Решение № 53 от 25.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е №53 град Шумен, 25.11.2019 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря С.

Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №4 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** против С.Р.Р., ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката сумата от 30 889.18 лв., дължими – главница, договорна лихва, заемни такси. При условията на евентуалност същите суми се претендират и като осъдителен иск. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: на 16.03.2016 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по силата на който „Банка ДСК” ЕАД предоставила на кредитополучателят С.Р.Р. сумата от 27 400 лв. Срокът за издължаване е бил 120 месеца. За предоставеният кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.3% годишно формирани от стойността на 6-мес. Софибор – 0.594 и надбавка от 6.706 пр.п. При нарушаване на ОУ към договора кредитополучателят губи право да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава с надбавка съгласно ОУ. Твърди, че сумата е била представена и усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Дължимите месечни вноски е следвало да се плащат на 8-мо число. Първата неплатена в пълен размер вноска е от 08.10.2016 г., а последното плащане по кредита е от 20.12.2016 г. Съгласно чл.19.2 от ОУ кредиторът има право да прогласи кредитът за предсрочно изискуем при забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни. До кредитополучателят е изпратена нотариална покана от 30.08.2017 г., с която същия се обявява за предсрочно изискуем.

Същата следва да се счете връчена в съответствие с нормата на чл.47, ал.5 от ГПК. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.11.2017 г. На 14.03.2018 г. ищецът в качеството си на заявител е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като е образувано ч. гр. д. №349/2018 г. по описа на НпРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение против длъжника - С.Р.Р. за следните суми 26 167.58 лв., 4 246.40 лв. – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 617.79 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. След това банката е уведомена, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може в едномесечен срок да предяви установителният иск по реда чл.422 от ГПК. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на банката посочените по-горе суми. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен установителният иск по чл.422 от ГПК моли да бъде осъден ответника да заплати следните суми 26 167.58 лв., 4 246.40 лв.

– договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на задължението. Третира изявлението си като покана към ответника да заплати на банката дължимите суми по договора за кредит на основание приетото в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.11б). Моли ответника да бъде осъден да заплати направените разноски в производството от 1079.78 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е бил депозиран отговор на исковата молба от името на ответника С.Р.Р., подаден от особен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Ж.Д. от ШАК. Последната намира, че така предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото има данни за просрочване на вноски по кредита, но намира, че същият не е бил обявен валидно от банката за предсрочно изискуем. Намира, че ответника не е бил редовно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като до ответника макар да има покана, направена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, няма недвусмислено отправено твърдение, че кредита ще се счита за предсрочно изискуем от някакъв момент насетне. Сочи, че ако поканата се приеме за редовна следва са се счете, че 16.10.2017 г. е датата на поканата, но падежа е настъпил в по-късен момент – 08.11.2016 г. Твърди, че в поканата не са описани нито падежа, нито размера на вноските, лихвите или заемните такси или размера на дължимото, разбито по пера.

Сочи, че за да може да бъде валидно обявен за предсрочно изискуем нотариалната покана следва да съдържа всички реквизити, които следва да съдържа и извлечението от счетоводни книги – О №656/14.07.2016 г. по т.д. №2609/2015 г. на I ТО на ВКС. Сочи, че върху нотариалната покана няма нотариално удостоверяване за връчването ѝ. Твърди, че не е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Не била изпълнена процедурата лицето да се търси няколко пъти в рамките на един месец, по различно време. Няма данни къде е залепено уведомлението, не е посочено дали има пуснато в пощенската кутия уведомление. Сочи, че извлечението от сметки е неясно не съдържа пълна информация за дължимите суми, сумите посочени в него са неточно изчислени. Твърди, че искът е неоснователен изцяло поради нищожност на договора за кредит, общите условия и условията Престиж плюс. Намира, че клаузи на договора – чл.8, чл.11, чл.15, на ОУ – чл.7.1, чл.8, чл.9.1, чл.10.1, чл.11.3 и условията уреждащи правото на банката за едностранно изменение размера на лихвения процент са неравноправни и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а също така не са ясни критериите по които може да става изменението на всеки един от компонентите формиращи лихвата по кредита, като явно това става по усмотрение на банката – едностранно. Клаузите са във вреда на кредитополучателят, тъй като той е неинформиран при какви условия сключва кредита и как това може да се отрази на неговото имуществено състояние. Намира, че клаузите на договора не отговарят на изискванията за добросъвестност, добра търговска практика и почтено отношение на участниците в оборота, като водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Сочи, че не могат да се приложат изключенията по чл.144 от ЗЗП, тъй като не е предвидена възможност кредитополучателят едностранно да прекрати действието на договора. Намира, че тъй като клаузите за изменение на лихвите по договора са нищожни то и банката не е имала право едностранно да изменя размера на лихвите, като това е довело до плащане на по-големи суми, които не са се следвали, като ако бяха начислени по-малки суми то би следвало да не е имало просрочени вноски и респективно да е настъпила предсрочната изискуемост по задълженията. Намира, че клаузите даващи възможност на банката едностранно да изменя лихвите са неравноправни съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП. Намира, че по отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск не може да се приеме, че е налице редовно уведомяване на ответника, тъй като ИМ не достига лично до него, за да го обвърже – О №51/07.02.2019 г. по т.д. №2079/2018 г. на I ТО на ВКС. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове. Моли да ѝ бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В рамките на срока за депозиране на допълнителна искова молба ищецът е депозирал молба, в която се съдържат доказателствени искания и е отправено твърдение по фактите.

Ето защо съдът е приел, че е налице депозирана от ищеца допълнителна искова молба. Поискано е допълване на поставените задачи към ССЕ. Моли да се приеме като уточнение твърдението за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита на 08.11.2018 г., доколкото към тази дата е съставен констативният протокол от нотариуса, удостоверяващ връчването на поканата.

По делото е постъпил и отговор на допълнителната ИМ, депозиран от назначеният на ответника особен представител. В него се сочи, че ако се приеме за дата на предсрочната изискуемост датата 08.11.2017 г., то данните в предоставеното в заповедното и в настоящото производство извлечение по сметка са неверни, тъй като в тях като падежна дата е посочена 16.10.2017 г. преповтаря част от твърденията си в отговора на ИМ, като това за ненадлежното връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, неспазена процедура по връчването, неравноправност на каузи по договора. Позовава се на ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че задълженията при обявяване на предсрочната изискуемост по кредита са в размер единствено на главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Цитира и Решение на СЕС от 26.01.2017 г. по дело С-415/11 във връзка с тълкуване на Директива 93/13 в подобен на ТР смисъл. Моли на вещото лице да бъде възложен и въпроса по какъв начин е определен размерът на вноските посочени в т.6 от извлечението от счетоводни книги, приложено по делото на ищеца и поради какви причини същото се различава от погасителният план; извършена ли е промяна на погасителният план от страна на ищеца и по какъв начин е уведомен ответника за извършеното изменение.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Ж.Ж.. Последната поддържа иска така, както е бил предявен. Развива подробни съображения срещу изложените от представителя на ответника възражения.

Намира, че ако съдът приеме, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, следва да се приеме, че е основателен евентуално предявеният осъдителен иск, като се присъди претендираната главница и следващите се законни лихви от датата на завеждане на исковата молба. Оспорва твърденията, че следва да бъде подробно посочено в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем обстоятелствата защо се обявява предсрочната изискуемост и какви са задълженията на ответника. Намира, че тези изисквания не са въведени с нормативен акт и не може да се изисква да бъдат посочени в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че няма необходимост да бъдат подробно сочени задълженията като лихви, главници и др. под. Твърди, че е достатъчно да се посочи в поканата, че кредита се обявява за предсрочно изискуем за неплащане и това е достатъчно, като сочи, че това упоменаване е с цел да посочи основанието, тъй като има други основания, заради които може да се отнеме преимуществото на срока .Оспорва твърденията, че в констативният протокол съставен от нотариуса, за да се отрази връчване на нотариалната покана в условията на чл.47 от ГПК не е ясно при какви условия е извършено призоваването и от кога. Сочи, че това е посочено там и че всички действия са извършени от помощник нотариуса съставил протокола. Сочи, че към онзи момент законът на е изисквал да се извършва призоваване на адрес в продължение на месец, но са направени три посещения на адреса. Намира, че лихвеният процент, касаещ кредита е определен съобразно изискванията на закона, като същият става въз основа на бенчмарк, който не зависи от волята на банката, а се определя от променлива определяна с участието на БНБ и върху него Банка ДСК не може да влияе. Намира, че определянето на лихвеният процент по договора е по силите на един средно грамотен потребител. Намира, че няма клаузи по договора които може да се определят като неравноправни. Твърди, че общите условия по договора са предоставени на потребителя и последният се е съгласил с тях, тъй като те носят неговият подпис. Представителят на ответника – адв. Д. поддържа изразеното в отговора на ИМ становище. Поддържа изложеното, че нотариалната покана е нередовно връчена. Сочи, че чл.19.1 от Общите условия представлява неравноправна клауза, с която се заобикаля закона по отношение на предсрочната изискуемост. Моли за решение, с което претенциите на ищеца ще бъдат отхвърлени.