Определение № 17485 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17485 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100506720 по описа за 2025 година

Производство по чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение по чл.423 ГПК от Т. Г. С. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2631/2022г. по описа на СРС, 41 състав.

Жалбоподателят поддържа, че на 11.04.2025г. получила съобщение за образувано изп.д. от ЧСИ М.Б., за което на 14.04.2025г. посетила кантората на ЧСИ и разпрала за образувано изп.д. № 4882/2024г. въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2023г. по ч.гр.д.

№ 2631/2022г. по описа на СРС, 41 състав, а след справка по делото в СРС установила, че била ненадлежно уведомена за започналото срещу нея производство от „Софийска вода“ АД, поради което на основание чл.423 ГПК обжалва определението като незаконосъобразно и неправилно. Твърди са, че не били спазени условията по връчване на документи. Съдът приел, че молителката била уведомена със съобщения за започнатото заповедно производство с разписка от 28.03.202г., в която били изброени дати 26.02.2022г., 19.04.2022г. и 28.03.2022г., както и със съобщение – разписка от 18.12.2022г., в която били изброени дати 06.11.2022г., 18.11.2022г. и 08.12.2022г., в които била търсена. В разписките било отбелязано, че били залепени на входната врата, без да е посочен на кой адрес се намира, така и формално били изброени дати, но нямало разписки от тези дати. Не била търсена по месторабота. Счита, че не била надлежно уведомена за започнатото производство и била лишена от възможност да се защити пред съда. Не били спазени разпоредбите на чл.45 и чл.47 ГПК и СРС неправилно разпоредил издаване на изпълнителен лист без заповедта да е влязла в сила. Изразено е становище и по неоснователност по същество на вземанията по заповедта.

Заявителят не е взел становище по жалбата.

Съдът, като разгледа възражението и представените доказателства, прие следното:

1

Възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК (от изисканата покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 4127/2024г. се установява, че същата е връчена на молителката на 08.04.2025г., а възражението по чл.423 ГПК е подадено на 22.04.2025г., поради което същото е в срока по чл.423, ал.1 ГПК) и е процесуално допустимо.

С дадените разяснения по т. 6 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК се прие, че когато съдът е издал изпълнителен лист въз основа на преценка, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, а длъжникът твърди, че в срока по чл.414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу същата, защитата му следва да се осъществи по реда на чл. 407 ГПК - чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК.

В случая длъжникът по същество е изложил твърдения за ненадлежно/ нередовно връчване на заповедта за изпълнение и липса на възможност за подаване на възражение срещу нея, като поради това се атакува и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, по което е образувано изпълнително производство.

Разгледано по същество същото се явява ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Съгласно чл. 47 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая изпращане на съобщение е извършено на 28.03.2023г. (залепено уведомление по чл.47 ГПК, като е описано, че е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като адресът е бил посетен на 25.02.2022г в 10ч., на 19.03.2022г. в 12ч и на 28.03.2022г. в 12:30ч и след като не било намерено лицето, както и друго пълнолетно лице съгласно да получи съобщението, било залепено уведомление, вкл. има отбелязване, че „лицето живее на адреса – работи като лекар на различни смени“). С разпореждане от 19.09.2022г. съдът е разпоредил да се изиска информация от НОИ за осигурителя на длъжника, така и е разпоредил да се връчат съдебните книжа отново на известния адрес, вкл. е указано до връчителя да събере сведения от съседи, портиер, от управителя на ЕС, дали длъжникът живее на адреса и по кое обичайно време може да бъде намерен там, като удостовери източника на сведения в съобщението чрез посочване на имената, качество и адрес. По делото е постъпило писмо от НОИ, съгласно което лицето няма подадено/и уведомление/я по чл.62, ал.5 КТ и данни по 2 чл.5, ал.4 КСО. Изпратено е ново съобщение, като съгласно уведомление (л.30) по чл.47 ГПК е отбелязано, че адресът бил посетен на 06.11.2022г., 18.11.2022г. и 08.12.2022г. в различно часово време и след като не било намерено лице, което живеело на адреса, нито друго пълнолетно съгласно да приеме съобщението било залепено уведомление по чл.47 ГПК. Съдът с разпореждане от 17.02.2023г. е изискал нови справки за постоянен и настоящ адрес, вкл. е дал и информация до връчителя да събере сведения от съседи, портиер, от управителя на ЕС, дали длъжникът живее на адреса и по кое обичайно време може да бъде намерен там, като удостовери източника на сведения в съобщението чрез посочване на имената, качество и адрес. По делото са приложени справки, съгласно които няма променя в регистрираните адреси (гр.София, ул. ********), вкл. няма отразени действащи трудово договори. С разпореждане от 27.03.2023г. съдът е разпоредил да се изпълни разпореждането от 17.02.2023г. като съобщението с препис от заповедта се връчат на длъжника на същия адрес. Изпратено е ново съобщение, като съгласно уведомление (л.38) по чл.47 ГПК е отбелязано, че е залепено уведомление по чл.47 ГПК на входната врата на блока и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, а адресът е посетен на 04.04.2023г., 22.04.2023г. и 04.05.2023г. в различни часово време, като не било намерено лицето, което живеело на адреса, нито друго пълнолетно лице и съгласно да приеме съобщението и било приложена чл.47, ал.1 ГПК. С атакуваното разпореждане от 18.08.2023г. съдът е приел, че заповедта е редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като по делото по надлежен ред били събрани данни, че длъжникът живеел на известния по делото адрес и по аргумент за противното от чл.415, ал.1, т.2 ГПК с оглед липсата на възражение, заповедта влязла в сила и на основание чл.416 ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав приема, че не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК.

Изводът е формиран при съобразяване, че въпреки дадените указания от съда – не е надлежно удостоверено от връчителя (в съобщенията не е отразено от кого са събрани данните), че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението (чл.415, ал.1, т.2 пр. 2 ГПК), поради което връчването е ненадлежно.

С разпореждане от 18.08.2023г г. съдът е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, като е приел, че заповедта за изпълнение е връчена редовно. Както бе посочено, с разпоредбата на чл. 423 ГПК е уреден специален ред за защита, при който с приемане на възражението по силата на закона се спира изпълнението на заповедта. Тази форма на защита се прилага, когато е налице редовно от външна страна съобщение за заповедта, макар и ненадлежно връчено, както в случая когато е връчено съобщението за заповедта по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление при нарушение на процедурата за това. Този ред на защита има като последица само спиране на изпълнението, не и отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. За отмяна на това разпореждане се прилага отделен ред на защита на длъжника чрез жалба по реда на чл. 407 от ГПК. Този ред на защита се изключва от специалния ред по чл. 423 от ГПК. Защитата по 3 чл. 407 от ГПК е приложима когато е издаден изпълнителен лист въз основа на редовно връчена от външна страна заповед за изпълнение. Предвид нередовното връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че възражението следва да бъде прието на основание чл.423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Като последица от приемане на възражението е спиране изпълнението на заповедта – чл.423, ал.3, изр.2 ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от Т. Г. С., ЕГН:

**********, гр.София, ул. ********, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.02.2022 г. издадена по ч.гр.д. № 2631/2022 по описа на СРС, 41 с-в.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.02.2022 г. издадена по ч.гр.д. № 2631/2022 по описа на СРС, 41 с-в.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, 41 с-в за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК с даване на указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4