Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1460 от 25.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1497/2024
Вид
Решение № 1460
Подписан
25.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.18 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1,т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3,т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.20 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пазарджик, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220101497 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. Ю. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. В.“ срещу „К.“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление град С., ул.“С.“№29,в обстоятелствената част на която се твърди, че на 08.08.2023г между страните е сключен договор за потребителски кредит №908741, по силата на който ответното дружество/ търговец/ предоставил паричен заем на потребителя/ ищец/ в размер на 300лв.Било уговорено ищецът да върне получените в заем парични средства , ведно с уговорената възнаградителна лихва на три месечни погасителни вноски всяка в размер на 107.93лв., включваща главница и възнаградителна лихва при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 47% и годишен процент на разходите в размер на 57.54%.

Твърди се, че съгласно чл.6 от договора било предвидено обезпечение: 1/ банкова гаранция или 2/ поръчителство. Съгласно чл.18 от договора при липса на възможност на потребителя да предостави обезпечение по чл.6 от договора е предвидена неустойка в размер на 118.11лв., която се заплаща разсрочено към всяка погасителна вноска или по 40.70лв. ,при което размерът на месечната погасителна вноска, заедно с включената неустойка възлиза на 148.00лв. , а общата сума за връщане от страна на потребителя-441.90лв. Ищецът твърди, че към настоящия момент е заплатил по процесния договор сумата от 23.79лв. , представляваща възнаградителна лихва и сумата от 120.21лв. представляваща неустойка по чл.18 от договора за кредит или общо платеното от него възлиза на сумата от 144 лв., като твърди, че тази сума е получена от ответника без правно основание поради недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че чрез посочения в договора ГПР търговецът привидно е спазил изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК , който посочен размер се 1 твърди, че не е верен поради невключването в него на неустойка за непредоставено обезпечение по чл.18 от договора за потребителски кредит, което водело до липса на задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивни защитни разпоредби на ЗПК . Твърди се, че на практика уговорката за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му.

Търговецът следва преди сключването на договора за потребителски кредит съгласно чл.16 от ЗПК да оцени платежоспособността на потребителя и съответния риск като следва преди обвързването с договора да изиска необходимите обезпечения и ако същите не могат да бъдат предоставени да прецени дали да сключи със съответния потребител договора, а не да утежнява финансово потребителя.В конкретния случай проверката на кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено , е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителни вноски, ако не осигури такова.

Непредоставяне на обезпечение не може да бъде вменено като задължение на потребителя, което да води до начисляване на неустойка, която има чисто санкционен характер. Поддържа се в исковата молба, че предвидената в чл.18 от договора неустойка представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитора за ползване на предоставения от него финансов ресурс и това е така, тъй като неустойката е включена в стойността на месечните погасителни вноски още към момента на сключване на договора и преди изтичане на срока за предоставяне на обезпечение

Сочи се, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР като разход по кредита, което в процесния случай не било сторено и това е довело до посочване на неверен, непълен и неточен ГПР. Според ищеца е налице нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК , водещо до недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК , тъй като посоченият цифров размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Договорът е нищожен и съгласно общите основания по чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикаля закона.

При тези твърдения ищецът формулира искане до съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 144лв./ включваща 23.79лв. договорна лихва и 120.21лв. неустойка по чл.18 във вр.с чл.6 от договор за потребителски кредит №908741 от 08.08.2023г., платени без основание ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.Претендират сторените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, който очевидно е идентичен с писмените отговори, постъпили по гр.д.№1425/2024г по описа на РС-Пазарджик и по гр.д.№1718/2024г по описа на РС-Пазарджик като този извод следва от една страна от начина, по който е оформена титулната страница на настоящия отговор, а от друга страна след извършена от съда справка по останалите две граждански дела,визирани 2 по-горе. Твърди се, че предмет по гр.д.№1425/2024г и гр.д.№1718/2024г. е един и същ договор за кредит №929454 от 18.09.2023г., с който се рефинансира договор за потребителски кредит №908741 от 08.08.2023г. Трите дела били заведени при условията на злоупотреба с право и с единствена цел да се възложи на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Трите искови молби са подени от едно и също лице и срещу един и същ ответник и в трите се оспорва уговорката за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечени и имат напълно еднакви обстоятелства. В тази връзка се прави искане по реда на чл.213 от ГПК да се съединят трите дела за разглеждане в едно производство и да се постанови общо решение по тях.

По основателността на настоящата искова претенция с отговора е изразено следното становище: не се оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за кредит №908741 от 08.08.2023г. Излагат се твърдения какви действия са предприели страните за неговото сключване съгласно приложимата правна рамка- Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че по отношение на формиране на ГПР са били спазени всички изисквания на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. В тази връзка се сочи, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 66.45% определения в процесния договор ГПР от 57.54% е съобразен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че неустойката не е следвало да се включва в ГПР , тъй като същата обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор.

Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните.

Освен това неустойката била уговорена като фиксиран размер, изцяло в полза на потребителя и е разсрочена на вноски и двете страни били напълно наясно с размера и още преди да настъпи факта на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Неверни били твърденията, че неустойката е скрито възнаграждение. Обстоятелството, че страните са договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части/ като всяка част се плаща на падежните дати/, а не еднократно, не води до превръщането и в лихва. Оспорената неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да представи на кредитора си поне едно обезпечение – банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл.11, т.18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика.

Оспорват се всички доводите на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, включително и тези за неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП ,като се твърди ,че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани и са дали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му, тъй като в СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката , уговорена впоследствие в договора за кредит. В погасителния план са посочени изчерпателно компонентите на всяка вноска ,както при предоставено 3 обезпечение, така и в случай, че такова не е дадено.

Оспорва се довода за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя като се твърди, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на ищеца.Исковата претенция се оспорва и по размер. Моли се съда на отхвърли предявения иск.Претендират се разноски.

В производството по чл.140 от ГПК съдът се е произнесъл по искането на ответника за съединяване за общо разглеждане и решаване на настоящото дело с гр.д.№1425/2024г и гр.д.№1718/2024г и двете по описа на РС-Пазарджик като е отклонил същото, излагайки подробни съображения, които съображения не следва да бъдат преповтаряни в настоящия краен съдебен акт.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е подадена писмена молба, с която заявява, че не оспорва представената от ответната страна счетоводна справка по процесния договор за потребителски кредит и от която се установява, че са платени 14.25лв. възнаградителна лихва и 50.87лв. неустойка. Уважено е искането на ищеца по реда на чл.214 от ГПК като е изменен иска чрез намаляване на неговия размер от 144 лв. на 65.12лв. поради отказ от част от исковата претенция.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази доводите на страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

На основание чл.146, ал.1,т.4 от ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.08.2023г между страните е сключен договор за потребителски кредит №908741, както и усвояване на кредита от ищцата.

Кредитът е в размер на 300лв. и е предоставен при фиксиран лихвен процент от 47% и годишен процент на разходите 57.54%. Ищцата се е задължила да върне сумата от 323.79лв. / главница +договорна лихва/ на три месечни погасителни вноски, всяка в размер на 107.93лв. с падеж на първа погасителна вноска 08.09.2023г и падеж на трета погасителна вноска -08.11.2023г. Съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора с включена неустойка по чл.18 от договора ,която неустойка е в размер на 118.11лв. ищцата се е задължила да върне общо сумата от 444.00лв./ главница+ договорна лихва+ неустойка/ на три равни месечни вноски, всяка в размер на 148.00лв. със същите падежни дати на вноските.

В чл.6 от договора било предвидено обезпечение, а именно:1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит ,включваща договорената главница и лихва или 2/ поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: 2.1.при 4 един поръчител – осигурителния доход да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, 2.2. при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната и 2.3 да не е поръчител по други договори за кредит, сключени с кредитора,2.4 да не е кредитополучател по други договори за кредит, сключени с кредитора , по които е налице неизпълнение, 2.5 да няма кредити къч банки или финансови институции с квалификация , различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочник на ЦКР къч БНБ и 2.6 да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ , удостоверяващ размер на получавания от тях доход. Съгласно чл.18 от договора, ако кредитополучателят не представи в двудневен срок от сключване на договора на обезпечението по чл.6 от същия, респективно представеното обезпечение не отговаря на заложените условия , кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 118.11лв.