Определение № 152 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501832 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.274,ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 3268/24.07.2023г. на КРС от К. Н. К., А. Т. К., З. Р. К., Ю. К. Г., П. К.

К., М. И. С. и В. И. К., всички чрез адв.Светла Христова Гонкова-Трайкова , против Решение № 175/14.07.2023г. по гр.д. № 949/2022 г. на КРС в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените искове по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „Елана Агрокредит” АД и срещу „Адванс Терафонд” АДСИД, а ищците са осъдени да заплатят на „Елана Агрокредит”АД разноски по делото в размер на 100 лв. За да прекрати производството съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от водене на установителни искове за собственост спрямо двете дружества, тъй като в хода на делото спорните имоти били прехвърлени обратно на останалите ответници. В частната жалба се заявяват съображения за наличие на правен интерес за ищците да защитят с положителен установителен иск за собственост правата си, които били накърнени с извършените сделки на придобиване от всяко от дружествата на процесните имоти, респ. по-късното им прехвърляне обратно на ответниците.Моли се отмяна на прекратителното определение на КРС и присъждане на разноски.

Постъпили са писмени отговори по частната жалба от „АДВАНС ТЕРАФОНД” АДСИЦ и от „ЕЛАНА Агрокредит“ АД; всяко от дружествата заявява становище за неоснователност на частната жалба,като сочи , че е отпаднала пасивната им процесуална легитимация по предявените срещу тях положителни установителни искове за собственост, тъй като първоначално придобитите недвижими имоти са били обратно прехвърлени от дружествата на праводателите им физически лица- ответници по делото.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната въззивна жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл.275,ал.2 вр. чл.260-261 от ГПК.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

1

Производството по делото пред РС-Карнобат е образувано по обективно и субективно съединени искове както следва: искове по чл.124,ал.1 ГПК, предявени от ищците К. Н. К.;А. Т. К., З. Р. К., Ю.

К. Г., П. К. К., М. И. С. и В. И. К.,всички представлявани от адв.Светла Христова ГонковаТрайкова,против ответниците Д. М. И., А. Б. К. и Д. Б. К., с искане за постановяване на съдебно решение, с което спрямо ответниците-физически лица бъде установено правото на собственост на ищците върху 2/3 идеални части от седем недвижими имота,представляващи земеделски земи в село Соколово,Община-Карнобат , както следва:

ПИ с идентификатор № ***;

ПИ с идентификатор № ***;

ПИ с идентификатор № ***;

ПИ с идентификатор № ***

ПИ с идентификатор № ***;

ПИ с идентификатор № ***;

ПИ с идентификатор № ***, като на основание чл. 537,ал.2 ГПК се претендира отменя на нотариален акт № **,Т.*, рег.

№ ***,н.д.№***/**.**.19**г. на Нотариус рег.№ Т.Великов, с който Б.М.К. е признат за собственик на земеделски имоти ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; искове по чл.108 ЗС на ищците К. Н. К.;А. Т. К., З. Р. К., Ю. К. Г., П. К. К., М. И.

С. и В. И. К. против ответника „Елена Агрокредит“№АД с ЕИК: 175308436, с които се претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици на общо 2/3 идеални части от имоти както следва: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № *** и да осъди ответното дружество да предаде на ищците 2/3 идеални части от същите имоти; искове по чл.108 ЗС на ищците К. Н. К.;А. Т. К., З. Р. К., Ю. К. Г., П. К. К., М. И. С. и В. И. К., срещу ответника „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИД с ЕИК: 134418187, с които се претендира да се приеме за установено, че ищците са собственици на общо 2/3 идеални части от имоти както следва: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***, и да осъди ответното дружество да предаде на ищците собствеността и владението на 2/3 идеални части от тях.

В исковата молба са изложени доводи за придобиване правото на собственост на ищците като наследници на Б.М.К., починал 17.05.1949година,наследявайки преживялата му *** Д.Г.К.,починала на 14.12.1972г.,която от сключения с Б.М.К. граждански брак не е имала родени деца.Сочи се, че ответниците –физически лица били законни наследници на К.М.К.,*** на Б.К., починал 22.08.1958година като низходящи на неговия *** М.К.М., починал 18.05.1993г. Ищците сочат, че ответниците извършили доброволна делба на посочените 7 имота, в която делба ищците не били участвали, поради което намират същата за нищожна.След делбата ответниците А. К. и Д. К. продали на „Адванс Терафонд“ АДСИД поземлени имоти както следва: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***и ПИ с идентификатор № ***; ответницата Д. И. продала на „Елена Агрокредит“АД с ЕИК: 175308436 поземлени имоти както следва:ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***. Тъй като ответниците-физически лица не притежавали с повече от общо 1/8 ид.ч. от процесните имоти, те не могли да прехвърлят претендираните 2/3 идеални части от тях на ответниците–юридически лица, с оглед на което за ищците възникнал правен интерес от установяване правото им на собственост спрямо всички ответници и осъждане на ответниците „Адванс Терафонд“ АДСИД и „Елена Агрокредит“ АД да предадат на ищците владението върху 2/3 идеални части от конкретно посочени недвижими имоти.

2

Ответниците-физически лица в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, с който намират исковите претенции спрямо тях за неоснователни;представили са писмени доказателства.

Ответникът „Елана Агрокредит“ АД с писмения си отговор по исковата молба е представил нотариален акт за покупко-продажба,вписан в Служба по вписваниятагр.Карнобат, с вх.рег.№ **** от **.**.20**г, акт№**, т.**,дело № ****/20**г., с които процесните недвижими имоти, а именно: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, са продадени от „Елана Агрокредит“ АД и закупени от ответницата Д. И..

С нарочна молба /л.222 от делото на КРС/ ищците,предвид така представения нотариален акт от ответника „Елана Агрокредит“ АД, на основание чл.214,ал.1 ГПК са заявили изменение на исковата претенция срещу ответника Д. М. И. от такава по чл.124,ал.1 ГПК на такава с правно основание чл.108 ЗС, като претендират срещу ответницата И. установяване правото на собственост на общо 2/3 ид.ч. и предаване владението на 2/3 ид.ч. от недвижими имоти,представляващи: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***; спрямо ответникът „Елана Агрокредит“ АД претенцията досежно сочените по-горе недвижими имоти е изменена от такава по чл.108 ЗС на претенция с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

Ответникът „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИД с писмения си отговор по исковата молба е заявил становище за неоснователност на иска по чл.108 ЗС;с нарочна молба /л.216 от делото на КРС/ е заявил, че с нотариален акт от **.**.20**г. № ***,т.*,рег.№***,дело № **/20**г. на Нотариус М. Стоева с рег.№ 581 на регистъра на НК, нотариалния акт вписан в Служба по вписванията- Карнобат с вх.№ ***,акт.№ ***,т.*,дело № ***/20**г., е продал на ответниците А. Б. К. и на Д. Б. К. четирите недвижими имота,предмет на иска по чл.108 ЗС, а именно: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***,

С нарочна молба /л.231 на КРС/ ищците,предвид така представения нотариален акт от ответника „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИД,на основание чл.214,ал.1 ГПК са заявили изменение на исковите претенции срещу ответниците А. Б. К. и Д. Б. К. относно четирите недвижими имота, а именно: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № ***, като са преминали от установителни искове по чл.124,ал.1 ГПК в осъдителни по чл.108 ЗС;по отношение ответното дружество „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИД исковете за сочените по-горе четири недвижими имоти са изменени от осъдителни по чл.108 ЗС в установителни по чл.124,ал.1 ГПК.

С нарочно определение № 184/31.03.2023г. районният съд е приел на основание чл.214,ал.1 ГПК изменението на исковите претенции срещу ответниците по делото по начина, по който изменението е било предприето, като исковете за всички седем процесни недвижими имоти срещу ответниците –физически лица са преминали от установителни в осъдителни такива по чл.108 ЗС; исковете срещу ответниците-юридически лица са преминали от осъдителни по чл.108 ЗС в установителни по чл.124,ал.1 ЗС.

Районният съд с решението си в частта, имаща характер на определение,обжалвано пред настоящия съд с частната жалба, е счел, че ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател,освен ако праводателят си е запазил някакво вещно право върху вещта.В случая с прехвърлителните сделки,извършени в хода на производството по делото, ответницитеюридически лица са се освободили от вещни права върху процесните имоти в полза на своите праводатели-ищците по делото.По тази причина спорът за собственост понастоящем съществувал само между ищците и ответниците-физически лица,като последните били предходни прехвърлители, но и настоящи приобретатели на процесните имоти и само между тях/ответниците-физически лица/ следвало да се развие спора по делото. По тези съображения с Решение № 175/14.07.2023г.,постановено по гр.д.№ 949/2022г. по описа на 3

РС-Карнобат, в частта, имаща характер на определение, районният съд е прекратил производството по делото спрямо ответниците „Елана Агрокредит“ АД и „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИД .

Този правен извод на районния съд е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл.226,ал.1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

С цитираната разпоредба се брани ищеца от действия на ответника по разпореждане със спорното право в хода на висящия процес,целящи отхвърляне на предявения срещу него иск. Разпоредбата е ясна ; липсва процесуална норма, предвиждаща изключение от нея.

Действително, в настоящият случай с прехвърлителните сделки в хода на производството по делото се е стигнало до връщане на имотите в патримониума на ответниците-физически лица,които първоначално като прехвърлители са се разпоредили с тях в полза на приобретателите ответници-юридически лица,като последните от своя страна обратно са прехвърлили на ответниците-физически лица спорните недвижими имоти. Това обстоятелство обаче не дерогира приложението на процесуалната норма на чл.226,ал.1 ГПК .

На следващо място,неправилни са съображенията на районния съд за това, че липсвал легитимен правно-защитим интерес, който ищците да имат от водене на установителен иск спрямо двете ответни дружества,прехвърлили в хода на производството процесните имоти на ответниците-физически лица.Трайната съдебна практика приема, че действителният собственик на имот има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя на ответника, като наличието на правен интерес се обосновава и с това, че с извършването на разпоредителна сделка на практика се оспорват правата на собственост на ищеца.Такъв правен интерес за ищеца съществува както спрямо последния приобретател на имота, така и срещу неговия праводателя,независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба.На още по-силно основание тези съображения са относими и при разпореждане със спорния имот след вписване на исковата молба / т.3б ТР№4/14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. на ОСГК на ВКС;