Решение № 179 от 26.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Перник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102860 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* сключен между ищцата Е. И. В. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД .

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство от 27.09.2022 г. с предмет обезпечение на задълженията по договор потребителски кредит № ******* сключен между ищцата Е. И. В. и ответника „Ай тръст“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу Е. И. В. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. И. В., ЕГН: ********** от гр. П., кв.

„Д. М.“, бл. **, вх. **, ет. *, ап. ** срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146. Ищцата твърди, че на 27.09.2022 г. била сключила договор за потребителски кредит № ******* с ответника, като общият размер на отпуснатия кредит бил 6000 лв. Съгласно чл. 1 от Договора КРЕДИСИМО се задължавало да предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в настоящия Договор, под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление било одобрено от КРЕДИСИМО.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора настоящият Договор, ведно с приложенията към него, Общите условия, Заявлението и дадени съгласия чрез изрични декларации от Кредитополучателя относно обработване и съхранение на предоставените от него лични данни по реда и начина, уговорени в Общите условия, представлявали цялостно и единно споразумение между страните с посочения по-горе предмет. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с подписването на настоящия Договор Кредитополучателят заявявал, че е съгласен и приемал Общите условия, които му били предоставени от КРЕДИСИМО и с които се бил запознал. Съгласно чл. 3 от Договора след подписване на настоящия договор от 1

Кредитополучателя и при спазване на условията т.Ш.3.1. от Общите условия КРЕДИСИМО одобрявало Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия. Съгласно чл. 4 от Договора, в случай че Кредитополучателят бил посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следвало, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение била 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагали съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя.

Съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ******* от 27.09.2022 г. условията на договора били както следва:

Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;

Кредитен продукт: "Credissimo плюс";

Общ размер на предоставения Кредит: 6000 лева.

Срок на Кредита: 24 / двадесет и четири месеца/.

Брой на Погасителните вноски: 24 / двадесет и четири вноски/.

Размер на Погасителните вноски: съгласно погасителен план в т. 10.

Лихвен процент по Кредита: 19,77 % .

Годишен процент на разходите по Кредита: 21,66 % .

Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия.

Общ размер на всички плащания: 7353,27 лева .

За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата твърди, че била принудена и да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД (собственик на капитала на дружеството бил Кредисимо ЕАД). Съгласно б. А от преамбюла към договора ПОТРЕБИТЕЛЯТ бил подал заявление за потребителски кредит до Кредисимо ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, Район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" („КРЕДИСИМО“), като бил подписал договор за потребителски кредит („Договор за потребителски кредит“) и Общите условия за предоставяне па кредити на КРЕДИСИМО.

По силата на Договора за потребителски кредит КРЕДИСИМО се задължавало да предостави на ПОТРЕБИТЕЛЯ потребителски кредит в размер на 6000 лева със срок за погасяване 10.10.2024 г след предоставяне на обезпечение за задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от ПОТРЕБИТЕЛЯ заявление било одобрено от КРЕДИСИМО съгласно реда и сроковете, уговорени в Общите условия за предоставяне на кредити.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с настоящия Договор ПОРЪЧИТЕЛЯТ се 2 задължавал да сключи договор за поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред КРЕДИСИМО солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство”)- За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за поръчителство ПОРЪЧИТЕЛЯТ имал право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по този Договор. Съгласно чл. 8, ал.1-6 от договора за поръчителство: „ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Когато ПОТРЕБИТЕЛЯТ упражни правото си на отказ от Договора за потребителски кредит, той заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за всички периоди (мссеци/периоди за револвиране) от влизаме в сила на настоящия Договор до момента, в който ПОТРЕБИТЕЛЯТ е погасил задълженията си за връщане на главницата и заплащане на дължимата лихва но Договора за потребителски кредит при условията на чл. 29, ал. 4 от ЗПК, в размер съгласно Приложение № 1. Възнаграждението се заплаща не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до КРЕДИСИМО за упражняване правото на отказ. В случай че условията па чл. 29, ал. 5 от ЗПК не са изпълнени и отказът не влезе в сила, съответно Договорът за потребителски кредит не се прекрати, възнаграждението на ПОРЪЧИТЕЛЯ се дължи съгласно правилата на ал. 1. В случай на предсрочно погасяване на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит ПОТРЕБИТЕЛЯТ заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за съответния период, през който е извършено погасяването, в размер съгласно Приложение № 1. Когато предсрочното погасяване е частично, възнаграждението на ПОРЪЧИТЕЛЯ, определено съгласно ал. 1, се дължи в пълен размер за периода, в който е извършено частичното погасяване, като за оставащите периоди съгласно настоящия Договор, респективно Договора за потребителски кредит, се намалява пропорционално на размера на оставащата дължима главница. ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да заплаща възнаграждението по следните начини: 1. по банкова сметка на ПОРЪЧИТЕЛЯ; 2. по банкова сметка на КРЕДИСИМО АД открита в Банка ДСК, IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 74, ВIC:

STSABGSF или по начините, установени в Договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. КРЕДИСИМО е овластено да приема вместо ПОРЪЧИТЕЛЯ изпълнение на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.4, т.2. и всички други вземания на ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ към КРЕДИСИМО и на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ към ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор, е внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към ПОРЪЧИТЕЛЯ. В случай на забава на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждението по този Договор ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ обезщетение за забава в размер на законната лихва заедно с всички направени от ПОРЪЧИТЕЛЯ разноски за събиране на това вземане“.

Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1 възнаграждението на поръчителя било в общ размер на 5769,80 лв., което се било изплащало на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит от 24 месеца.

Ищцата заявява, че към датата на подаването на исковата молба била заплатила сума в размер на 3103,35 лв., като във всяка месечна вноска в размер на 620,67 лв. се било включвало и възнаграждението на поръчителя.

Заявява, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата 3 при сключването на договора за потребителски кредит била действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Договор за потребителски кредит № 2337319 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

1) Не било посочено кои точно разходи формират ГПР.

В съдебната практика се приемало (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР било нарушено не само когато величината не била посочена в точен процент, но така също и когато не били посочени основните данни, които били послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС/. Излагат се и аргументи от дело С-453/10 , дело С-448-17 и заключение на генералния адвокат ОР-С-453-10.