Решение № 2668 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2668 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20241100507758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 29869/30.01.2024год. от С. М. Р. ,ищец по делото ,чрез адв.З. Г. срещу Решение № 21417/29.12.2023год. постановено по гр.дело № 36247/2021год. по описа на СРС,128 състав ,в частта ,в която е отхвърлен иска на С. М. Р., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на Р. М. С., ЕГН ********** , че ищцата е собственик на основание наследство по завещание на ¼ ид.ч. от ап.1, находящ се в гр.София, ул.********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** ,както и искането за отмяна на нотариален акт № 73, том I, рег. № 1482, дело № 65 от 2019 г., на нотариус В.а В., с рег. № 268 и нотариален акт № 92, том I, рег. № 1837, дело № 81 от 2019 г. на нотариус В.а В., с рег. № 268 в частта, в която Р. М. С. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от ап.1, находящ се в гр.София, ул.********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Във въззивната жалба са изложени твърдения , че постановеният от районния съд съдебен акт е неправилен, поради неговата необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на решаващия извод на съда, мотивирал го да отхвърли предявения иск като неоснователен, а именно, че ответникът е придобил , на основание чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността върху 1/4 идеална част от процесния имот, тъй като е променил намерението си и от държане на частта на ищцата е започнал да я владее. Изразява се становище, че показанията на разпитаните по делото свидетели не дават основание за констатация за наличие на промяна на намерението от страна на Р. С. в упражняването на фактическа власт за тази ¼ ид.част ,предвид че след смъртта на баща им 1 на 08.08.2027год. С. Р. е собственик по наследство и завещание на идеална част.Позовава се и на това ,че това саморъчното завещание е обявено и вписано в Агенция по вписванията преди съставянето на нотариалния акт от 20.03.2019год. като се навеждат твърдения ,че поради това същия следва да бъде отменен.

Искането е за отмяна на обжалваното решение на районния съд и решавайки спора по същество, въззивният съд да уважи предявения иск,като отмени и констативните нотариални актове ,с които ответникът е признат за собственик на съответната идеална част от процесния имот. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Р. М. С., действащ , чрез пълномощника си адв. В. Г.. от САК е депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.Излага твърдения ,че не му е било известно съставеното на 12.09.2005год. саморъчно завещание ,обявено на 13.03.2019год. като възразява ,че в периода от 08.08.2007год. до датата на обявяването му ищцата не е упражнила по никакъв начин правата си на собственик на идеална част, било по наследство или по завещание ,като не е препятствала ползването или владението на недвижимия имот.Счита че изводите на първоинстанционния съд ,че се явява собственик на ¼ идеална част от същия,от която 1/8 ид.част е придобил по наследство ,а 1/8 ид.част по силата на давностно владение ,продължило от смъртта на баща му през 2007год. до 2018год.,през който период упражнявал фактическа власт,спокойно ,явно и необезпокоявано ,предвид че ищцата не била упражнила своите права върху 1/8 от имота като бездействала и не обявила завещанието ,в нарушение на чл.27 от ЗН ,което вписала 12 години след смъртта на наследодателя.Излага и че ищцата е имала знанието ,че имота е негов като сочи ,че последната им среща ,в присъствие на баща им била през 2000год. от когато били в лоши отношения и тя не поддържала контакт нито с него нито с баща им.Последният починал на 08.08.2007год. ,за което той бил уведомил ищцата по телефона ,като тя му заявила ,че няма да присъства на погребението.

Отправя се искане ,ако се потвърди решението в обжалваната част и се постанови друго, съдът да приеме, че подава насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.29 ЗН.Претендира и деловодни разноски пред въззивната инстанция като представя списък на разноските,вкл. и за първоинстанционното производство.

В съдебно заседание въззивницата С. Р. не се явява и чрез своя представител по пълномощие ,адв. В. А. поддържа въззивната жалба.Подробни съображения излага в писмена защита.

В съдебно заседание въззиваемият Р. М. С. се явява лично и чрез представител по пълномощие ,адв.Д. К. оспорва въззивната жалба .Изразява становище ,че насрещна въззивна жалба не е предявена,а в тази част отговора представлява само коментар на първоинстанционното решение.Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди решението като правилно и законосъобразно.Подробни съображения излага в писмена защита.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, 2 съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. № 36247/2021год. по описа на СРС,128 състав е образувано по искова молба, подадена С. М. Р. чрез надлежно упълномощен адвокат З. Г. срещу Р. М. С. за установяване на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника на правото на собственост на ¼ ид.ч. от ап.1, находящ се в гр.София, ул.******** ,при твърдения ,че тази идеална част е придобита по силата на наследство и завещателно разпореждане, направено на 12.09.2005г. от нейния баща М.М., починал на 08.08.2007 г., което саморъчно завещание ищцата е обявила на 13.03.2019 г. при нотариус И. с рег. № 260.

Процесният имот бил собственост на баща й ,съгласно нотариален акт № 140, том XXIII, дело № 2855 от 31.10.1979 г. ,който се разпоредил с ¾ ид.ч. от процесния имот ,които прехвърлил , по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 97, том II, рег. № 10642, дело № 278 от 02.12.2004г. на ответника ,неин брат. След смъртта на наследодателя , въпреки че процесната ¼ ид.ч. била нейна собственост , ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 73, том I, рег. № 1482, дело № 65 от 08.03.2019 г., на нотариус В.а В., с рег. № 268, с който е признат за собственик на 1/8 ид.ч. от процесната ¼ ид.ч., придобита от него по силата на давностно владение, а с нотариален акт № 92, том I, рег. № 1837, дело № 81 от 20.03. 2019г. на нотариус В.а В., с рег. № 268 бил признат за собственик на целия недвижим имот.Ищцата претендира на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариалните актове за собственост на ответника да се отменят до размера на идеалната част от имота.

С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. М. С. , чрез надлежно упълномощен адвокат В. Г., оспорва исковете като неоснователни, при възражение, че е собственик на ¾ ид.части по силата на договора за издръжка и гледане от 02.12.2004год.След смъртта на баща му на 08.08.2007год. придобил по силата на наследствено правоприемство 1/8 ид.част от неговата ¼ ид.част от имота,а другата 1/8 ид.част следвало да бъде наследена от сестра му.Последната напуснала страната през 1980год. като до 2019год. не се била завръщала в страната.Излага че се чувал с нея ,по негова инициатива три пъти като й се обадил когато баща им се разболял ,както и когато починал.След смъртта му ищцата не била проявила никакъв интерес към имота, поради което навежда твърдения ,че е придобил по наследство и давностно владение ¼ идеална част от имота , която започнал да владее от момента на смъртта на баща им на 08.08.2007год., със знанието и без противопоставянето от ищцата ,която той владял необезпокоявано с намерението да я свои за себе си, като още през 2018г. е придобил 3 правото на собственост на същата и с оспорените от ищцата нотариални актове нотариусът само констатирал настъпило в полза на ответника давностно владение, поради което моли исковата претенция да се отхвърли.

В срока за отговор, ответникът предявява и насрещни искове срещу ищеца по главния иск, с които се иска установяване на нищожност на саморъчно завещание на М.С.М., починал на 08.08.2007 г., поради това, че не е написано саморъчно от завещателя и не е подписано от същия. При условията на евентуалност се иска намаляване на завещателното разпореждане до 1/3 част.

В срока за отговор по насрещните искове, ответницата по тях е депозирала такъв, с който оспорва същите. Оспорва ответникът да е отблъснал нейното владение на процесната ¼ ид.ч. от имота, като по отношение на същата се явявал само държател като в процесния период, когато се е прибирала в България, е ползвала имота като съсобственик. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на правото за възстановяване на запазена част от наследството. Не оспорва обстоятелството, че брат й правил ремонти и подобрения в имота, като ищцата не е имала против това. Заявява, че през септември 2018 г. е ползвала процесния имот, като е внасяла и изнасяла багаж от него до 2019 г., след което същата не била допускана до жилището от страна на брат си, поради което през 2020 г. ищцата е подала жалба и била образувана прокурорска преписка № 35466/2020 г. на СРП. Заявява, че с нотариална покана № 6816, том 4, акт 13 е отправила искане до ответника за допускане до имота, получена от него на 17.09.2020 г. Поради изложеното моли за отхвърляне на насрещните искове.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установяват следните обстоятелства:

Не е спорно между страните ,че съгласно нотариален акт № 140, том ХХІІІ, нот.дело № 2855/1979 г., съставен от нотариус при Софийски районен съд , М.С.М. е собственик на недвижим имот : апартамент 1, находящ се в гр.София, ул.********, сградата на ЖСК Венеция .

Не е спорно и че на 02.12.2004 г. М. е прехвърлил ¾ ид.ч. от процесния имот на сина си Р. С. срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на договор обективиран в нотариален акт № 97, том ІІ, рег.№ 10642, нот.дело № 278/2004 г., съставен от нотариус В.Я., рег.№ 265 от РНК.

Видно от удостоверение за наследници, издадено от Столична Община, район Триадица, М.С.М. е починал на 08.08.2007 г. и негови наследници по закона са С. М. Р. и Р.

М. С. ,низходящи.

След неговата смърт на 08.03.2019 г. Р. С. е признат от нотариус В.а В., рег.№ 268 от РНК, за собственик на основание давностно владение на 1/8 ид.ч. от процесното жилище, за което е съставен нотариален акт № 73, том І, рег.№ 1482, нот.дело № 65/2019 г., а с нотариален акт № 92, том І, рег.№ 81/2019 г., нотариус В. е обявила ответника за собственик на целия имот на основание договор за издръжка и гледане, наследство и давност.

4

Съгласно саморъчно завещание от 12.09.2005 г., съставено от М. С., същият е завещал на дъщеря си С. М. Р. ¼ ид.ч. от процесния апартамент. Завещанието е обявено на 13.03.2019 г. от нотариус М. И., рег.№ 260 от РНК, за което е съставен протокол като е вписано в Служба по вписванията ,вх.рег.№13851/14.03.2019год.,акт № 107,том III,дело № 10125/2019год. по имотната партида.

В частта ,в която са отхвърлени исковете на Р. М. С. , насочени срещу С. М. Р., за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 12.09.2005 г., съставено от М.С.М., починал на 08.08.2007 г., обявено на 13.03.2019 г. от нотариус М. И., рег.№ 260 от РНК и за намаляване на завещателното разпореждане, направено на 12.09.2005 г. от М.С.М., починал на 08.08.2007 г., обявено на 13.03.2019 г. от нотариус М. И., рег.№ 260 от РНК, поради накърнена запазена част на ищеца Р. М. С. ,съдебното решение като необжалвано е влязло в законна сила.