Решение № 40 от 23.03.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20214500500094 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

И. П. А., чрез пълномощника си адв. Ю.Н. обжалва Решение № 1 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3964/2020 г. по описа на РРС в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на наемна цена и мораторна лихва за стопанската 2015/2016 г. Излага съображения за неправилност на решението в тази част и иска от съда да го отмени, като уважи претенцията. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата ППК „Н.Р.“ е депозирал писмен отговор, в който счита постановеното от районния съд решение за правилно.

Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В обжалваната част от решението първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на И. П. А. ответникът ППК „Н.Р.“ да й заплати наем за стопанската 2015/2016 г. по договор от 29.07.2014 г.;

733.59 лв. – наем за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата и обезщетение за забава.

Приел е, че главницата е погасена по давност.

Със същото решение са уважени претенциите за наем и обезщетение за забава за стопанската 2016/2017 г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е обосновал материално-правно законосъобразен извод относно настъпилата погасителна давност по претендираното вземане за стопанската 2015/2016 г.

Ответникът в отговора на исковата молба е направил правопогасяващо възражение, че вземането е погасено по давност.

Не е спорно, че задължението произтича от сключен между страните договор за наем.

Тъй като няма данни да е определен срок за плащане на наемната цена и съобразно естеството на задължението – ползване на земеделска земя, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.70 от ЗЗД, а съобразно понятието „стопанска година“, дефинирано в пар.2 т.3 от ДР на ЗАЗ, срокът за плащане започва да тече след изтичането на стопанската година, т. е. от 02.10.2016 г. Т.е. вземането на ищцата е станало изискуемо на 01.10.2016 г. и от 02.10.2016 г. е започнала да тече погасителната давност. Последната е със срок от 2 три години, защото вземането е за наем и попада в хипотезата на чл.111 б. „в“ пр.1 от ЗЗД, независимо дали плащането е ежемесечно или еднократно. Следователно на 02.10.2019 г. вземането за наем за стопанската 2015/2016 г. е погасено по давност и с оглед направеното възражение от ответника и завеждането на делото на 08.09.2020 г., този иск следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия краен извод в решението си, РРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна разноски за въззивното производство.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3964/2020 г. по описа на РРС в частта, с която са отхвърлени исковете на И. П. А. против ППК „Н.Р.“ за наем за стопанската 2015/2016 г. и за обезщетение за забава.

ОСЪЖДА И. П. А. да заплати на ППК „Н.Р.“ сумата от 400 лева – деловодни разноски за въззивното производство.

В останалата част, с която исковете са уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3