Определение № 805 от 12.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500564 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 6776/24.06.2024 г., подадена от В. А. В., с адрес: *****, чрез адв. Божидар Кадийски, срещу определение № 551/27.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2024 г., по описа на РС - *****, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 143/02.02.2024 г., издадена по посоченото частно гражданско дело и е прекратил производството по същото.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на атакуваното определение, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че неправилно заповедният съд е приел, че заявителят (настоящ жалбоподател) не е представил доказателства за предявен иск относно вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Излага аргументи, че със съобщение, получено на 15.04.2024 г., съдът му е указал, че в едномесечен срок от получаване на същото може да предяви иск относно вземанията си, предмет на заявлението. Сочи, че на 15.05.2024 г. – последният ден от указания от съда срок, е изпратила искова молба с обективирани в нея претенции, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, адресирана до Районен съд – *****. Пояснява, че поради техническа грешка вместо до регистратурата на съда, исковата молба е адресирана до съдебният състав, разглеждащ частното гражданско производство, а именно ч. гр. д. № 118/2024 г. Застъпва, че въпреки грешката, доколкото исковата молба е адресирана до правилния съд и до състава, пред който е било висящо заповедното производство, на практика са представени доказателства за своевременното предявяване на иска, поради което заповедният съд не е следвало да обезсилва заповедта. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното определение. Моли служебно да бъде 1 изискано ч. гр. д. № 118/2024 г., по описа на РС – *****.

Ответникът по частната жалба, посочен от заявителя в заповедното производство като негов длъжник – В. М. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № 137, представя отговор, в който поддържа, че същата е неоснователна.

Сочи, че правилно съдът, след като е съобразил, че заявителят не е представил доказателства за предявен установителен иск за претендираните вземания в указания му срок, е обезсилил процесната заповед за изпълнение № 143/02.02.2024 г. Поддържа, че до изтичането на едномесечния срок на 15.05.2024 г., в регистратурата на ДРС не е заведена искова молба, обективираща искане да бъде признато за установено съществуването на претендираните от заявителя вземания. Изтъква, че искът, обективиран в приложения към частната жалба препис от искова молба, е осъдителен, а не установителен. По изложените аргументи моли съдът да остави частната жалба без уважение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от В.

А. В., срещу длъжника В. М. В. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 143/02.02.2024 г., по образуваното ч. гр. д. № 118/2024 г. по описа на РС–*****. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока и по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение от В. М. В., че не дължи претендираните парични суми. След депозиране на писменото възражение от длъжника, заповедният съд, като е приел същото за редовно и депозирано в законовия срок, със съобщение получено на 15.04.2024 г. е указал на заявителя, че доколкото срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило редовно възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, то в едномесечен срок от получаването на съобщението, следва да предяви пред гражданския съд иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, след довнасяне на дължимата държавна такса. В съобщението изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. На 27.05.2024 г. РС-***** е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 143/02.02.2024 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 118/2024 г. С частната жалба пред въззивната инстанция са представени препис на искова молба без щемпел за завеждането в съд и пощенска разписка от 15.05.2024 г. за изпратена от В. В. до РС – ***** кореспондентска пратка.

При депозирано от длъжника възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда 2 на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението на съда, като му укаже и задължението да представи доказателства за това, тъй като в противен случай заповедта се обезсилва служебно.

Предмет на преценка на въззивната инстанция по настоящото дело е дали заявителят надлежно е представил пред РС-***** в едномесечния срок доказателства за предявен установителен иск пред компетентния за разглеждането му съд, с оглед на преценката за правилност и обоснованост на постановеното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена.

По въпроса за приложението на чл. 415, ал. 5 ГПК има формирана практика на ВКС, според която, за да предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение, заявителят следва в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК да представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. В съдебната практика е постигнато съгласие и за това с какви доказателства следва да бъде доказано своевременното предявяване на иска, като ВКС в определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I ТО и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I ТО приема, че заявителят може да уведоми съда, пред който е протекло заповедното производство, че е предявил иск за съществуване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, както с изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с отбелязване за постъпването в регистратурата на съда на съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е висящо исковото производство.

Утвърдената съдебна практика е потвърдена с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където в т. 13 е посочено, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. С приетото в цитираното ТР се затвърждава възприетото от ВКС становище, че за да се избегне обезсилването на издадената заповед за изпълнение, следва в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, взискателят не само да предяви положителен установителен иск за оспорените вземания пред компетентния за неговото разглеждане съд, но и да представи писмени доказателства за това пред заповедния съд.

В кориците на ч. гр. д. № 118/2024 г. по описа на РС-*****, приложено в цялост към настоящото дело, доказателства за такова уведомяване не се съдържат. Обективно в частната жалба няма и твърдения за изрично уведомяване на заповедния съд за предявяване на съответните установителни искове. Поддържа се, че изпълнението на указанията е станало служебно известно на заповедния съд с подаването на искова молба, адресирана до него, доколкото в титулната част е посочен номерът на заповедното дело. Подобно действие действително би удовлетворило изискванията и би представлявало надлежно изпълнение на указанията, но твърденията на 3 жалбоподателката в тази посока не се подкрепят от доказателствата по делото.

Действително към частната жалба е приложен препис от искова молба съдържаща претенции за вземания идентични с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, но от същия не се установява исковете изобщо да са предявени пред съд, доколкото липсват входящ номер и дата на постъпване на исковата молба. Действително към частната жалба е приложено заверено копие от пощенска разписка от 15.05.2024 г., в която е посочено, че жалбоподателката В. е изпратила пратка адресирана до РС – *****, като в описанието на последната е посочен номерът на частното гражданско дело. От разписката, обаче, не може да се направи извод за съдържанието на пратката – дали изпратеното представлява искова молба, ако да, какви са били предявените с нея претенции. По изложените съображения не може да се приеме, че настоящата жалбоподателка е изпълнила дадените от съда указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, а още по-малко, че подобно обстоятелство е било служебно известно на заповедния съд.

Доказването на факта на предявяване на иска по чл. 422 ГПК и спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, той следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска, както и за датата на депозиране на исковата молба.

Представянето на посочените доказателства предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Ако искът действително е предявен в срок, но не са представени доказателства за това пред съда издал заповедта за изпълнение, същата подлежи на обезсилване. Установено е от съдебната практика, че фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително при съвпадане на институцията (един и същ районен съд по заповедното и по исковото производство), не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет съвпадащ с този на заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането . Съдът по заповедното производство би могъл да извърши справка единствено, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни, но не и при липса на такива. В този смисъл е и съдебната практика обективирана в определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, определение № 53/25.01.2010 г. по ч. т. д. № 16/2010 г. на ВКС и други.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 143/02.02.2024 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 118/2024 г., по описа на РС–*****, се явява правилно и 4 следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 551/27.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2024 г., по описа на РС–*****, с което е била обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 143/02.02.2024 г. и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5