Решение № 2742 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504991 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 712 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 7203/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, чл. 139 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че Л. Н. Н. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1690,33 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда”, бл. ****, аб. № 1964461, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 268,39 лева, представляваща мораторна лихва върху горната сума за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., и сумата 29,26 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17150/29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 60493/2021 г. на Софийски районен съд.

Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия над уважения размер от 1690,33 лв. до сумата 6626,17 лв., за мораторна лихва над уважения размер от 268,39 лв. до сумата 1037,50 лв., както и за сумата 5,81 лв., представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за горепосочения период. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от 1 исковете.

Решението в частите, с които предявените искове са уважени, е обжалвано от ответницата Л. Н.. В жалбата се излага възражение, че по делото не е доказано съществуване на валидна облигационна връзка между страните. Навежда се и довод, че не са налице надлежни доказателства за неосигуряване на достъп до имота – представените два броя констативни протоколи не били валидни поради липсата на реквизитите, посочени в чл. 41, ал.1 от ОУ. Не били представени договор за присъединяване към топлофикационната мрежа с ЕС, нито протокол от ОС на ЕС с искане за присъединяване, нито договор за доставка на топлинна енергия между ЕС и топлофикационното дружество. Не било доказано също, че в процесния период дружеството е доставяло в имота топлинна енергия в количество и качество, съобразени с нуждите на ответницата. Ищецът не бил доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно своите договорни задължения.

Въззивницата сочи, че ищецът реално не й е доставил нищо, а е начисли служебна енергия.

Излага се и довод, че въпреки изричното искане на ответницата, по делото не били представени нито съобщения към фактури, кредитни и дебитни известия, нито валидни фактури с реквизитите по Закона за счетоводството и ЗДДС. Представените изравнителни сметки от ФДР и издадено от ищцовото дружество извлечение от сметки не представлявали доказателства за удостоверените в тях обстоятелства, а частни свидетелстващи документи по чл. 180 от ГПК, които не могат да служат за доказване, че носител на задължението за заплащането на цената на описаните в тях количества топлинна енергия е ответницата. Не били представени и доказателства, че абонатната станция е въведена в експлоатация, че общият топломер и главният контролен водомер са надлежно регистрирани и преминали метрологични проверки, поради което не били действителни отчетените резултати за периода, за който се претендира изразходвана топлинна енергия. Излага се и възражение, че в решението липсва произнасяне по оспорения от ответницата протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение. В представения договор между ЕС и „Техем Сървисис” ЕООД никъде не било посочено, че тази фирма ще извършва услугата дялово разпределение, а и същият не отговарял на изискванията на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ. Сочи се, че въпросният протокол бил с невярно съдържание, тъй като подписът срещу името на ответницата не неин, което се доказало по заведената от СРП преписка № 7696/2014 г.

Липсвало произнасяне и относно конструктивните чертежи на сградата, които доказвали, че в имота на ответницата няма щранг-лира. Заключението на вещото лице в тази насока било базирано само на предоставените данни от фирмата за дялово разпределение и електронната информационна система на ищеца, които не доказвали, че носител на задължението за заплащане на цената на описаните в тях количества топлинна енергия е ответницата.

Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация София” ЕАД не е представил отговор. С писмена молба пред въззивния съд оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило искове за признаване за установено, че Л.

2

Н. Н. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60493/2021 г. на СРС, както следва: 6626,17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда”, бл. ****, аб. № 1964461, за периода от м. 05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането; 1037,50 лева, представляваща мораторна лихва върху горната сума за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г.; 29,26 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 5,81 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата като собственик на гореописния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.

1 от ЗЕ. Твърди се, че ответницата е използвала доставената топлинна енергия в периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., но не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и цената на услугата дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139 от ЗЕ в периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г. За посочените суми ведно с претендираните обезщетения за забава ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 60493/2021 г. на СРС заявлението било изцяло уважено и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

С писмения си отговор ответницата оспорва исковете. Излага възражение, че между нея и ответника не е сключен валиден договор за продажба на топлинна енергия за описания имот с аб. № 196466, поради което тя не е потребител на топлинна енергия. Сочи, че фактът, че е собственик на имота, не означава, че е длъжна да бъде клиент на ищеца. Оспорва да е консумирала реално топлинна енергия на посочения адрес. Твърди, че от средата на 2019 г. до настоящия момент тя живее в чужбина и в апартамента не живее никой. Твърди, че радиаторите в имота са демонтирани от 2002 г. Твърди, че в имота няма щранг-лира, каквато била посочена в полученото от ответницата писмо от „Техем Сървисис” в отговор на нейно запитване. От това писмо тя разбрала, че заради инсталираната в имота й щранглира се начислявала топлинна енергия за отопление, но не било ясно какви са нейните размери и мощност. Твърди, че щранг-лира липсва и в конструктивния чертеж на сградата.

Оспорва твърдението в исковата молба за сключен между ищеца „Техем Сървисис” ЕООД договор за извършване на услугата дялово разпределение. Излага довод, че не й била връчена нито една изравнителна сметка, с което е била лишена от възможността да подаде рекламация срещу изравнителните сметки. Не били представени от ищеца доказателства за реалното потребление на топлинна енергия, нито за техническата годност на абонатната станция.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от 3 фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Не се спори между страните, а се установява и от представения нотариален акт за покупко-продажба № 130/01.10.1997 г., че ответницата Л. Н. Н. е придобила правото на собственост върху апартамент № ****, находящ се в ж.к. „Надежда 4” в гр. София. Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа.

След придобиването на собствеността върху имота – на 15.12.1999 г. ответницата е подала молба-декларация до топлопреносното дружество за откриване партида на нейно име на посочения адрес. В молбата си е тя е посочила, че семейството й се състои от един член и топлата вода ще заплаща на брой ползватели. В молбата се съдържа и декларация на ответницата, че ще използва посочения недвижим имот за жилищни нужди на членове на семейството й.

В качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплаща цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот. С оглед на това е неоснователното направеното от ответника възражение за липса на облигационна връзка между него и ищеца по продажба на топлинна енергия.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ , продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В процесиня период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.