Определение № 25954 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25954 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110155523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Д. Н. срещу „Аксес Файнанс“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са неоснователни, предвид служебното задължение на съда да разгледа посочените от ищеца основания за прогласяване на недействителността на процесния договор в низходяща поредност според тежестта на пороците на сделката.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Исканията на ответника за изискване по служебен път на информация относно материалното състояние на ищеца следва да бъдат отхвърлени, доколкото по делото не е направено искане от пълномощника на ищеца за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за изискване по служебен път на информация от НАП и Дирекция „Местни данъци и такси“ относно получаваните доходи от ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2026 г. от 11:10 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от 1 отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит „Бяла карта“ от 22.12.2023г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 22.12.2023г. поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 22.12.2023г. сключил с ответното дружество договор за кредит „Бяла карта“ при липса на предоставена възможност от ответното дружество за индивидуално договаряне на условията по договора. Ищецът сочи, че в съдържанието на договора в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗПК били използвани нееднозначи понятия, обозначаващи размера на кредита – „общия размер на кредита“, „максималния размер /кредитен лимит/“, „обща сума, дължима от потребителя“, „общо задължение“, „обща сума, дължима от кредитополучателя“, с което не създавала неяснота за кредитополучателя.

Ищецът посочва, че в договора не били конкретизирани компонентите, формиращи посочения размер на ГПР от 64,96%. Същевременно предвиденият ГПР от 64,96%. не съответствал на реално приложимия, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвали и дължимите неустойки по чл. 21, ал. 1 ал. 4 и ал. 5 от договора. Съгласно чл. 21 от договора кредитополучателя поел задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 кредитополучателят поел задължение за заплащане на мораторна неустойка. Посредством включените клаузи за неустойка ответното дружество целяло да прикрие действителния размер на разходите по кредита при формално постигнато съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвидените изисквания за предоставяне на договорни обезпечения били реално неизпълними, което мотивирало извод за неравноправност на клаузата на чл. 15 от договора. Така предвидената неустойка по чл. 20 била уговорена в нарушение на чл. 16 ЗПК.

Ищецът твърди, че при формиране на действителния ГПР следвало да бъдат включени уговорената неустойка за забава в чл. 21, ал. 4 и предвидените разходи за извънсъдебно събиране на кредита в чл. 21, ал. 5, при което размерът на ГПР надвишавал законоустановеното ограничение в чл. 19, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за кредит „Бяла карта“ от 22.12.2023г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 ал. 1 и 11, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл.

21, ал. 4 и ал. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 22.12.2023г. при посочените условия. Посочва, че сключеният договор имал характера на револвиращ кредит, при действието на който кредитополучателят определял начина и размера на усвоената заемна сума. Съгласно договора ответното дружество предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 357,90 евро под формата на разрешен кредитен лимит, който бил усвоен чрез предоставен платежен документ. Сключеният договор бил съставен на ясен и разбираем за потребителя език и уговорените условия бил формулирани недвусмислено чрез използването на еднозначни понятия. Ответникът излага доводи, че посоченият ГПР бил формиран в съответствие със законоустановената формула и отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за минимално необходимото договорно съдържание, предвид липсата на законово изискване за детайлно описания на методиката на формиране на ГПР.

Излага доводи, че процесната неустойка на следвало да бъде включвана като компонент в приложимия ГПР, т. к. задължението за заплащането й е възникнало след сключване на договора за кредит. Начинът на начисляване на уговорената неустойка, както и периодът за който се дължи, били описания ясно в договора, а дължимостта й била свързана с последващо договорно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от 2 кредитополучателя. Оспорва посочените договорни клаузи да са били уговорени с противоречие с добрите нрави. Кредитодателят предоставил достатъчен срок на ищеца за предоставяне на договорното обезпечение. Клаузата на чл. 20, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания и не накърнявала добрите нрави, съответно нямала неравноправен характер по смисъла на ЗЗП. Оспорва твърденията на ищеца, че посредством клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора се постигало заобикаляне на ограничението на чл. 33, ал. 1 ЗПК. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между А. Д. Н. и „Аксес Файнанс“ АД по силата на сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 22.12.2023г. съгласно предвидените условия.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД Ищецът носи доказателствена тежест да установи съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3