Решение № 1543 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110128821 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.С. АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 6623,90 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ... аб. № 98530 за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 11.03.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 889,65 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 6623,90 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2023г. – 04.03.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 81,07 лв.– представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 11.03.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 17,73 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 81,07 лв. за периода 16.07.2022г. – 04.03.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответника/в качеството си на собственик/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата П. Б. П., чрез адв. П. Х., с който оспорва исковете. Въвежда възражение за давност. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните с твърдения, че ответницата не е нито ползвател, нито собственик на процесния имот., съответно не е обвързана от Общите условия на ищеца.

Посочва, че нотариалният акт, приложен като доказателство не е относим към процесния период, а отделно от това, твърди, че ответницата притежава „гола собственост“ върху имота, поради което не е легитимирана да отговаря по процесните претенции. Твърди, че никъде в доказателствата приложени от ищеца, не фигурира името на ответницата. Оспорва исковете относно услугата „дялово разпределение“, като счита, че плащанията за предоставяне на същата се дължат на трето лице, не на ищеца, в която насока излага конкретни доводи. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение, тъй като не е бил предвиден срок за плащане, а ищецът не е отправил покана. Оспорва и иска в частта относно мораторната лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия. Позовава се на разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Общите условия.

Оспорват се част от представените от ищеца доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С. АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на 2 доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представен по делото Нотариален акт от 14.12.2006г. се извежда, че на същата дата П. Б. П. е придобила собствеността върху имот с адрес: гр. ... със стар адрес видно от удостоверение от ГИС: гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 47, вх. Ж, ет. 1, ап. 105. С нотариалния акт Борислав Златанов и Емилия Златанова са доживотно право на ползване върху имота. На 10.05.2018г. Борислав Златанов и Емилия Златанова са се отказали от вещното си право на ползване върху имота. Следва да се приеме, че от тази датата потребител на топлинна енергия по отношение на топлоснабдения имот е П. Б. П..

Още повече, по делото е представено подадено от П. Б. П. до ищцовото дружество заявление-декларация от 25.02.2010г. Подаденото заявление-декларация за откриване на нова партида представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид входирането на заявлението-декларация и воденето на процесната партида на името на П. Б. П., следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между П. Б. П. и Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва. Без значение е принадлежността на правото на собственост върху имота когато са налице данни, че между топлопреносното предприятие и трето лице е налично облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г.

ОСГК, така и от константната практика на СГС, например: Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г.; Решение № 2637 от 11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8941/2018 г.; Решение № 3009 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9041/2019 г.; Решение № 7707 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3988/2019 г. и др.

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответника П. Б. П. е имал качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се гр.

....

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.

3 чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Съдът е констатирал от представените в съдебно заседание на 23.02.2024г. вестници, че общите условия на „Топлофикация–София“ ЕАД са били публикувани в един централен – „Монитор“ и в едни местен –„19 минути“ всекидневник. Също така тези обстоятелства са общоизвестни и служебно известни на съда, поради което и не подлежат на доказване на осн. чл. 155 ГПК. По тези съображения възражението на ответниците в тази насока е неоснователно.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от 4

Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на ФДР, а не на топлопреносното дружество, е неоснователно.

Следва също да се посочи, че съдът кредитира данните съдържащи се в оспорените с отговорите частни документи, тъй като те съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г. възлиза на сумата от 6623,90 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от "ТС" ООД и същата възлиза на сумата от 81,07 лева за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., че размерите на лихвите за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.