Решение № 318 от 07.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200361 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по жалби на упълномощения защитник на подсъдимите А. С. и С. Т. – а. Стоилова-Добрева и на повереника на частните обвинители И.

Х., Д. Д. и И. Х.а, действаща чрез родителя и законен представител Д. С. – а. Ч., срещу решение № 4 от 12.01.2026 г., постановено по ВНОХД № 438/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С жалбата от името на подсъдимия Т. се релевират доводи, очертаващи наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Основните оплаквания по повод неправилното приложение на материалния закон касаят съзрените от защитата дефицити в аналитичната дейност на съда да установи по несъмнен начин конкретен, индивидуален и причинно релевантен принос към настъпилия престъпен резултат, както и да обоснове формата на вината на подсъдимия. Недоволството от процесуалната дейност на съда се отнася до липсата на самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата, на възраженията на защитата относно отсъстващия индивидуален причинен принос, на експертните заключения и противоречията в тях. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се извежда от отказа на съда да отчете в достатъчна степен посочени от защитника смекчаващи отговорността обстоятелства, като ги приеме за многобройни, и приложи чл. 55 от НК.

Въведени са, в условията на евентуалност, искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия Т., връщане на делото на АС-Пловдив за ново 1 разглеждане с указания по тълкуването и прилагането на закона или изменение на присъдата чрез приложение на чл. 55 от НК и определяне на по-леко наказание.

В жалбата от името на подсъдимия С. са изтъкнати също касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обосновано с липсата на доказана по несъмнен начин пряка и необходима причинноследствена връзка между конкретното поведение на този подсъдим и настъпилия смъртен резултат, както и с несъобразяване на приетото съпричиняване от страна на пострадалия с причинната връзка. Несъгласие е изведено и с изводите на съда относно формата на вината и възможността на подсъдимия да предвиди съставомерния резултат. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила е аргументирано с липсата на собствен анализ на доказателствата и на задълбочен отговор на възраженията на защитата. Сочи се, че съдът е обсъдил избирателно експертните заключения, като е възприел онези части от тях, които подкрепят обвинителната теза, като е игнорирал или отхвърлил формално съществените изводи относно приноса на пострадалия и възможността на подсъдимия да влияе върху причинно-следствения процес. Приведените доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се отнасят до пропуска, според защитата, да се отчетат в необходимата степен посочените от защитника смекчаващи отговорността обстоятелства, имащи характера на изключителни, както и до формалния и немотивиран отказ да се приложи чл. 55 от НК.

Отправените до касационната инстанция претенции са за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия С., евентуално – за връщане на делото на АСПловдив за ново разглеждане с указания по тълкуването и прилагането на закона или изменение на присъдата чрез приложение на чл. 55 от НК и определяне на по-леко наказание.

В жалбата на частното обвинение е въведено касационното основание по чл. 348, ал.

1, т. 3 от НПК. То е защитено с доводи за несъобразяване на наложените на подсъдимите наказания както с обществената опасност на конкретното деяние и на дейците, така е с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. По-специално се изтъква, че конкретната наказателноправна санкция създава у пострадалите и обществото чувство за безнаказаност, липса на справедливост, адекватно правораздаване и наказуемост.

Искането към върховната инстанция е за отмяна на атакуваното решение в частта относно размера на наложените на подсъдимите наказания „лишаване от свобода“ и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1 и 2 от НПК, като според тези страни наказанията следва да бъдат увеличени и изтърпяни ефективно.

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба на частните обвинители, в което се доразвИ.т доводите, изложени в касационната им жалба, и се изразява несъгласие с жалбите на подсъдимите.

В съдебното заседание подсъдимите се представляват от преупълномощен защитник – адв. К., която поддържа жалбите по съображенията, изложени в тях, със заявените 2 искания.

Подсъдимият С. се присъединява към изразеното становище от защитника и изказва съжаление за извършеното. При реализация на правото си на последна дума моли за пониска присъда.

Подсъдимият Т. поддържа позицията на защитника си и също изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли за по-ниска присъда.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни. Не съзира заявените от защитата касационни основания. По жалбата на частните обвинители взема отношение, че същата е частично основателна, доколкото във въззивното решение не се съдържат мотиви защо за постигане целите на наказанието по чл.

36 от НК не е необходимо подсъдимите да изтърпят ефективно наложените им наказания.

Предлага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за преразглеждане на въпроса относно приложението на условното осъждане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

По внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимите А.

С. и С. Т. е образувано НОХД №1255/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, финализирано с присъда №44/01.07.2025 г., с която състав на ОС – Пловдив е признал подсъдимите за виновни в извършване на вмененото им престъпление по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено при условията на независимо съпричиняване, като им е наложил наказания, както следва: на подс. С. – три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, и на подс. Т. – две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.

Приспаднато е времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил сторените по същото разноски в тежест на двамата подсъдими.

Така постановената присъда е проверена по въззивен ред, като въззивното производство е било образувано по жалби на подсъдимите и на частните обвинители.

Последното е приключило със сега обжалваното решение №4 от 12.01.2026 г., постановено по ВНОХД №438/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което първоинстанционният съдебен акт е изменен в частта за разноските и потвърден в останалата част.

1. По касационните жалби на подсъдимите:

Касационните жалби на подсъдимите С. и Т. са подадени от активно легитимирани субекти, срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт, в установения в 3 закона срок. С оглед естеството и обхвата на касационния контрол обаче същите се явяват частично недопустими поради следните съображения.

Съгласно чл. 349, ал. 3 от НПК подсъдимият може да оспори въззивния съдебен акт, когато са нарушени неговите права и законни интереси. Правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражняване на правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва т.н. прескачащо обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните актове по жалба, подадена директно в касационната инстанция. Според действащата процесуална уредба, предмет на касационната проверка са само актове на въззивната инстанция.

В касационните жалби на двамата подсъдими са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, защитени със сходни аргументи. Макар те да са обжалвали първоинстанционната присъда пред въззивния съд, въззивните им жалби са съдържали единствено оплаквания, относими към справедливостта на наложените наказателноправни санкции. Нещо повече, съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като в откритото съдебно заседание двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях (хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК). Пред настоящия съд те изтъкват оплаквания, касаещи още правилното приложение на материалния закон и процесуалната дейност на съда. По настоящото дело жалба във връзка с тези обстоятелства не е подавана във въззивното производство и не са поддържани доводи за допуснати нарушения на материалния закон и за нарушения на процесуалните правила. Това поведение на подсъдимите указва на съгласието им с изводите на първостепенния съд, както от фактическа страна, така и по отношение на приложимото материално право. Затова е недопустимо за първи път в касационното производство да се сочат основания и подкрепящи ги доводи, които не са поставени за решаване с въззивната жалба (в този смисъл се е произнесъл ВКС с Решение №33/16.04.2014 г. по нд №2181/2013 г. на Трето наказателно отделение, Решение №25/28.05.2015 г. по нд №1557/2014 г. на Трето наказателно отделение, Решение №60210/19.07.2022 г. по нд №792/2021 г. на Първо наказателно отделение, Решение №483/11.11.2025 г. по нд № 664/2025 г. на Първо наказателно отделение и др.).

Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд ще разгледа депозираните от подсъдимите касационни жалби в светлината на оплакванията, касаещи справедливостта на наложените наказания (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК). Доколкото в голямата си част възраженията на подсъдимите С. и Т. са идентични, бе намерено за оправдано съвместното им разглеждане с оглед избягването на излишно преповтаряне на изложените аргументи.

Касационната инстанция счита, че не са налице основания да реализира правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Не могат да се споделят исканията на касаторите за намаляване на наложените наказания, които те считат за явно несправедливи.

Въззивният съд е утвърдил дейността на проверяваната инстанция по индивидуализацията 4 на наказанията и, извършвайки собствен анализ на относимите към този институт обстоятелства, е споделил позицията за неприложимост на чл. 55 от НК. Оценъчната дейност на апелативния съд по индивидуализиране на наказанието е осъществена в съответствие с изискванията на чл. 54 от НК, като обстоятелствата, имащи значение за обема на дължимата за постигане целите по чл. 36 от НК принуда, са правилно идентифицирани и законосъобразно оценени. Въззивният съд подробно е обсъдил както приетите като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, така и тези, отегчаващи наказателната им отговорност, като им е отдал адекватно значение. Отговор са намерили оплакванията на защитата относно дадената в първоинстанционната присъда оценка на всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказателната отговорност на двамата подсъдими.

Не съответства на данните по делото възражението на защитата, че отказът да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК е останал немотивиран. Въззивната инстанция е изложила споделими съображения за съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като е защитила позицията си, че нито разкритите по делото смекчаващи обстоятелства са многобройни, нито присъстват изключителни такИ., които да мотивират приложението на института по чл. 55 от НК. Коментирани са както чистото съдебно минало и липсата на предходни нарушения за двамата подсъдими, така и водещата роля на подсъдимия С., съответно – второстепенната такава на подсъдимия Т., при осъществяване на инкриминираната деятелност. Не без коментар са останали и личните характеристики на двамата подсъдими, включително С., което се настоява да не е сторено.