долните зъби на пострадалия липсвал като малко след това намерила същият зъб на земята.“

Въззивният съд, след извършената от него самостоятелна преценка на изготвения от СРП и внесен Обвинителен акт пред районния съд намери, че в конкретния случай е допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, изразяващи се в нарушение на правото им да научат за какво точно извършено от тях престъпни деяния са привлечени в това им качество, тъй като Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

В Обвинителният акт прокурорът е длъжен да посочи всички факти, свързани с обективната и субективната страна на деянието, в това число – време, място, начин на извършване на същото и конкретните действия, извършени от подсъдимите, а така също и фактите, които се отнасят за субективната страна на престъплението. Тези факти следва да са конкретни, ясни, и изчерпателно посочени, като по този начин прокурорът следва да очертае предмета на доказване по делото, а подсъдимите съответно да имат възможност да разберат срещу какви обвинителни факти следва да организират своята защита, в който смисъл е т. 4.2 на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

В описаната от прокурора фактическа обстановка е посочен само административния адрес на сградата, в която се твърди, че е извършено инкриминираното деяние. Доколкото в процесната сграда се сочи, че има отделни апартаменти, в които живеят пострадалият и двамата обвиняеми, основателни се явяват доводите на защитата, че липсата на конкретика относно мястото на извършване на деянието, нарушава правото на подсъдимите да разберат срещу какви конкретни факти следва да се защитават, още повече, че се излагат твърдения за извършени и неправомерни действия от страна на самия пострадал и влизане с взлом в апартамента, обитаван от двамата подсъдими. Ето защо е важно за предмета на доказване по делото и за механизма на извършване на инкриминираното деяние, прокурорът да посочи конкретното място на което е извършено деянието по начин и в достатъчна пълнота, така че да не препятства реализиране правото на защита на подсъдимите и правата на пострадалия.

В допълнение към казаното, съдът констатира, че в Обвинителният акт не са посочени в достатъчна пълнота и действията, извършени от всеки един от двамата подсъдими по отношение на пострадалото лице, което до голяма степен е свързано с констатираната от настоящия състав непълнота, свързана с мястото на извършване на деянието.

В обобщение, така описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка е твърде семпла, не съдържа достатъчно факти, относно мястото и начинът на извършване на деянието и участието на всеки един от двамата подсъдими в него, което прави обвинението неясно и рефлектира върху правото на защита на подсъдимите, а също така и води до невъзможност за пострадалия да реализира и своите права по НПК.

С оглед на гореизложеното настоящия състав намира, че прокуратурата не е изпълнила задълженията си да очертае ясно и точно предмета на доказване и участието на всеки един от подсъдимите в него по отношение на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно 3 прецизно посочени обстоятелства и факти, касаещи съставомерните признаци на деянието, предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на база на събрания доказателствен материал, дали твърдяните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани, а оттам и да се произнесе по виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Посочените по-горе нарушения засягат съществено правото на защита на всеки един от подсъдимите, поради което и Определението на СРС следва да бъде отменено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения.

Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколното определение от 01.10.2025 г., постановено от СРС, 99-ти състав по НОХД № 9675/25 г, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението е подписано с ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията – докладчик – мл. съдия Диана Василева.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Диана Василева

Изразявам несъгласие с мнението на мнозинстовото, че на досъдебното производство са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК. Обвинителният акт, по който е образувано първоинстанционното производство, отговаря на процесуалния стандарт по чл. 246, ал. 1 НПК и съдържа недвусмислено ясна обвинителна теза, която не допуска двузначно тълкуване или предположения. Това е достатъчно, за да се приеме, че на подсъдимия е осигурена пълноценна възможност да разбере фактите, за които е предаден на съд, както и правната им квалификация.

Районният съд закономерно не е констатирал процесуални нарушения от категорията по чл.249, ал.4, т.1 НПК и на това основание – правилно е отказал да уважи искането на защитата. Мотивите на първата инстанция, според които в ОА не са налице противоречия, а мястото на извършване на деянието е достатъчно ясно индивидуализирано, а именно - гр.

София на ул. „********, като се твърди там да се намира къща. Правилно СРС е отбелязал, че дали в къщата има отделни самостоятелни обекти на правото на собственост не е въпрос, относим към съставомерността на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и не е в 4 състояние да ограничи правото на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да се защитава по фактите.

Фактическите рамки на обвинителния акт, а и заключителната част отговарят в пълнота на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, включително досежно мястото на извършване на престъплението. Конкретно в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че деянието, което се твърди да е извършено от двамата подсъдими, е осъществено в къща, находяща се в гр. София, ул. „********. Това е изискуемият и минимален стандарт по отношение на твърденията, които прокурорът следва да изложи, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и че фактическото обвинение е достатъчно ясно предявено, за да може пълноценно да бъде упражнено правото на защита на подсъдимите. В заключителната част на обвинителния акт като местоизвършване на престъплението също е посочено гр. София, ул. „********, в къща, намираща се на този адрес. В този смисъл липсва противоречие, което да внася неяснота кое е конкретното място на осъществяване на инкриминираната престъпна дейност.