Решение № 155 от 10.08.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 87/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 10.08.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.42, т.3, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Разлог, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №
20231240200087 по описа за 2023 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от ЕТ„Е.П.-М.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№29, е.2, а.7, представлявано от управителя Е.К.П., против НП №012200261/01.12.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли съда отмени НП, тъй като неправомерно му е наложено адм. наказание, за което излага подробни съображения в жалбата.
АНО - чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:
На 12.09.2022 г., около 12:37 ч. е извършена проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект - БЗ - Б., находящ се в г.Р., у.
„Ц.С."№46, експлоатиран от ЕТ„Е.П.-М.", с адрес: г.Р., у.„Я.С.", училище „Я.С.", управляван и представляван от Е.К.П. При извършена на 19.09.2022 г. проверка по документи на ЕТ, е констатирано, че ЕТ„Е.П.-М."-Р., в качеството си на „работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 12.09.2022 г. лицето Ф.С.Г., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Готвач”, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. Жалбоподателят е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д„ИТ”-Б. с Призовка от 12.09.2022 г.
След извършване на проверката по документи, на 19.09.2022 г. е съставен Протокол за извършена проверка от страна служителите на Д„ИТ”-Б.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, е съставен АУАН №01-2200261 от 19.09.2022 г., който е връчен на управителя на дружеството.
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за 1 нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е приложена декларация от Ф.С.Г., лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, на основание чл.399 от КТ и във вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, от 12.09.2022 г. в 12:37 часа, в която същата е посочила, че работи в „ЕТ"Е.П.-М." от 02.09.2022 г., като „готвач“, с работно време от 06:30 ч. до 14:30 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от 800.00 лева. Отразено е също, че Г. има сключен трудов договор и е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
По делото е представен Трудов договор №11/12.09.2022 г., от който се установява, че жалбоподателя, в качеството му на „работодател“, е сключил трудов договор с Ф.С.Г., въз основа на който раотника се задължава да постъпи на работа на 12.09.2022 г.
От справката за приети и отхвърлени уведомления с вх. №01388223059750/13.09.2022 г., подадена от Е.П.-М., ЕИК*, се установява че трудов договор с Ф.С.Г. е регистриран на 13.09.2022 г. в 10:17 часа.
Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя С.А. и Н.Д. – свидетел по акта. Свидетелите сочат, че на 12.09.2022 г. извършили проверка на обект БЗ в г.Б., стопанисвана от ЕТ„Е.П.-М.“. При проверката по работни места заварили лицето Г., да извършва трудова дейност. Г. е попълнила декларация, в която отразила условията, при които полага труд.
От показанията на свидетеля Ф.Г. се установява, че същата е изпратена от жалбоподателя да подпомогне работата на баничарницата в г.Б., тъй като свидетелката изпълявала сходна длъжност в друг обект, собственост на жалбоподателя. Свидтелката сочи също, че към момента има сключени трудови договора и двете дружества, собственост на Е.П..
Съдът кредитира показанията на актосъставителя А. и на свидетеля и Д., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.
Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Съдът кредитира и показанията на св. Г., тъй като същите кореспондират с установените факти по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От приложената Заповед №З-0693/15.08.2022 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.
Жалбата разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно НП да се реализира АНО на дадено лице, следва НП да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а въведените в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона.
В АУАН е посочено, че обект на проверка е БЗ-Б., находяща се в г. Б., у.„Ц.С.“№46, а в НП е посочено, че е извършена проверка на обект Б., находяща се в г.Р., у.„Ц.С.“№46 , експлоатиран от ЕТ„Е.П.-М.“-Р.
Разминаването между АУАН и НП в адреса на търговския обект (мястото на нарушението), в т. ч. града, в който се намира, според настоящия съдебен състав представлява отклонение 2 в изискването по чл.42, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , което не може да бъде санирано нито с проведеното в хода на съдебното следствие доказване, нито с други документи.
Неспазването на законовото изискване за съдържание на санкционния акт не позволява и на съда да извърши проверка, досежно неговата законосъобразност, като установи дали фактическото описание представлява неизпълнение на законово вменено задължение, за което следва да бъде понесена и предвидената санкция. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на НП дори само на това основание.
Гореизложеното съставлява нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено тъй като накърнява правото на привлечения към АНО да разбере какво точно нарушение му се вменява и да може ефективно да се брани срещу него. Всякога съществените процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП и обуславят тяхната отмяна. Поради това и съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като не счита за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора, такива следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, съобразно представения списък с разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-2200261/01.12.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на ЕТ„Е.П.М.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№29, е.2, а.7, представлявано от управителя Е.К.П., е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Д„ИТ“-Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ„Е.П.-М.“, ЕИК*, сумата от 400.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез РС-Рг.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3