Решение № 299 от 23.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Велико Търново, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20234100100324 по описа за 2023 година

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „Обединена българска банка”-АД, гр. София, като правоприемник на „КВС банк България“-ЕАД, гр. София - излага в исковата си молба, че по силата на договор за кредит от 15.10.2019 година на К. А. Х. е предоставена сумата от 41 800 лв. Ответникът спрял плащанията, а през юни, 2021 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем. По реда на настоящото производство се търси признавяне на вземания в размер на 38 788,46 лв., главница по кредита, на 1 304,19 лв., договорна лихва за времето 20.10.2020 год. – 08.06.2021 год., на 166,73 лв., обезщетение за вреди от забава в размер назаконната лихва върху главницата за времето 20.10.2020 год. – 08.06.2021 год., на 579,59 лв., обезщетение за вреди от забава, в размер назаконната лихва върху главницата за времето 09.06.2021 год. - 04.08.2021 год., на 48 лв., разноски по обявяване на предсрочна изискуемост – дължима на съдебния изпълнител, връчил изявлението на длъжника, такса, за законна лихва върху главницата от 24.02.2021 година до окончателното й заплащане.

В отношение на евентуалност – ако предсрочната изискуемост не е настъпила, ищецът е предявил искове за присъждане на просрочените главница, договорна лихва и платените на съдебния изпълнител такси. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - К. А. Х. – чрез особения си представител оспорва исковете, позовавайки се на нищожност на договора по чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от Закона за потребителския кредит. Отрича последиците на обявената предсрочнаизискуемост.

Изявлението на банката в този смисъл не било ясно.

1

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

„Обединена българска банка”-АД, гр. София, е правоприемник на „КВС банк България“-ЕАД, гр. София – обелязванията в търговския регистър по партиздите на двете банки. „КВС банк България“-ЕАД, гр. София и ответникът са постигнали съгласие да му бъде предоставена сумата от 41 800 лв. със срок на погасяване 20.10.2029 година, платима на сто и двадесет месечни вноски при референтен лихвен процент и надбавка от 5,390 пункта – договор от 15.10.2019 година и погасителен план към него. Сумата по кредита е усвоена и понастоящем ответникът дължи вземанията по исковата молба в търсения с нея размер – приетата от съда икономическа експертиза. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 09.06.2021 година - писмо, разписка и протокол на съдебния изпълнител И.Ц. на листи 23 – 25 от препистата по делото.

Исковете са доказани по основание и основателни в търсения размер. Съдът ги уважава, според поисканото, водим от следните съображения.

По делото е доказано съглашението за кредитиране на ответника – договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ с предмет сумата от 41 800 лв. лв., режим на погасяване и лихви, описани в исковата молба.

В качеството си на банка, ищецът е предоставил договорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.

В качеството си на заемател ответникът е приел сумата, но като е спрял плащанията е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание. С цитираната експертиза вземанията са установени в търсения размер и следва да бъдат уважени, според заявеното.

Възраженията на особения представител на ответника са в противоречие с цитираните по-горе документи, заради което не могат да бъдат съобразени при решаване на спора. Без правно значение е каква част от задълженията си ответникът е изпълнил, защото предмет на делото е неплатената част от вземанията по кредитното правоотношение.

В задачите на ответника е да докаже плащане или погасяване на вземанията по друг погасителен способ. Това по делото не е сторено.

Текстът на договора и погасителният план са написани със щрифт, безпрепятствено ползовялащ на потребителя да се запознае със съдържанието на документите. В това се състои смисъла на изискването по чл.10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и в казуса това е спазено.

Годишният процент на разходите е посочен според изискванията на закона, доколкото последният регламентира структурата на тази стойност и в погасителния план поотделно и глобално са посочени всички вземания, формиращи показателя.

2

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът право на разноски, по делото доказани като сума от 6 556,48 лв. Следва да се присъдят с решението по делото.

Съдът неправилно е задължил ищцовата страна да внесе като държавна такса сумата от 1 635,48 лв., вместо половината от нея – 817,74 лв., игнорирайки обстоятелството, че тази една втора вече е внесена по заповедното производство. На ищеца следва да се възстанови 817,74 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо К. А. Х., ЕГН: **********, село К., община С., ул. „Г.“ № .., че дължи на „Обединена българска банка”-АД, гр. София, сумата от 38 788,46 (тридесет и осем хиляди седемстетин осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) лв., главница по договор за кредит от 15.10.2019 година, сумата от 1 304,19 (хиляда триста и четири лева и деветнадесет стотинки) лв., договорна лихва за времето 20.10.2020 год. – 08.06.2021 год., сумата от 166,73 (сто шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава, в размер на законната лихва върху главницата за времето 20.10.2020 год. – 08.06.2021 год., сумата от 579,59 (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава, в размер на законната лихва върху главницата за времето 09.06.2021 год. 04.08.2021 год., сумата от 48 (четиридесет и осем лева) лв., разноски по обявяване на предсрочна изискуемост – дължима за съдебния изпълнител, връчил изявлението на длъжника, такса, за законна лихва върху главницата от 24.02.2021 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.

Осъжда К. А. Х., ЕГН: **********, село К., община С., ул. „Т.“ № ..., да заплати на „Обединена българска банка”-АД, гр. София, сумата от 6 556,48 (шест хиляди петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) лв., разноски по делото и по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

От внесената по сметка на съда с плажетно нареждане от 13.06.2023 година държавна такса на ищеца да се възстанови сумата от 817,74 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4