Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.10.2017, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
101/2017
Подписан
18.10.2017
В сила
14.06.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 285 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.16, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.20 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.240 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.240 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.86, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.29 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.31 ал.5 · Конституция на Република България

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 244 18.10.2017 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Ива Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 101 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Образувано е по искова молба, подадена от С. Винков О., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр.

Стара Загора, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София /ГДИН/, за присъждане на обезщетение в общ размер на 10 280лв. за претърпени от С.О. неимуществени вреди за времето на престоя му в Ареста гр.Свиленград и Ареста гр.Хасково, в периода 13.11.2014г. до 30.06.2015г, поради неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия и неосигуряване на нормални медицински грижи в ареста. Претендираните вреди ищецът обосновава като резултат от допуснати нарушения на чл.3; чл.2, т.3; чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; чл.20 от ППЗИНЗС; чл.29, ал.1 от Конституцията на РБългария; чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека. Ищецът твърди, че през процесния период е бил задържан последователно в Ареста гр.Свиленград /от 13.11.2014г до 10.05.2015г., с изключение на една седмица от мес.ноември, когато е бил преместен в Ареста гр.Хасково/ и в Ареста гр.Хасково /от 11.05.2015г до 30.06.2015г./, като помещенията, в които е пребивавал, не са отговаряли на изискването за минимална свободна жилищна площ от 4 кв.м. за всеки един от задържаните; в спалните помещения е липсвал санитарен възел и течаща вода, и не е бил осигурен постоянен достъп до такива; в ареста не са били осигурявани условия за поддържане на личната хигиена; бил е лишен от възможност за престой на открито, а килиите, в които е пребивавал са нямали прозорец, липсвал е пряк достъп на естествена слънчева светлина и проветрението се е извършвало чрез изкуствена вентилация. Твърди, че в килиите е имало мухъл, влага и неприятни миризми, същите не са се отоплявали добре и в тях е имало дървеници. Сочи, че медицинските грижи не са били адекватни, тъй като посещаващия ареста лекар не е предписвал на арестантите нищо повече от аналгин.

Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условия несъвместими с уважението на човешкото му достойнство и е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение, напълно несъответстващо на задържането. Вредите, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали в претърпян стрес, физически и емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, отчаяние, мъка и тъга, като е изживявал изключително тежко унижаващата човешкото му достойнство среда.

Ответникът по иска - Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.Петрова, в писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.11/ и в съдебно заседание, оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът Ст.О. е напуснал ареста гр.Хасково на 30.06.2015г. и при прилагане на §47 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017/, който установява 6 месечен срок за предявяване на иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, и този срок към датата на предявяване в случая на иска е изтекъл.

Описва подробно условията и оборудването в ареста в гр.Свиленград и ареста в гр.Хасково, като счита, че не са настъпили твърдените неудобства и увреждания в причинна връзка с тези условия. Счита, че не са настъпили за ищеца каквито и да е неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От представената справка на началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията” /РСИН/ - Хасково с изх.№ 780/ 10.04.2017г., неоспорена от ищеца и приета като писмено доказателство по делото, се установява, че в периода 14.11.2014г. до 07.05.2015г., с изключение на времето от 17.11.2014г. до 01.12.2015г., С.В.О. е пребивавал в ареста гр.Свиленград. По време на престоя си в този арест ищецът е бил в килии с №№ 3 и 4. Квадратурата и на двете килии е 6,5 кв.м., били са оборудвани с решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5м от прозорците на коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. В килиите е имало четири легла, 1 маса и 2 табуретки, а над вратите на килиите е имало две луминсцентни тела за осветление. Отоплението се е извършвало посредством два калорифера, разположени в коридора; имало е въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща циркулация на въздуха. През периода на задържането си в ареста в гр.Свиленград Ст.О. е бил сам в килия само 4 дни /от 10.04.2015г – 13.04.2015г./, а през по-голямата част от времето е бил заедно с още 2 или 3 лица.

В ареста в гр.Свиленград ищецът е пребивавал за времето от 17.11. 2014г.

– 01.12.2015г. и от 04.06.2015г. до 15.07.2015г. Там той е бил настаняван в килии с №№ 12, 17, 18 и 20. Килия № 12, в която ищецът е престоял общо 42 дни /от 04.06.2015г. до 15.07.2015г./, от които 23 дни заедно с още едно задържано лице, а през останалото време – с още две лица, е с площ 8.06кв.м. Килия № 17, където е пребивавал ищецът за времето от 07.05. – 20.05.2015г. /14 дни/ заедно с още две задържани лица, е с площ от 8.37; килия № 18 е с площ от

8.06кв.м и в нея О. е бил 12 дни, заедно с още двама задържани, а в килия № 20, която е с площ от 8.06кв.м. ищецът е бил общо 15 дни, от които 1 ден – сам и 13 дни с още едно задържано лице. И четирите килии, в които последователно е бил ищецът, са били снабдени с три легла, една маса и две табуретки. В тях е имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем прозорец на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух; над вратата на килията е имало монтирани две луминсцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. Отоплението се е извършвало посредством радиатор, на централно отопление и е имало въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.

Килиите, както в ареста Свиленград, така и тези в ареста Хасково, в които е пребивавал ищецът през процесния период, не са разполагали със санитарен възел и течаща вода. Достъпът до общия за всички задържани лица санитарен възел и течаща вода, баня и престой на открито, се осъществявал съобразно установения график и Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите. В ареста гр.Хасково нямало обособено място за разходка и престой на открито, а такъв се е провеждал на задържаните лица, в т.ч. и на ищеца, чрез извеждане в общия коридор, който имал прозорци за достъп на въздух и светлина.

Престоят на открито на задържаните лица в ареста в гр.Хасково се е осъществявал в специално обособено за целта помещение с размери 14.5кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.

И в двата ареста е осигуряван и изпълняван график на почистване на помещенията общите помещения с дезинфектанти – ежедневно, а за чистотата на килиите задържаните лица се грижели сами, за които нужди им били осигурявани дезинфекционни препарати. По делото са представени и фактури за заплатени услуги за извършвани услуги по дезинфекция, дезинсекция, дератизация, както и фактури за закупени материали за почистване и др.

Съгласно медицинската справка, приложена на л.17 от делото, при задържането в ареста – 14.11.2014г., на С.В.О. е направен обстоен медицински преглед, при който не е установено заболяване. По време на престоя си в арест гр.Свиленград и арест гр.Хасково О. не е имал здравословни проблеми и не е извеждан за медицински преглед.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

В практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и от които той се жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържаното лице /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен; възможност за престой на открито и осигуряване на медицински грижи/, при претендирано обезщетение в размер на 10 280лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч.

Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД „Изпълнение на наказанията” и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано задържането под стража в Ареста - Свиленград и Ареста - Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС, и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.