Присъда № 58 от 25.11.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 58 от 25.11.2025 г. по НОХД № 421/2025 г. по опИ. на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу Б. Р. М. от **** за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 21.03.2022 г. в ****.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Намира същото за безспорно доказано от показанията на свидетелите, а също и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на процесното деяние, като при определяне на наказанието се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, с отлагане на изтърпяването за срок от 3 години съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

На подсъдимия следвало да се възложат и разноските по делото.

Частният обвинител М. Ф. А. се явява лично и с повереник, който моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на процесното деяние, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Счита за установено по безспорен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подсъдимият нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, вследствие на което му бил избит втори горен ляв зъб и му било причинено сътресение на мозъка и охлузване на кожата на лицето, шията и десния крак. В подкрепа на фактите опИ.ни в обвинителния акт били показанията на разпитаните свидетели по делото, както и писмените доказателства. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Претендира и за присъждане на направените разноски по делото.

Подсъдимият Б. Р. М. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото се на инкриминарата дата и място. Сочи, че не е извършил деянието и не е виновен.

Защитникът на подсъдимия – адв.М., сочи, че обвинението не се доказало по несъмнен и категоричен начин, не се установило кой е авторът на твърдяното деяние. Нито едно от доказателствата не давало ясна и обективна картина, че именно подсъдимият нанесъл удар на пострадалия. Твърдението за това идвало единствено от пострадалия, съпругата му и синът му. Свидетелят Б. Ю., който бил близък приятел на сина на пострадалия и пътувал в същата кола, заявил категорично, че не е видял Б. да удря когото и да било, както и 1 всички други присъствали, а именно П. Я., О. Т., Е. М., Д. Ш., Е. Б..

Последният свидетел в съдебно заседание категорично казал, че подсъдимият не е ударил пострадалия. Редица свидетели потвърдили, че пострадалият бил във видимо нетрезво състояние, залитал и имал силна миризма на алкохол.

Въпреки това тест за алкохол не бил направен нито тогава, нито по-късно.

Това било съществен пропуск, защото пряко засягал въпроса за причинноследствената връзка на събитията. Така не можело да бъде изключено, че увреждането е настъпило в резултат от собствено падане или собствен удар.

Основно доказателство на обвинението били показанията на пострадалия и неговите близки, а те били противоречиви и непоследователни. Не можело с категоричност да се приеме, че счупването на зъба е от удар, а не от собствено падане на пострадалия или от собствено замахване с метален предмет, който е държал. Не можело да се направи извод, че именно ударът нанесен от подсъдимия е довел до телесна повреда. Близките на пострадалия заявили, че и Д. го удрял по лицето. Всяко съмнение трябвало да се тълкува в полза на обвиняемия. Пострадалият отишъл на мястото на инцидента силно афектиран, по пижама късно вечерта, с ясната цел да се саморазправя с Д., който по-рано имал конфликт със сина му. Свидетелите заявили, че именно пострадалият първи започнал да замахва с метален прът и нанесъл удари на Б. и Д.. Не бил доказан умисъл на подсъдимия и нямало нито едно доказателство за предварителна вражда, закана или целенасочено действие от негова страна.

Обвинението не било доказано по несъмнен начин, имало съмнения, противоречия и пропуски, а категорични доказателства липсвали. Никой не се смятал за виновен докато вината му не бъде доказана по категоричен и несъмнен начин, а всички съмнения трябвало да се тълкуват в полза на обвиняемия. Защитата моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Б. М.. Дори хипотетично подсъдимият да е участвал в сблъсъка, данните сочели за нападение от страна на самия пострадал. Това поставяло действията на Б. М. в хипотезата на самоотбрана по смисъла на чл.12 от НК. Ако се приемело, че е настъпила телесна повреда, то деянието трябвало да се преквалифицира по чл.132, ал.1, т.2 от НК, тъй като телесното увреждане настъпило в състояние на силно раздразнение, предизвикано от самия пострадал. Това състояние намалявало обществената опасност на дееца и обуславяло по-лека отговорност. Предвид младата възраст и добрите характеристични данни на подсъдимия, моли да се приложи чл.78а от НК и да се наложи административно наказание „глоба“.

Защитникът на подсъдимия – адв.М., счита обвинението за недоказано, като поддържа аргументите в тази насока, изложени от другия защитник.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. Р. М. е роден на ****, живущ в ****, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се със сравнително добри характеристични данни.

2

На 21.03.2022 г. около 21.30 часа св.К. А. /син на пострадалия М. Ф.

А./ и св.Д. Ш. се срещнали близо до заведение „Френдс“ и магазин „Преслава“ в ****. Тогава между тях възникнал спор заради момиче, при което двамата взаимно си нанесли и удари. След конфликта св.К. А. се отправил към къщи, а св.Д. Ш. се качил и тръгнал с автомобила на неговия приятел св.О. Т..

След като вечерта на 21.03.2022 г. св.К. А. се прибрал в дома си в ****, неговите родители - свидетелите М. А. и А. А., видели, че имал следи от наранявания. Св.К. А. им разказал, че му бил нанесен побой от св.Д. Ш..

Тогава св.М. А. се ядосал и поискал да разговаря с това лице. Успял да се свърже с него от телефона на сина си К. А., който се обадил на Д. Ш.. По време на телефонния разговор, св.М. А. казал на св.Д. Ш. да се срещнат и да разговарят за случилото се, като последният му заявил, че ще ги чака на паркинга на сватбения салон „Долче Вита“. Св.Д. Ш. отишъл на това място със своите приятели – подсъдимият Б. М. и свидетелите О. Т., П. Я., Е. Б., Е.

М. и Б. С..

На 21.03.2022 г. около 23.00 часа св.К. А. и родителите му М. А. и А.

А. тръгнали с автомобил към сватбения салон „Долче Вита“ в ****.

Автомобилът се управлявал от св.К. А., който се обадил на приятеля си св.Б.

Ю. и по пътя той също се качил и отишъл с тях. Когато пристигнали до сватбения салон „Долче Вита“, там се намирали подсъдимият Б. М. и свидетелите Д. Ш., О. Т., П. Я., Е. Б., Е. М. и Б. С.. Те стояли до колите, с които отишли до мястото, като пострадалият М. А., съпругата му и синът му също слезли от техния автомобил. Св.М. А. попитал кое от намиращите се там лица е Д., за да разговарят. Тогава някои от момчетата попитали пострадалия на какъв се прави, а подсъдимият Б. М. и св.Д. Ш. се приближили към него.

Подсъдимият започнал да блъска и да удря с юмруци св.М. А., като му нанесъл удари по тялото и отзад по главата. След това св.Д. Ш. също ударил с юмруци пострадалия – по корема, по гърба и в тила. Докато го удряли, св.А.

М. се опитвал с ръце да си покрие главата и да се предпази, като вървейки стигнал до една подпорна стена. Едно от момчетата извикало да престанат, защото това бил бащата на К. и побоят бил преустановен. Тогава пострадалият казал на близките си да се обадят на полицията. В този момент подсъдимият Б. М., който бил срещу св.А. М., се засилил и му нанесъл удар с юмрук по лицето, в областта на устата, в ляво. Тъй като ударът бил силен, пострадалият почувствал остра болка в областта на зъбите и паднал на колене на земята, след което синът му К. А. и св.Б. Ю. му помогнали да стигне до автомобила. Св.К. А. подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и скоро на място пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП-Кърджали.

Оказана била медицинска помощ на св.М. А. и на сина му К. А., тъй като това били лицата с видими наранявания. Останалите лица присъстващи на мястото на произшествието били отведени в РУ-Кърджали за снемане на обяснения, като подсъдимият Б. М. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

Пострадалият М. А. на 22.03.2022 г. бил приет в Хирургично 3 отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ ****, където бил лекуван до 25.03.2022 г.

На 22.03.2022 г. пострадалият М. Ф. А. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № */2022 г. При извършения преглед съдебният лекар установил следните увреждания: избИ.е на втори горен ляв зъб и на мостова протеза на първи горен ляв зъб; разкъсноконтузна рана на кожата и лигавицата на горната устна; оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, шията и десния крак. На 25.03.2022 г. пострадалият отново се явил на преглед при съдебен лекар, видно от Допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № */2022 г.

Тогава той представил епикриза от Хирургично отделение при МБАЛ „Д-р А.

Д.“ АД ****, с отразена в същата диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Травма на главата, неуточнена. От този документ съдебният лекар установил, че пострадалият имал и увреждане сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание .

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № */2022 г. се установява, че на М. Ф. А. са били причинени: избИ.е на втори горен ляв зъб и на мостова протеза на първи горен ляв зъб; разкъсно-контузна рана на кожата и лигавицата на горната устна; оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, шията и десния крак; сътресение на мозъка. ОпИ.ните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщили пострадалият и свидетелите. ИзбИ.ето на втори горен ляв зъб е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Разкъсно-контузните рани на кожата и лигавицата на горната устна, избИ.ето на мостовата протеза на първи горен ляв зъб и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнение, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, останалите опИ.ни травматични увреждания са причинили болка и страдание.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло изготвеното на досъдебното производство заключение. Сочи, че процесното увреждане в областта на зъбите на пострадалия не е възможно да настъпи вследствие на падане. Нараняванията били получени от удари с или върху твърд тъп предмет. Освен избИ.ето на зъбите, имало рана на кожата и лигавицата на горната устна, което в случая говорело за една средна към значителна сила на действие в тази област. Констатираното избИ.е на зъбите можело да настъпи и само от един единствен удар с юмрук.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия Б. М., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите М. А., К.

А., А. А., Д. Ш., Е. М., Б. Д., Я. П., В. В., Е. С., П. К. и Е. Ю., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетелите П. Я., О. Т., Б. Ю. и Е. Б., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на 4 свидетеля Б. С., дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК; заключение на вещото лице д-р Н. М. по изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № */2022 г.; заключение на вещото лице д-р Н. М. по изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № */2022 г.; Съдебномедицинско удостоверение № */2022 г.; Допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № */2022 г.; Съдебномедицинско удостоверение № */2022 г.;