Решение № 1134 от 20.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Варна, 20.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110202236 по описа за 2022 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ПАСАТ 2018“ЕООД, представлявано от И.Й.И., против НП № 230000076/10.02.2022 г. н а Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 34 т.6, във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

В жалбата се излагат твърдения, че при издаването на НП са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, доколкото липсва точно и ясно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП.

Твърди се, че в АУАН и НП не е посочена датата на дневния отчет на водача, принтиран от монтирания в МПС ЕТАФП № ЕС 016341 с ФП № 46 076098, не е посочен номера на пътната книжка към чийто пътен лист № 059/29.09.2021 г. е прикрепен същия. Излага се становище, че в случая е неприложима нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвПр, доколкото същата не предвижда отговорност на юридическо лице за осъществено от него доустителство. Твърди се, че в случая водачът е допуснат не от дружеството, а от съответното физическо лице. Навеждат се твърдения, че санкционната норма на чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр препраща към Наредба № 36 от 1

15.05.2006 г., която не е посочена в НП, поради което съставът, описан в същото не е завършен. Излага се становище, че няма как превозвачът да е нарушил разпоредбата на чл. 18 т.3 от Наредба № 34 на МТ , тъй като същата сочи изискванията, на които следва да отговарят водачите, за да придобият правото да извършват таксиметров превоз на пътници. Формира се извод, че с оглед описаната фактическа обстановка се явява нарушен чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр, на който съответно кореспондира санкционната норма на чл. 96г ал.1 от ЗАвПр, с оглед на което НП е издадено в нарушение на материалния закон. Цитира се нормата на чл. 152 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП, като въз основа на същата се формира изводът, че не се изисква всеки път, когато бъдат назначавани на работа водачите да представят отделно удостоверение за психологическа годност, а те трябва да удостоверят такава годност към момента на получаване на Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил или при изтичане на неговата валидност. Сочи се, че изискването на чл. 8 ал.1 от Наредба № 36/2006 г. на МТ при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността водач на таксиметров автомобил, водачите да представят удостоверение за психологическа годност, противоречи на разпоредбата на чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Твърди се, че в случая, при постъпване на работа водачът Г.Й. е представил всички документи, необходими за извършване на таксиметрова дейност и доколкото с цитираната наредба, която е подзаконов нормативен акт, не могат да се предвиждат допълнителни изисквания, които законовите разпоредби не съдържат, не е извършено визираното в НП нарушение. Сочи се, че въз основа на съставения при приключване на проверката констативен протокол са съставени 4 броя АУАН, с оглед на което се излага становище, че е нарушена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, която въвежда забрана за повторно налагане на административно наказание за едно и също нарушение. Навеждат се доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на вредни последици от деянието. Твърди се, че наложената имуществена санкция е непосилна за дружеството-жалбоподател. Иска се НП да бъде отменено изцяло.

В хода на съдебното производство, въззивникът , редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от мл.експерт С., с юридическа правоспособност по чл. 294 от Закона за съдебната власт, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и издадено в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на въззивника, в което се сочи, че е изрично регламентирано задължението на превозвача да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Твърди, че в случая е необосновано позоваването на въззивника на нормата на чл. 36 от Наредба № 36/2006 г., доколкото същата съдържа задължения адресирани до водачите. Излага становище, че законодателят не е 2 предвидил изрично по какъв начин превозвачите следва да осъществяват контрол дали водачите отговарят на изискванията , визирани в закона, като същите разполагат с оперативна самостоятелност да избират методите и средствата с оглед реализиране на дейността си в съответствие с нормативната уредба. Иска се НП да бъде потвърдено.

В придружителното писмо към преписката, депозирано от Директора на РД“АА“ се прави искане на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с извършвана комплексна проверка от служители на РД“АА“ – Варна на дейността на „Пасат 2018“ЕООДНа 2021 г. ,притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 11073, с покана с рег. № 81-00-51-1506/17.11.2021 г. , изходяща от Директора на РД“АА“ – Варна, от дружеството са изискани документи , в т.ч. пътни книжки на автомобилите, с които е извършван таксиметров превоз. Въз основа на представените документи и поконкретно от дневен отчет на водача Г. И.Й. с ЕГН: **********, принтиран от монтиран в съответното МПС ЕТАФП № ЕС016341 с ФП № 46076098, прикрепен към пътен лист № 059/29.09.2021 г. от пътна книжка сер.№ „П“/23.07.2021 г., издадена от превозвача, е установено, че на 29.09.2021 г. в гр. Варна е извършен в полза на дружеството превоз с таксиметров автомобил „Дачия“ с рег. № В 2663 НХ, кат. М1, управляван от водача Г.Й., който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. След справка в информационната система на РД“АА“ – Варна е установено, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност № 507044, валидно до 27.09.2021 г. При така установените факти свид.Т., на длъжност ст. инспектор при РД“АА“ – Варна, съставил на дружеството-жалбоподател АУАН Серия А № 310406/06.01.2022 г. за извършено нарушение на чл. 34 т.6 във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 1999 г. на МТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 96г ал.1 пр.1 от ЗАвПр е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са 3 логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 23-0000076/10.02.2022 г. н а Директора на РД“АА“ - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-0830/24.01.2020 г. , н а Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни част от доводите на процесуалния представител на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Визираните твърдения за пропуски при посочване на индивидуализиращите белези на пътната книжка и дневния отчет на водача, не сочат за допуснати процесуални нарушения, доколкото се отнасят до доказателствени средства, а не до съставомерни признаци на деянието. Друг е въпросът, че доказателствените средства, на които се позовава АНО са описани в достатъчна степен, за да бъдат индивидуализирани.

Съдът намира за основателни доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че квалификацията на нарушението не обхваща разпоредбите на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. , доколкото същата урежда задължения на таксиметровите водачи, а не на превозвачите, извършващи таксиметров превоз.

Несъстоятелни са и твърденията, че е нарушена нормата на чл. 17 от ЗАНН. В хода на съдебното производство не са представени и събрани доказателства за повдигане на обвинение респ. ангажиране на административно-наказателната отговорност на юридическото лице за същото деяние по друга административнонаказателно производство. Обстоятелството, че с един констативен протокол са описани повече от едно нарушения, респ. въз основа на конкретните констатации, са издадени повече от един брой АУАН, не опорочава административно-наказателното производство, доколкото началото на същото се поставя не с издаването на констативния протокол, а със съставения АУАН, с който се повдига обвинение на конкретното лице за съответно административно нарушение.

4

Настоящият състав обаче счита, че не е налице съответствие между словесно описание на нарушението, посочен като нарушен закон и правното основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дружествотожалбоподател. Видно от обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП, отговорността на въззивника е ангажирана за това, че същият е „извършил таксиметрова дейност“ със съответния таксиметров автомобил, което касае реализирано активно поведение – действие от същия. От друга страна, нормата на чл.

96г ал.1 от ЗАвП в хипотезата си предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност за осъществено бездействие, а именно допускане извършване на превоз. При така констатираното противоречие, съдът намира, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, което има право да бъде информирано във всяка фаза на процеса, ясно и недвусмислено, какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществило. Поради изложените процесуални пороци, които не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, съдът намира, че НП следва да бъде отменено на формално основание.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта на основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози е подзаконов акт, който доразвива разпоредбите на Закона за автомобилните превози, което е посочено в § 2 от ПЗР от нея. Наредба № 34/1999 г. е нормативен акт, като съдържа условията и редът за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; както и условията и редът за извършването на таксиметров превоз на пътници – чл. 1 от Наредбата, поради което неоснователни са доводите в касационната жалба за неприложимост на нормите й в случая. Правилно е преценено, че конкретният водач, за да извършва таксиметрова дейност на 27.01.2019 г., е трябвало да отговаря на изискванията в чл. 18 от Наредба № 34/1999 г., сред които е и това по т. 3 - да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания, при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл.