Решение № 9 от 15.02.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Белоградчик, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20221310200290 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на „САНСТРОЙ” ООД – гр. Сандански, ЕИК 101677757, представлявано от С. В. А.– Управител, против Наказателно постановление № 05 – 2200145/ 21.11.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.

Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са, че дружеството – жалбоподателя има сключен трудов договор с друго лице, което в деня на проверката е работило на обекта, а не с това което е заварено на обекта. Инвокират се доводи, че лицето, заварено на обекта С. П. не е престирал работна сила, а само е наблюдавал работния процес, с оглед преценката дали би могъл да се справи с работата, предвид специфичния характер на машината. Сочи се, че в момента на проверката лицето С. П. само е пазел багер, тъй като работещия багерист, отсъствал. Твърди се, че 1

Декларацията по чл. 402 КТ, е попълнена от заварения място на С. П. по настояване на контролните органи и същата е подвеждаща, тъй като има термини, които заблуждават попълващите я лица, които не са правно грамотни. Моли се, съда да приеме, че нарушението не е доказано. Наведени са доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

АУАН е връчен на нарушителя без да е предявен съгласно изискванията на ЗАНН, поради което е издаден в нарушение на чл. 43 ЗАНН. Сочи се допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като в АУАН не са посочени имената, адресите и датите на раждане на свидетелите при съставяне на акта. Като процесуално нарушение е посочено и обстоятелството, че административнонаказващия орган не е изложил аргументи, поради които приема, че случая не е маловажен съгл. чл. 28 ЗАНН и липсва мотив защо е отказал неговото приложение. Изтъкнати са аргументи, че на жалбоподателя в резултат на същата тази проверка са наложени още две административни санкции, като наказанието е в общ размер на 4 500 лв., което в тежките икономически условия би довело до фалит наказаното дружество.

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател е представлявано от процесуален представител – адв. Е. П. от АК – Благоевград. Поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Подробни доводи излага и в хода на съдебните прения.

В подкрепа на Жалбата са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан свидетеля С. Л. П. от гр. В. – лицето, заварено на обекта в хода на проверката.

В разпита си, свидетеля П. заявява, че в деня на проверката не е работил на обекта, а само е наблюдавал работния процес. Реално, с багера е работело друго лице – Р. Р. Св. П. заяви, че Р. отишъл да обядва, а той се качил в багера, за да го разгледа и в този момент на място дошли контролните органи.

В показанията си излага, че не е работел с машината, а само е седял вътре в нея, тъй като му омръзнало да седи навън. Заяви пред съда, че работа в дружеството – жалбоподател започнал на един по – късен етап – през месец ноември 2022 г. Сочи в показанията си, че се затруднил при попълването на декларацията и затова контролните органи му казали какво да напише.

2

Твърди, че в Декларацията посочил работното време, което знаел, че е регламентираното такова във фирмата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Д. В., оспорва жалбата и моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършеното административно нарушение е доказано. Подробни съображения са изложени в хода по същество на делото.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна : В.

П. Ц. – актосъставител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в законния срок, пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните :

От разпита на свидетеля на въззиваемата страна – актосъставителя В.

Ц., на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, се установи следната фактическа обстановка :

На 08.09.2022 г., била извършена проверка на обект кариера „Геопеча” в с. г. О., общ. Д., обл. В., във връзка с упражняван контрол върху рискови обекти, какъвто е и проверявания обект. Св. В. Ц., заедно с колегата си П. П., при извършената проверка установили, че на обекта се извършват земни работи с багер с чук, който багер бил обозначен с инициалите с дружеството – жалбоподател, като във въпросния багер било установен да работи свидетеля С. Л. П. На същия, от страна на контролните органи, му била предоставена за попълване Декларация по чл. 402 КТ, която се попълва при всяка проверка. Лицето попълнило Декларацията собственоръчно, в която посочил, че работи в дружеството „Санстрой” ООД от 01.09.2022 г. като багерист, работи на обект кариера „Геопеча” с фиксирано работно време от 7.00 ч. до 17.00 ч. и почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. Св. Ц. показа в разпита си пред съда, че в момента, в който извършили проверката установили, че лицето реално е работело с багера. Проверяващите го помолили да спре 3 работа, след което го попитали работи ли на обекта и след дадения утвърдителен отговор – че работи, му била предоставена за попълване Декларация по чл. 402 КТ, в която същия обективирал посочените в нея обстоятелства. От страна на контролните органи било изискано трудово досие на работещия на място С. П., но такова не било представено от управителя на дружеството при извършена проверка по документи на 27.09.2022 г. При извършена справка в регистъра на подадени Уведомления за сключени трудови договори в НАП, контролните органи установили, че за лицето С. Л.

П. няма сключен трудов договор, към датата на проверката 08.09.2022 г.

Поради това, за нарушение на чл. 61 ал.1 във вр.чл. 1, ал.2 КТ, свидетеля В. Ц. съставил на дружеството – жалбоподател „САНСТРОЙ“ ООД – гр. Сандански, АУАН № 05 – 2200145 от 17.10.2022 г.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след изпратена покана до представителя на дружеството за явяването в Д „ИТ“ – гр. Видин, управителя или негов представител не се явил и не е посочил причини за неявяването. Поради това и АУАН е съставен в негово отсъствие и е изпратен за връчване по седалището на дружеството с адрес гр. Сандански. АУАН е върнат, подписан от нарушителя.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 05 – 2200145/ 21.11.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.

Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

От правна страна съдът намира следното :

Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал, обсъден заедно и по отделно, намира, че в хода на делото се доказа, че от страна на жалбоподателя е осъществен състав на административно нарушение, за което му е ангажирана отговорност.

Съдът, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за доказано, че на инкриминираната дата – 08.09.2022 г., свидетеля С.

Л. П. е престирал труд, преди с него да е бил сключен трудов договор.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а по смисъла на чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и 4 работодателя преди постъпването на работа.

В собственоръчно попълнената Декларация по чл. 399, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК от 10.11.2021 г., която има доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, лицето С. П. е посочил, че работи във фирма „САНСТРОЙ“ ООД, на обект – кариера „Геопеча“, считано от 01.09.2022 г., с работно време 07.00 ч. до 17.00 ч., почивни дни – 6 и почивки в работния ден от 12.00 до 13.00 ч.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля на въззиваемата страна – главен инспектор в Д „ИТ“ – гр. Видин – В. Ц.. Възприятията на същия са преки и непосредствени, и пресъздават действителната фактическа обстановка. Същият сподели личните си впечатления, че в деня на извършената проверка, при пристигането им на обекта – на 08.09.2022 г., св.

С. П. е работел с машината – багер с чук. Св. Ц. заяви, че в момента, в който пристигнали на обекта заварили св. С. П. да извършва земни работи с багера, като дори го помолили да спре работа, за да проведат разговор с него. Съдът изцяло възприема тези свидетелски показания, тъй като не съзира причина поради които свидетелските показания на този свидетел да не бъдат кредитирани от съда. Не се доказа св. Ц. да е заинтересован от изхода на делото.

В пълен противовес на тези показания, са показанията на св идетеля на жалбоподателя – С. Л. П. Съдът не може да основе съдебния си акт на тези показания, тъй като приема същите за недостоверни. Св. П. е служител в наказаното дружеството и е обяснимо, че с показанията си цели да потвърди и закрепи защитната теза на жалбоподателя. Съдът не кредитира тези показания, тъй като приема, че показанията му са пристрастни и обременени от крайния изход на делото. Съдът не може да възприеме за достоверни изявленията дадени в смисъл, че на св. П. „му омръзнало“ да стои отвън и затова се качил в багера, за да го разгледа. Тези показанията будят съмнение и озадачение в придадения им смисъл. Св. Ц. заяви, че св. П. е извършвал земни работи в момента, в който са извършили проверката и дори контролните органи са го помолили да преустанови дейността си.

Невъзприети от съда са и гласните доказателства на св. П. досежно твърдяното, „че не знаел“ какво да напише в Декларацията по чл. 402 КТ, 5 предоставена му за попълване и затова я попълнил в този смисъл.

Необяснимо е, защо лице, което е заварено на мястото, без да е служител на съответното дружество, би попълнил документ в този смисъл, посочвайки начална дата, от която работи при този работодател, работно време, почивни дни и почивки в работния ден. Липсва и житейска, и правна логика в това твърдение. В случай, че св. П. не е престирал труд в този ден, най – логичното поведение е да заяви пред контролните органи, че работи при този работодател и на този обект.

Освен това, съдът намира, че попълването на Декларацията по чл. 402 КТ, не изисква притежаването на специални познания и досежно съдържанието й няма никаква неяснота, поради което и не са необходими специални указания за попълването й. Целта на тази декларация е, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ контролните органи да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, касаещи обичайните уговорки между страните по един трудов договор – работно време, работно място, трудово възнаграждение, почивки.

Поради това, съдът приема, че будещи недоверие са показанията на св.

П. в соченото от него, че попълнил Декларацията по този начин, тъй като знаел, че такова е работното време по принцип във фирмата.

При тези мотиви съдът приема, че показанията му не следва да бъдат ползвани от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, тъй като те целят единствено и само да обслужат защитната версия на дружеството – жалбоподател.