Определение № 460 от 06.10.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. В, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500222 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба вх.№ 2369/12.08.2025г. от Л. И. В. от гр.М , ж.к.***, чрез процесуален представител адв. К. срещу определение на БРС №256/04.07.2025г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 412/2025г.по описа на БРС, в частта на предявен иск по чл.26 ЗЗД, поради липса на правен интерес.

Сочи се, че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Излагат се доводи, че жалбоподателката , като наследник на И Л. И. има правен интерес от обявяване на нищожността на договор за продажба на наследство от Л И. Л., брат на ищцата и наследник на И Л. И., на трето на наследството лице.

Иска се да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за продължаване на производството.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е основателна, поради следното:

Видно от гр.д.№ 412/25г. по описа на ВРС, Л. И. В. е подала срещу Л. И. Л. искова молба , в която излага, че страните са наследници на И Л. И., починал на 04.03.2025г. в с.Р, като същият е бил собственик на описани в исковата молба недвижими имоти и движими вещи. С договор за продажба на наследство от 10.04.2025г, Л. И. Л. прехвърлил наследствения си дял на трето 1 лице извън кръга на наследниците, който договор е вписан в СВ Б. Твърди се, че с процесния договор ответникът е заобиколил законовото основание да предложи на останалите наследници изкупуване на идеалните части по реда на чл.33 ЗС.

Иска се в петитума на исковата молба да се обяви за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, сключения на 10.04.2025г. договор за продажба на наследство.

Иска се още, в условия на евентуалност, при уважение на предявения иск на правно основание чл.26, ЗЗД ,във вр. с чл.33, ал.2 ЗС, да бъде постановено ищцата Л. И. В. да изкупи от ответника Л И. Л. наследствения му дял , останал в наследство от наследодателя И Л. И. на цена от 9000 лева.

За да постанови обжалваното определение БРС е приел, че претенциите са предявени в условията на евентуалност, както и че предявения главен иск –по чл.26 ЗЗД е недопустим поради липса на правен интерес, който при установителните искове е абсолютна предпоставка, за която съдът следи служебно.

Прието е, че от исковата молба не следва оспорване на правото на собственост на ищцата върху имоти и вещи от наследството и по закон. Ответникът се е разпоредил със своята част от наследството, и обявяването на нищожност на договора няма да рефлектира върху квотата от съсобствеността на ищцата.

С оглед изложените факти и обстоятелства от страните , и доводите на първоинстанционния съд, настоящия състав намира следното:

Обжалваното определение е с правно основание чл.130 ГПК.

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, и съдът не е длъжен да възприема посочената от ищеца квалификация, каквато в случая не е и посочена, доколкото чл.26 ЗЗД в двете му алинеи съдържа множество основания за нищожност на договор.

В процесния случай не е посочено в обжалваното определение от съда каква е правната квалификация на иска, по отношение на който производството е прекратено, като е посочено общо, че прекратява производството в частта му относно иска с правно основание чл.26 ЗЗД. Посочената разпоредба е с две алинеи и предвидена нищожност в девет хипотези, включително разграничаваща противоречие със закона и заобикаляне на закона, като съдът е следвало да установи безсъмнено волята на ищеца и да даде категорично правна квалификация на претенциите на същия.

В петитума на исковата молба съществува и противоречие по отношение предявените претенции и съединяването им. Иска се в условия на евентуалност, при уважение на предявения иск на правно основание чл.26, ЗЗД , във вр. с чл.33, ал.2 ЗС, да бъде постановено ищцата Л. И. В. да изкупи от ответника Л И. Л. наследствения му дял.

Изясняването дали претенциите са в условия на кумулативност или евентуалност има значение за редовността на исковата молба, вкл.и за заплащането или не на държавна такса от ищеца, и по кои претенции, каквато не е определена и липсват указания в тази посока.

2

За да бъде постановено прекратяване на производството частично или изцяло поради липса на правен интерес, следва да е установена по безспорен начин предявеният иск, който се характеризира със своите страни, предмет, основание и обхват на търсената защита. Съдът следва да е наясно с тези характеристики, за да не излиза от рамките, определени от същите и да формира воля извън тях, за обезпечаване постановяване на допустимо решение.

Преди да се произнесе по допустимостта на иска и да прекрати производството, е следвало да бъде извършена проверка на редовността на исковата молба по чл. 129, вр. с чл.127 и 128 ГПК и да установи предявените искови претенции.

ВОС, като взе предвид изложеното в жалбата , обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, намира определението за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за извършване на процесуалните действия и проверка редовността на исковата молба, за което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на БРС №256/04.07.2025г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 412/2025г.по описа на БРС, в частта на предявения иск по чл.26 ЗЗД поради липса на правен интерес.

Връща делото на РС Б за извършване на процесуалните действия, съгласно обстоятелствената част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. В, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500222 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба вх.№ 2369/12.08.2025г. от Л. И. В. от гр.М , ж.к.***, чрез процесуален представител адв. К. срещу определение на БРС №256/04.07.2025г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 412/2025г.по описа на БРС, в частта на предявен иск по чл.26 ЗЗД, поради липса на правен интерес.

Сочи се, че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Излагат се доводи, че жалбоподателката , като наследник на И Л. И. има правен интерес от обявяване на нищожността на договор за продажба на наследство от Л И. Л., брат на ищцата и наследник на И Л. И., на трето на наследството лице.

Иска се да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за продължаване на производството.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е основателна, поради следното:

Видно от гр.д.№ 412/25г. по описа на ВРС, Л. И. В. е подала срещу Л. И. Л. искова молба , в която излага, че страните са наследници на И Л. И., починал на 04.03.2025г. в с.Р, като същият е бил собственик на описани в исковата молба недвижими имоти и движими вещи. С договор за продажба на наследство от 10.04.2025г, Л. И. Л. прехвърлил наследствения си дял на трето 1 лице извън кръга на наследниците, който договор е вписан в СВ Б. Твърди се, че с процесния договор ответникът е заобиколил законовото основание да предложи на останалите наследници изкупуване на идеалните части по реда на чл.33 ЗС.

Иска се в петитума на исковата молба да се обяви за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, сключения на 10.04.2025г. договор за продажба на наследство.

Иска се още, в условия на евентуалност, при уважение на предявения иск на правно основание чл.26, ЗЗД ,във вр. с чл.33, ал.2 ЗС, да бъде постановено ищцата Л. И. В. да изкупи от ответника Л И. Л. наследствения му дял , останал в наследство от наследодателя И Л. И. на цена от 9000 лева.

За да постанови обжалваното определение БРС е приел, че претенциите са предявени в условията на евентуалност, както и че предявения главен иск –по чл.26 ЗЗД е недопустим поради липса на правен интерес, който при установителните искове е абсолютна предпоставка, за която съдът следи служебно.

Прието е, че от исковата молба не следва оспорване на правото на собственост на ищцата върху имоти и вещи от наследството и по закон. Ответникът се е разпоредил със своята част от наследството, и обявяването на нищожност на договора няма да рефлектира върху квотата от съсобствеността на ищцата.

С оглед изложените факти и обстоятелства от страните , и доводите на първоинстанционния съд, настоящия състав намира следното:

Обжалваното определение е с правно основание чл.130 ГПК.

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, и съдът не е длъжен да възприема посочената от ищеца квалификация, каквато в случая не е и посочена, доколкото чл.26 ЗЗД в двете му алинеи съдържа множество основания за нищожност на договор.

В процесния случай не е посочено в обжалваното определение от съда каква е правната квалификация на иска, по отношение на който производството е прекратено, като е посочено общо, че прекратява производството в частта му относно иска с правно основание чл.26 ЗЗД. Посочената разпоредба е с две алинеи и предвидена нищожност в девет хипотези, включително разграничаваща противоречие със закона и заобикаляне на закона, като съдът е следвало да установи безсъмнено волята на ищеца и да даде категорично правна квалификация на претенциите на същия.