Решение № 1017 от 22.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Плевен, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430102425 по описа за 2024 година

Производтвото е образувано по искова молба на В. Й. П. и Т. Г. П., срещу Д. В. П. и П. П. П., за осъждане на ответниците да заплатят на ищците, всяка сумата от 1250 лв.(общо 2500лв.), представляваща неизпълнено задължение за главница от техния наследодател П. П., по договор за заем от 06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че на 06.07.2023 г. е сключен договор за паричен заем с наследодателя на ответниците – П. Й. П. по силата на който са му предоставили заем в размер на 5000,00 лв. Заемополучателят се задължил да върне сумата в срок до 31.12.2023 г., но същият починал 24.07.2023 г., а негови наследници са Д. В. П., Д. П. П., В. П. П. и П. П. П.. Всеки от тях в качеството му на наследник наследил по ¼ от получения заем или по 1250 лв. Падежът на задължението настъпил на 31.12.2023 г. , поради което ищците разговаряли с наследниците на заемополучателя през януари 2024 г. за уреждане по доброволен път на финансовите отношения по повод договор за паричен заем.

Ищците твърдят обаче, че не са получили разбиране и връщане на дължимите суми от ответниците Д. В. П. и П. П.. Считат, че всяка от тях дължи по 1250 лв. или общо 2500 лв., тъй като са приели наследството на П. П., не са налице данни за отказ от наследство и падежът на задължението е настъпил. От другите двама наследници срещнали разбиране и отношенията се уреждали извънсъдебно. Искат от съда да уважи предявените искове, изразяват желание за спогодба. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответниците, с което признават предявения иск. Считат предявените искове за допустими и основателни, като сочат, че са получили препис от ИМ на 13.05.2024 г., а на 1

15.05.2024 г. са заплатили претендираните от ищците суми, за което представят доказателство. Считат, че не са станали повод за завеждане на делото, тъй като за първи път са узнали за задължението по договора за заем с получаване на препис от исковата молба, признават иска изцяло и са го заплатили. Поради това ответниците считат, че на тях им се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В с. з. ищците поддържат исковата молба, като считат, че ответниците са станали повод за завеждане на предявения иск, като искат от съда да присъди само сторените разноски, предвид извършеното в хода на процеса плащане.

В с. з. ответниците поддържат твърденията в отговора на исковата молба, а именно, че не са знаели за дължимата сума, релевират възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК

Съдът, като взе предвид събраните писмени и гласни доказателствени средства, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените документи се установява, че страните са обвързани от валиден договор за паричен заем от 06.07.2023 г., който е бил сключен между ищците и наследодателя на ответниците. По силата на договора за заем наследодателят на ответниците – П. Й. П. съгласно чл. 3 е следвало да върне заемната сума от 5000 лв.в срок до 31.12.2023 г.

Заемателят, П. Й. П. починал на 24.07.2023 г., за което е съставен акт за смърт №1290/25.07.2023 г. в гр. Плевен. Негови наследници, видно от удостоверение за наследници с изх. №14-3383/28.07.2023 г., са Д. В. П., съпруга, Д. П. П., дъщеря, В. П. П., дъщеря, и П. П. П., дъщеря.

Препис от исковата молба е изпратен и получен от ответниците Д. В. П. и П. П. на 13.05.2024 г., както се установя от върнатите отрязъци от съобщения по делото.

Видно от приложените и заверени за вярност платежни нареждания е, че на 15.05.2024 г. Д. В. П. e наредила два отделни превода по 1250,00 лв. на получател В. Й. П., IBAN: ***. Като основание за плащането е посочен договор за заем 060723 по гр. д. № 2425/2024 г. на РС Плевен.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като не са оспорени и се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установяват кумулативните елементи от фактическия състав на посочените материалноправни норми, тъй като страните са обвързани от валидно заемно правоотношение и с оглед предоставения от страна на ищците заем, същите са и изправна страна по двустранния договор. Изискуемостта на вземането е 2 настъпила на 31.12.2023 г., поради което заемателят дължи връщане на предоставена за ползване заемна сума. Заемателят е починал кратък период от време след сключване на договора, поради което с настъпване на смъртта неговите наследници от първи ред, сред които и двете ответници, са призовани към наследяване съгласно чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН. Поради това се установява и пасивно материалноправната легитимация на двамата ответници, които са наследици заемателя. Безспорно се установява и размера на претенциите, доколкото за тях не са необходими специални знания, тъй като наследниците приемат равен дял от наследството до размера на който носят разделна отговорност и към кредиторите на наследството. Ето защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки за основателност на предявените осъдителни искове до пълния им размер, като в тази насока съдът прецени и признанието на иска от страна на ответниците съгласно чл. 175 от ГПК, което еднозначно с останалите доказателствени средства установява дължимост на паричните вземания и техният размер.

Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, от значение за спорното право. В случая още преди изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК, но след получаване на препис от ИМ, ответниците са извършили плащане по сметка на единия кредитор, поради което съдът намира, че основателната претенция на ищците е погасена в хода на исковото производство и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Спорът между страните в разглеждания случай се ограничава до отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение(обективна, безвиновна), което произтича от процесуалния закон и тя се поражда при следния фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от воденето на делото по този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдения на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдения на отговарящия за разноски. Вина за предизвикане на спора не е нужна. Страната, която носи отговорност за разноски дължи същите даже и да е положила най-голямата грижа да издири действителното правно положение. В разглеждания случай е налице горният фактическия състав, тъй като правният спор е неоснователно предизвикан с настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума - 31.12.2023 г., от който момент възниква и притезателното право на кредиторите. Правните и фактически твърдения на ищците са верни, а претенцията и се отхвърля не поради недоказаност, а поради погасяване в хода на процеса. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива от наследниците на ответника с приемането му, а то от своя страна поража действие от откриване на наследството, което е открито в момента на смъртта на заемателя на 24.07.2023 г. по смисъла на чл. 1 от ЗН. Наследниците придобиват правата и задълженията на наследодателя в състоянието, в което са съществували към момента на смъртта. Поради това и с настъпване на изискуемостта на паричното вземане кредиторите-ищци не могат да упражнят своето притезателно право освен по съдебен ред и законодателят не е предвидил задължение за кредитора да извършва други 3 действия по уведомяване на наследниците за настъпилата изискуемост.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 е видно, че възлагането на разноски в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две предпоставки - с поведението си ответниците да не са дали повод за завеждане на делото и да са признали иска. Тоест не е важно поведението на ищците, а това на ответниците. Както се посочи кредиторът има право на иск и не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжниците, които не са платили паричното вземане в уговорения срок и са станали причина кредиторите да упражнят по съдебен ред своето притезателно право / Определение №60228/04.06.2021 г. по ч. гр. д. №1916/2021 г./. Извънпроцесуалното поведение на ответниците се изразява в неизпълнение на договорно задължение в изискуеми срок и с това бездействие са дали повод за завеждане на исковото производство. Изминал е и значителен период от време от изискуемостта на задължението и предявената искова молба. Житейски нелогично е и част от наследниците да знаят за заема, а другите – не(особено съпруга на заемодателя). В тежест на ответниците е да установят предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в който смисъл е и разпределена доказателствена тежест, както и указанието, че не сочат доказателства за факта, че са дали повод за завеждане на делото. Доказването на отрицателните факти е възможно с всички допустими по ГПК доказателствени средства с помощта на които се установяват положителните индиции. Ответниците не са предприели действия по ангажиране на доказателства и така твърденията им, че не са знаели за съществуващия заем не се подкрепя от нито едно доказателство.

По гореизложените съображения, отговорността за разноски следва да бъде понесена от ответниците, тъй като са дали повод за завеждане на делото, а сторените от ищците разноски са доказани по основание и размер от представеното към исковата молба пълномощно и разписка. От тези документи се установява, че ищците са заплатили 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение и 100,00 лв. за държавна такса. Именно до този размер и е отговорността за разноски, която ответниците следва да понесат.

Материалният интерес по делото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, който предвижда минимално адвокатско възнаграждение от 550 лв.

Действително фактите от които произтичат правата на ищците и техните искания са идентични и делото не се характеризира с правна и фактически сложност, така, че е несъответно прилагането на нормата, предвиждаща възнаграждение за всеки отделен иск. Предоставената правна услуга обаче е качествена, тъй като ищците са изчерпили всички фактически твърдения и са представили своите доказателства своевременно и техният процесуален представител се е явил и на двете открити съдебни заседание, първото от които отложено по молба на пълномощника на ответника. Ето защо, съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно и заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение от 600 лв. съответства на предоставената правна услуга и броя на съдебните заседание.

Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът 4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й. П., ЕГН **********, и Т. Г. П., ЕГН **********, срещу Д. В. П., ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на всеки един от ответниците да заплати сумата от 1250,00 лв., (общо 2500лв.), представляваща неизпълнено задължение за заплащане на главница от техния наследодател П. П., по договор за заем от 06.07.2023 г., с настъпил падеж на 31.12.2023 г., поради погасяване на задълженията в хода на производството.

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, да заплатят на В. Й. П., ЕГН **********, и Т. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 700 лв., представляваща сторените от ищците съдебноделоводни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.