Решение № 511 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300500323 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК , образувано по жалба на ищеца по спора Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК 121446665 срещу Решение № 4696 от 22.11.2023 г. по гр.д. № 12 834/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу въззиваемата Е. В. К., ЕГН – ********** регресен иск с правно основание чл. 559 ал.

3 вр. чл. 558 ал. 7 от КЗ – за осъждането на К. да заплати на въззивника – ищец сумата 16 969, 95 лв., представляваща изплатено от последния на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по застрахователна претенция на Националното бюро на автомобилистите в *** обезщетение за причинени щети по л.а. Мерцедес Бенц рег.

№ ***, които щетите са вследствие виновно причинено от Е. К. ПТП във ******, гр. *** на дата 31.05.2017 г. при управление от К. на л.а. Фолкваген Пасат с ДКН *** без задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Пледира за отмяна на решението изцяло и уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски. Не заявява искания за ангажиране на нови доказателства.

Въззиваемата К. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивното производство. Не заявява искания за ангажиране на нови доказателства.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 559 ал. 3 от ЗК, предявен от Гаранционен фанд – гр.

София, ЕИК 121446665 срещу Е. В. К., ЕГН – ********** за сумата 16 969, 95 лв. изплатено застраховатeлно обезщетение и направени ликвидационни и други разходи, ведно 1 със законната лихва, считано от предявяването на иска.

Искът се основава на следните твърдения: На 31.05.2017 г., 18,15 ч. ответницата като водач на л.а. Фолкваген пасат с ДКН ***, за който не е имало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност причинила виновно ПТП с материални щети по л.а.

Мерцедес Бенц рег. № *** в ******, гр. ***; Националното бюро на автомобилистите в *** в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите заплатило обезщетение за тях в размер на сумата 7 330,23 евро; Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / *** / - в качеството му на компенсационен орган на държавата по обичайно пребиваване на увреждащото МПС, и на основание Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 24.02.2002 г. / на основание чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26 ЕЕС /, възстановило обезщетението на платилия го чуждестранен компенсационен орган по предявена от последния претенция, а ищецът от своя страна го възстановил на *** по щета № *** г. чрез банков превод от дата 30.10.2017 г. на сумата 16 969,95 лв. като левова равностойност на 8 676, 60 евро, от които 7 330,23 евро обезщетение, 1319, 43 евро такса обработка по фактура № **********/10.10.2017 г. и 26, 94 евро банкови такси; въпреки отправената й регресна покана ответницата не възстановила сумата.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В първото насрочено съдебнo заседание / 19.12.2022 г. / доклад по делото не е извършен поради заявено от страните желание да им даде възможност за постигане на спогодба. Преди второто по делото съдебно заседание / 16.01.2023 г. / е депозирала становище вх. № 3766/13.01.2023 г. да не е била участник в твърдяното в исковата молба ПТП, настъпило в гр. *** на 31.05.2017 г., тъй като по същото време тя се е намирала в друго населено място в *** – гр. ***, където е работила с работно време до 16 часа, като с оглед разстоянието между двата града / над 500 км. / е обективно невъзможно дори и да е предприела пътуване към *** в 16 ч. да е пристигнала там към отразения в протокола за ПТП час – 18 ч. 15 мин.. Заявява, че през м. април 2017 г. е предала л.а. Фолксавен пасат с рег. № *** на трето лице – М.Н. от гр. ***, и няма представа как и защо този автомобил се е озовал в гр. *** на 31.05.2017 г., както и защо в протокола за ПТП като негов държател е посочено лицето П.Б.. Оспорва и твърдяния механизъм на ПТП, вината си за неговото настъпване, причинно следствената връзка между ПТП и причинените от него щети, както и техния размер. Поддържа, че тези факти не се установяват от съставения за ПТП Протокол от същата дата от съответните полицейски органи, представен към исковата молба, като счита че такива данни в него не са отразени.

Заявила е искане за ангажиране на гласни и писмени доказателства за твърдяните факти местоработата си в *** в гр. ***, местонахождението си в този град до 16 ч. деня на ПТП. В това съдебно заседание, след като е извършил доклад по делото, исканите доказателства, както и други впоследствие заявени от ответната страна са допуснати и събрани от районния съд. Намерено е за неоснователно възражението на ищеца за настъпила преклузия с довод, че правото на ответника да ангажира доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, а с края на откритото съдебно заседание, в което съдът е извършил доклад по делото и е дал указания на страните.

На база събраните по искане на ответницата доказателства съдът е отхвърлил иска, като е приел, че от същите се установява, че в периода 01.05.2017 г. – 16.06.2017 г. тя е живяла и работила в гр. ***, ***, като в деня на ПТП – 31.05.2017 г., е била на работа до 16 ч. и предвид разстоянието от гр. *** до гр. *** / 546, 84 км./ е налице обективна невъзможност да се е намирала в гр. ***, съответно да е била участник в това ПТП.

Поддържаните във въззивната жалба доводи за неправилност на решението са, че съдът не е указал на ищеца за кои твърдяни от него факти и обстоятелства не сочи доказателства, както и че съдът основал решението си на преклудирани възражения и ангажирани за тях доказателства от ответната страна. На следващо място се поддържа, че 2 дори и ценени по същество, ангажираните от ответницата доказателства не опровергават факта на участието й в ПТП в гр. *** и неговият механизъм – изрично отразен в съставения за произшествието протокол от компетентния за това орган, в който смисъл и заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Поддържа се, че този механизъм обосновава нееднозначен извод, че произшествието е виновно причинено от нея. Поддържа се, че *** като компенсационен орган на държавата по обичайно пребиваване на увреждащото МПС е длъжно да възстанови причинените щети в размера, платен от компесаторния орган на държавата по тяхното местонастъпване, съответно ищецът е длъжен да заплати на НБАЗБ този размер, до който е и отговорността на ответницата.

В отговора на жалбата ответницата заявява същата да е неоснователна. Поддържа да е правилен извода на районния съд, че процесуалната преклузия по чл. 133 от ГПК за нея не е била настъпила към датата на заявяване на събраните доказателства. Поддържа, че същите несъмнено установили, че тя не е била участник в процесното ПТП. Поради което факта на плащане на щетите, причинени при това ПТП от компесационните органи на съответните две държави и възстановяването на платеното от *** обезщетение от ищеца не е основание, пораждащо регресната й отговорност към него.

По делото няма спор и е установено от представените към исковата молба писмени доказателства, че за причинени материални щети по л.а. Мерцедес Бенц рег. № *** вследствие ПТП, настъпило в гр. *** на 31.05.2017 г., в 18,15 ч. по вина на водач на л.а.

Фолксваген пасат рег. *** без задължителна застраховка гражданска отговорност, е заплатено на собственика на л.а. Мерцедес бенц рег. № *** обезщетение от съответния компесационен орган във ***, че по искане на този орган така платеното обезщетение е възстановено от *** като компенсационния орган на държавата по обичайно домуване на МПС, с което е причинена вредата / чл. 1 § 4 б.“ а „ от Директива 2009/103/ЕО /, че по искане на *** ищецът е възстановил платеното обезщетение чрез банков превод на 30.10.2017 г., както и че преди предявяването на иска е изпратил до ответница регресна покана за възстановяване платената от него сума, което не е сторено от нея.

Спорен е въпросът дали ответницата е участника, виновно причинил казаното ПТП с материални щети – като елемент от фактическия състав на предявения регресен иск.

Към ИМ е представен Протокол за ПТП, съставен на 31.05.2017 г. по преписка за произшествието под № ***, 18 ч. и 15 мин. от полицейски служител към съответното полицейско управление по мястото на настъпване на произшествието. От така представения протокол, се установява че на 31.05.2017 г. , в 18ч. и 15 мин. в гр. *** е настъпило ПТП, при което лицето Е. К. от гр. ***, ул. *** № ***, родена на *** г. в *** при управление на л.а.

Фолксваген пасат с *** регистрация – рег. № *** / участник 1 /, движейки се по улица *** в посока изток - запад преди кръстовището с ул. *** се е отклонила надясно от линията на движение и е ударила попътно движещия се до нея в същата посока л. а. Мерцедес Бенц рег. № ***, управляван от Ш.Ю.С. / вж схема на ПТП на л.7 от първоинстанционното дело /, като от страничния приплъзващ удар са причинени материални щети и по двата автомобила.

Този механизъм на ПТП се установява и приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, назначена по искане на ищеца. От същото се установява още, че щетите по л.а. Мерцедес бенц, за който е платено обезщетението са в пряка причинна връзка с механизма на произшествието. Заключението е изготвено на база казания Протокол за ПТП и представените по делото писмени доказателства, в т.ч. снимки на увредените МПС и писмени данни по преписката в *** във връзка с установяване на щетите и остойностяването им.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно 3 удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице – съставител факти относно механизма на произшествието и участниците в него. Казания механизъм на ПТП обосновава несъмнен извод, че вината за него е на участник 1 - ответницата, доколкото от същата не се твърдят причини за отклоняването й от линията на движение, които да не могат да й бъдат вменени във вина.

Протоколът за ПТП е представен още с исковата молба, по която ответницата не е депозирала отговор, следователно с изтичането на срока за отговор и при липса на възведени от нея особени непредвидени обстоятелства за неподаване на такъв е преклудирано правото й да го оспори – чл. 133 от ГПК, а оттам и правото да ангажира доказателства в насока опровергаване съдържащите се в него констатации, непосредствено възприети от длъжностното лице. За да се ползва от срока по чл. 146 ал. 3 от ГПК следва фактите и обстоятелствата, които ответната страна желае да установява чрез заявените доказателства да се извеждат от възведено в отговора по чл.131 от ГПК възражение.

Действително, с доклада по делото съдът е длъжен съгласно чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК да разпредели доказателствената тежест, да укаже на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства / чл. 146 ал. 2 / и във връзка с което да им предостави възможност да предприемат съответните процесуални действия, в т.ч. и да ангажират доказателства. Но съдът няма тези задължения спрямо ответника при неподаден отговор на исковата молба, тъй като не са заявени от него факти и обстоятелства, за доказването на които той да бъде напътстван.

Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на въззивника за неправилност на решението за отхвърляне на иска като основано на база преклудирани възражения и ангажирани за тях доказателства от ответната страна.