Решение № 463 от 29.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 178/ 01.02.2024 г. издадено от Костадин Димитров Димитров - кмет на Община Пловдив, с което на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив на С. И. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение по чл. 11, т.

3 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (НООСТОП).

С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като аргументира тезата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура.

Алтернативно, релевира доводи за това процесното деяние да покрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на изложеното моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от юрк. П. оспорва жалбата, счита за законосъобразно и правилно наказателното постановление поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

При направена проверка на основание чл.2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив, на 12.01.2024 г. в гр.

Пловдив, срещу бул. „Никола Вапцаров“ № 73, около 15.50 часа, в присъствието на г-жа Е. П.-главен експерт „Екология“ към район Южен, е установено, по свидетелски показания на П., следното нарушение: С. И. А. изхвърля отпадъци - 2 броя кашони, извън определените за целта места, а именно контейнерите за разделно събиране. Отпадъкът е изхвърлен в близост до контейнерите за битов смесен отпадък, разположени срещу бул. „Никола Вапцаров“ № 73.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, съставен на 12.01.2024 г. за извършено нарушение по чл.11, т. 3 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетели – очевидци, като жалбоподателят подписал същият без възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Така описаната фактическа обстановка, не е спорна между страните.

Същата се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира в цялост показанията на актосъставителя - свид. Т., като намира същите за логични, последователни, добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

По идентични на горните съображения съдът кредитира и показанията на свид. П., като добросъвестно дадени, логични и съответни на останалия кредитиран от съда доказателствен материал, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Предвид изрично наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за констатирани противоречия в показанията на двамата свидетели по отношение на обстоятелството процесните контейнери за битов смесен отпадък пълни ли са били или не, съдът намира, че макар и същите да са основателни, те не могат да доведат до извод за дискредитиране показанията на когото и да било от двамата свидетели. И двамата свидетели добросъвестно изложиха пред съда всичко, което помнят във връзка с настоящия случай, като ирелевантно за обстоятелствата включени в предмета на доказване се явява въпросът контейнерите препълнени ли са били или не, поради което и коментираното противоречие в показанията на двамата 2 свидетели съдът намира за несъществено.

Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени по административно наказателната преписка и събраните такива по служебна инициатива на съда. Конкретно от Заповед № 22ОА – 1494/ 05.07.2022 г. на кмета на Община Пловдив, се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална, темпорална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.

Както вече се посочи административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 11, т. 3 от НООСТОП, която гласи, че е забранено изхвърлянето на смет и отпадъци извън определените места.

Съгласно регламента на чл.39, ал.1 от НООСТОП, Физическите лица, нарушили разпоредбите на тази наредба и/или допуснали извършването на такива нарушения, се наказват с глоба в размер от 100 до 2 000 лева, а едноличните търговци и юридическите лица с имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева, освен ако размера на наказанието не е определен за конкретното нарушение, съгласно таблицата (Приложение №1), която е неразделна част от Наредбата.

Според чл. 46 от НООСТОП, Административно-наказателната отговорност по настоящата наредба се носи, доколкото такава отговорност за същото нарушение не е реализирана по реда, предвиден в закон или друг нормативен акт.

Според §2 от ПЗР на НООСТОП, Наредбата се издава на основание чл.21, ал.1, т.13, т.23 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл.76, ал.3 от АПК, и влиза в сила от 1.07.2009г. и се публикува в два мести ежедневника.

С Решение 215, взето с Протокол 12 от 10.07.2014 г., изм. - Решение № 2198 от 31.10.2019 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1580/2019 г., изм. Решение № 365, взето с Протокол № 16 от 16.09.2022 г. е приета Наредба за 3 управление на отпадъците на територията на Община Пловдив (НУОТОП) Според чл. 91 НУОТОП, Административно-наказателната отговорност по настоящата наредба се носи, доколкото такава отговорност за същото нарушение не е реализирана по реда, предвиден в закон или друг нормативен акт.

Според §2 от ПЗР на НУОТОП, наредбата се издава на основание чл.21, ал.1, т.13 и т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.11, ал.3 и чл.15, ал.1 от ЗНА, при спазване изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК, чл.22 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл.20 от същия закон.

Според §5 от ПЗР на НУОТОП, С приемането на тази наредба се отменят всички разпоредби от актове, приети от Общински съвет – Пловдив, които й противоречат.

А според §6 от ПЗР на НУОТОП, Разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен.

Същевременно, съгласно чл.92, ал.1, т.1 от НУОТОП, наказва се с глоба от 300 до 1000 лева физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места.

При съобразяване на цитираните разпоредби, съдът намира, че по делото действително се установява извършването на административно нарушение, изразило се изхвърлянето от страна на жалбоподателя А. на отпадъци – 2 броя кашони, извън определените за целта места, а именно контейнери за разделно събиране. Установи се по делото, двата броя кашони да са били изхвърлени в близост до, а не вътре в контейнерите за битов смесен отпадък, разположени срещу бул. „Никола Вапцаров“ № 73. Очевидно е, че в случая се касае за поведение, което е в противоречие с разпоредбите и на двете наредби.

Посоченото обаче не влече извод за незаконосъобразност на обжалваното НП на това основание, доколкото не може да се приеме, че е поставена под съмнение направената от административнонаказващия орган квалификация на приетото за установено нарушение от страна на жалбоподателя, като такова по смисъла на чл.11, т.3 от НООСТОП, вместо като такова по смисъла на чл.92, ал.1, т.1 от НУОТОП.

Но дори и да се приеме, че неправилно е било санкционирането на жалбоподателя по реда на НООСТОП, вместо по реда на НУОТОП, то това също не би могло да доведе до отмяна на НП, предвид предвидените в ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения.

Въпреки всичко гореизложеното и без значение по кой от текстовете на двете наредби е квалифицирано нарушението, съдът намира, че настоящият случай следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.

28 от ЗАНН.

4

Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/ 2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.

Според §1 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Следователно, за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

В процесния случай от показанията на свидетелите Т. и П. с категоричност се установи авторството, времето и мястото на извършване на процесното деяние. Същевременно от показанията на свидетелите се установи, че в случая процесният отпадък съставлява само два броя празни кашони, които са били поставени не вътре в контейнера за битов смесен отпадък, а до него, като в групата контейнери до които жалбоподателят е оставил кашоните не е имало контейнер за разделно събиране на отпадъци.

На следващо място, извършеното от жалбоподателя деяние, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, то е маловажно и предвид това, че е извършено за първи път.

Липсват данни за извършени от А. други нарушения от този вид и/или по някоя от двете горецитирани наредби. Все в тази връзка съдът не може да не обърне внимание и на изрично заявеното от свидетелите, че още от момента на констатиране на процесното нарушение жалбоподателят е оказал пълно съдействие на проверяващите, след това и на актосъставителя, като не е отрекъл извършеното от него.

Всичко гореизложено дава на съда основание да приеме, че наложената от наказващия орган санкция се явява тежка за жалбоподателя и че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат постигнати и без налагането на административно наказание.