Решение № 159 от 13.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева

Членове:

Дарина Анг. Костова

АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Въззивно гражданско дело № 20252100500701 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. К. С.

- ответник в първоинстанционното, чрез адв. Цветанка Стоянова, против Решение № 2660/20.12.2024 г., постановено по гр.д. №2939/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. Ф. Ф., сума, в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветническа изявления на ответника депозирани в интервю пред студио „Факти“ и отразени в статия, публикувана в www.fakti.bg на 02.04.2024 г., със заглавие „Д. С. пред ФАКТИ: К. С. е бил разследван (ВИДЕО)“, а именно „К. С. разпъва чадър на контрабанда и разпространение на наркотици. Говори се, че човекът, над който С. разпъва чадър, с най-голяма вероятност е Н.М.. Преди дни той беше осветен bTV като съдружник и съсобственик с покойния М.Б. на имот в Гърция. Имаме документална следа, но все пак един бивш началник на Вътрешна сигурност свидетелства пред орган на властта - каквато е прокуратурата, че е имало две досъдебни производства“; както и сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

С предварителния доклад по делото съдът е констатирал следното : Във въззивната жалба се излагат многобройни подробни оплаквания, касаещи действията на първоначално определения съдия – докладчик във връзка с допускане на направените от ответника с отговора на исковата молба доказателствени искания. Според въззивника съдът е отхвърлил 1 искането за разпит на: ген. А.А., дал интервю за БНТ 1 на 24.04.2024 г., Н. С. – журналист от екипа на „Антикорупционен фонд“; В.Д.К.– с оглед допълнително представено в съдебно заседание от ищеца писмено доказателство; М.Б. – *** на М.Б. „Нотариуса“, разполагаща с информация за дейността на ищеца; В.Ц.А. – журналист, чиито разследвания касаят дейността на ищеца; Л.Л.Я. – бивш директор на ГДБОП. Въззивникът излага оплаквания, че съдът не е допуснал писмени доказателства – статия от изданието „Аларма“ от 30.03.2024 г.; не е допуснал да се изиска информация за ДП №2513М179/2024 г.; преписка СпП01750/2020г. на Специализираната прокуратура – сега СГП.

Въззивникът е издирил сведения за предходната месторабота на първоначалния съдия – докладчик, с което обстоятелство обосновава твърдение за заинтересованост. Излага твърдения относно направените от процесуалния представител на ответника и съдията искания и изявления по прилагане практиката на ЕСПЧ, които създали у него съмнения в обективността и безпристрастността на съдията, предвид и разпределени на негов доклад и други дела на същия ищец. Излага съображения за нарушаване нормите на чл.7, ал.1, изр.2 и чл.10 от ГПК. На следващо място въззивникът излага подробни оплаквания срещу съдията докладчик, определен след отвод на първоначалния, като намира че същият е следвало да се отведе, поради лична заинтересованост. Излага оплаквания досежно действията на съда, съставляващи приемане на уточнение на нередовността на исковата молба, чрез доказателства, представени от ответника, досежно установяване идентичност между ищеца Н. Ф. и посоченият в статията „Н.М.“. Според въззивника, с показанията на св.М.К. и представената по-късно статия, съдът незаконосъобразно е приел за отстранени противоречията на ищеца, че не се разпознава в името „Н.М.“, но се чувства обиден от статията – излага подробни съображения.

Въззивникът заявява, че не е твърдял, че срещу ищеца са повдигани обвинения за контрабанда и разпространение на наркотици, поради което оспорва изводите на съда че тези твърдения не са били поддържани от него по-късно – излага съображения че е изнесъл информация, която е публично достъпна от Антикорупционен фонд и от разпита на С.Б. – бивш директор на дирекция „Вътрешна сигурност“. В тази връзка въззивникът цитира, коментира и опровергава изводите на съда и отново изразява съмнения в безпристрастността на съдията – докладчик и с оглед неуважаване на направените от него доказателствени искания.

Въззивникът излага оплаквания от действията на всеки от двамата съдии докладчици за неуважаване на искането му да му бъде издаден запис от протокола от съдебното заседание от 15.10.2024 г., цитира мотивите на съда по въпроса и коментира правните им знания както на българското, така и на европейското и международно право. Излага подробни съждения за субективност и пристрастност на изводите на съда, изложени в мотивите на решението.

Според въззивника, съдът не е взел предвид представените по делото доказателства, относими към предмета на спора и не е обсъдил възраженията на ответника, касаещи показанията на свидетелите и конкртно на свидетеля М.К.. В тази връзка цитира и опровергава изводите на съда, които намира за направени при непознаване на европейската 2 практика относно използването и посочване на източниците на журналиста. Въззивникът оспорва изводите на съда, относно вида на болките и страданията, които ищецът твърди че е претърпял, като противоречиви.

Въззивникът извършва подробен анализ на понятието „публична личност“, в светлината на Директива(EC) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“), OB L, 2024/1069,16.04.2024г. и дефиницията на понятието „въпрос от обществен интерес“, който касае участието му в студио „ФАКТИ", в предаването „Разговор“ с водещ Л.М., в който се коментира именно такъв въпрос от обществен интерес, за който публично е изнесена информация от шеф на ръководна позиция в МВР - С.Б. - директор на дирекция „Вътрешна сигурност“.

Въззивникът излага подробен анализ на понятието, за да обоснове извод, че от такъв интерес са дейностите му, които в множество публикации извеждат ищеца от личност на регионално, в такава на национално ниво. В тази връзка излага съображения, че ищецът е имал влияние над журналисти, които не са насочвали внимание срещу него, а с настоящото дело цели заглушаване на критични гласове и информиране на обществото за дейностите му.

Според въззивника, за ангажиране на отговорността му, следва да бъде установено освен някакво виновно противоправно поведение и настъпили вреди за ищеца, които да са в причинна връзка с противоправното му поведение и по безспорен начин да се докаже претърпяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди – извършва анализ на понятието, за да обоснове че в случая доказателства за такива не са представени.

В тази връзка коментира показанията на адвокат М.К., за да обоснове извод, че ищецът е имал множество проблеми и те изобщо не са били причинени от изказванията на въззивника в процесното интервю, а напротив - от ефективно разследване на правоохранителните органи към него и неговата дейност, разследване за контрабанда и за съхраняване на забранени вещества и други, над 40 търговски правни спора, в които свидетелят го представлява.

Според въззивника по делото няма представени медицински документи за преживени страдания от ищеца – за търсене на специализирана помощ, медицинска помощ, използване на успокоителни, транквиланти; не е установено и какви са последиците за него в личен или обществен план.

В този смисъл оспорва изводите на съда че ищецът е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личен и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт. Поради това не са доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Въззивникът обжалва решението в частта, относно разноските и излага подробни оплаквания.

Въззивникът излага твърдения, че е налице информация за свързаност на Н. Ф. с 3 полицаи на висши ръководни длъжности и нерегламентирана дейност чрез тези контакти, дадена от полицейски служител от ОДМВР - Бургас - Д. Н. от ОДМВР - Бургас - полицейски служител от Сектор „Специализирани полицейски сили“, дал пространно интервю, поместено на страницата на Гражданско сдружение БОЕЦ, споделено от други медии и граждански организации.

Въззивникът намира, че това е нововъзникнало обстоятелство и прави искане за допускане до разпит, в качеството му на свидетел. В тази връзка представя статия, публикувана в LEX.BG от 13.02.25г. и извадка от страницата на Народното събрание, относно поискано изслушване на настоящия министър на вътрешните работи - Даниел Митов по въпроса относно твърденията на Д.Н..

Въззивникът прави искания за допускане на всички поискани в първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства – разпит на свидетели, изискване на досъдебни производства и прокурорски преписки, извършване на очна ставка между свидетеля М.К. и ген. А.А.; свидетелите И. Н.М., Р.П.В..

Към въззивната жалба са представени множество писмени доказателства, както следва :

Извадка от страницата на ГД „БОЕЦ“; Извадка от страницата на Народното събрание с информация, че е поискано изслушване на настоящия министър на вътрешните работи Даниел Митов; Списък с купувачи на специалистите от BG Elves за купувачите на гласове на територията на Република България; Статия от 22.10.2024 г. на „Свободна Европа", озаглавена: „Чадър над Пеевски"; Извадка от Фейсбук страницата на Toni Marholeva;

Справка № 1753909/24.12.2024 г. от Агенция по вписванията БУРГАС за съдия Тонка Ванева Мархолева; Извадка от страницата на Районен сьд - Бургас и списъчен състав на магистратите от Гражданската колегия на съда; Извадка от списъчния състав на съдиите от страницата на Районен съд - Карнобат, в която съдия Тонка Мархолева е назначена за редовен съдия; Статия, публикувана в LEX.BG от 13.02.2025 година със заглавие: „Полицай се страхува, че е „поръчан" от бивш съдружник на Нотариуса, след като е разкрил нагласен арест"; Статия, публикувана в offnews от 11.10.2024 г. със заглавие: „Какво разказват местните медии за прякорите, които само МВР не знае" /без коментарите към статията/; статия, публикувана на 05.12.2024 г. в bird.bg, озаглавена: „Чадърът над П.: Негов конкурент е пребит. МВР и Прокуратурата пуснаха биячите; МЕЧ разкри престъпна мрежа в бургаската полиция, https://www.dunavmost.com/novmi/mech-razkri prestapna-mrezha- v-burgaskatapolitsiya; Материал от novini.bg от 14.02.2025 г., озаглавен: „ Р.В. намеси К. С. в скандала с ОДМВР – Бургас“; Материал от 14.02.2025 г. на Евроком, озаглавен: „Р.В.: В МВР трябва да се реже до дъно!; Материали от разследващия сайт bird.bg, налични на сайта: статия от 30.09.2024 г. със заглавие: „За наследството на един Нотариус; статия от 30.10.24г. със заглавие: „П., Прокуратурата и Смъртта. статия от 05.12.2024 г., озаглавена: „Чадърът на П.:

Негов конкурент е пребит. МВР и прокуратурата пуснаха биячите на свобода"; Статия от 06.09.2023 г., озаглавена: „Царевските Килъри“; Протокол № 9 от заседание на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ЦАРЕВО от 28.10.2020 г.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

4

Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на 06.02.2025г.

Въззивната жалба подадена чрез куриер на 19.02.2025г. - в законния срок по чл.263 ГПК.

Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения срещу него иск е частично уважен. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия – ищец Н. Ф. Ф. на 01.04.2025г., чрез адв. Карчев.

С оглед на горното, съдът приема, че подадената въззивна жалба е допустима и надлежно администрирана.