Решение № 169 от 21.10.2019, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2……………………… при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 284 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Б.В.Г., В.В.Р., Г.В.Р., Л.В.Р. и Т.В.Г., в която твърдят, че при ПТП, настъпило на 20.09.2016 г., е причинена смъртта на Л. В.Г., техен брат, вследствие на което те търпят неимуществени вреди, като са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.1.Деянието като елемент на ФС по чл.45 ЗЗД.На 20.09.2016 г. G. I. управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, рег.№ *** по главен път І-3 в посока „Б.-Б.“.В района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., предимството му било отнето от автомобил марка „***“, модел „***“, с д.к.№****, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила.Произшествието настъпило по вина на водача на автомобил „***“А. А. А., който нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б2:Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство, при което е била причинена смъртта на Л. Г..1.2Противоправност на деянието:Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на автомобил марка „**“, модел „**“, д.к.№ ***, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата:чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗдвП; чл.46, ал.2 ППЗДвП.Причина за настъпването на смъртта на Л. В.Г. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вина непредпазливост.Ищците посрещнали тежко новината за смъртта на Лальо, която ги довела до силен шок, прераснал в емоционална депресия.Л. бил много работлив и всеотдаен, поддържал трайни връзки и топли чувства към своите братя и сестри, с които се виждал всекидневно.Чувствата им били основани на взаимна обич, подкрепа и разбирателство.Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.Вследствие на настъпилата смърт на своя брат, молителите са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците, както и законна лихва върху претендираното обезщетение от деня на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

За ответника ЗК“**“АД със седалище гр.С., процесуалният представител изразява становище да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.Безспорно по делото е установено, че загубата на близък човек води до негативни емоционални преживявявания, но от събраните доказателства не се установява да е налице фактическият състав съгласно тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС.В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че следва да бъде присъдено обезщетение, да приложи нормата на чл.493а от КЗ, в който е определен лимит от 5 000 лв. за присъждане на обезщетение, когато се търси от братя и сестри, като съобразно на установеното съпричиняване по делото - непоставяне на предпазен колан, да намали същото, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът намира за установено следното.

Ищците Б.Г., В.Р., Г.Р., Л.Р. и Т.Г. са предявили срещу ответника ЗК“**“АД със седалище гр.С. осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Страните не спорят, че л.а. марка

«ВАЗ», модел «2104», с д.к.№ *** има сключена застраховка «ГО» в ЗК»***»АД, полица № ****, валидна от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г.

Починалият Л. Г. е брат на ищците Б.Г.,

В.Р., Г.Р., Л.Р. и Т.Г., което се установява от приложеното удостоверение за наследници.

На изясняване подлежат следните обстоятелства: налице ли е виновно противоправно поведение на водача на л.а. *** *** рег.№* **** *с оглед на механизма на ПТП, настъпило на 20.09.2016г., има ли вина за настъпване на същото и другият водач-C.

J., тъй като не е съобразил скоростта си при управление на товарния автомобил в населено място с чл.20 ЗДвП, налице ли е особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалото лице Л. Г., поради което ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техния близък роднина, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л.

Г. поради непоставяне на предпазен колан.

В приложения констативен протокол за

ПТП с пострадали лица от 24.10.2016 г. като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник № 1-водачът на л.а. с рег.№**** не спазва предписанието на пътен знак „***“ в с.Р. и отнема предимството на правилно движещия се по път Е-83/ от гр.Плевен в посока гр.С./ участник №*** с рег.№ **** с водач C.

J., който го удря и настъпва ПТП с материални щети, ранени и загинали.

От заключението на ВЛ инж.В.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че до сблъскването на 20.09.2018 г. товарен автомобил с рег.№ **** се е движел по път І-3 в с.радомирци в посока гр.С. със скорост 85,1 км/ч.Когато челната част на товарния автомобил се е намирала на 50,56 м. от мястото на удара, отляво спрямо посоката на товарния автомобил л.а. с рег.№***реализира навлизане в кръстовището в посока от с.Р. към гр.Ч.със скорост 21,9 км/ч.Така движейки се един към друг, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях, като се е получил страничен-кос удар.

Според ВЛ инж.И. водачът на л.а. с рег.№ рег.№ *** е имал възможност да предотврати ПТП, като своевременно възприеме наличната вертикална маркировка, предхождаща кръстовището и наличие на знак Б2-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“, да реализира закъснително движение чрез натискане на спирачния педал, да спре преди кръстовището, да пропусне товарния автомобил и след това да продължи в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.

ВЛ е посочило, че причина за настъпване на ПТП са действията от страна водачите и на двете процесни МПС.Скоростта на товарния автомобил преди и към момента на първоначалния контакт при удара е 85,1 км/ч, а по посока на движението на същия преди навлизане в кръстовището съществува знак Б3-„Път с предимство“.

От заключението на ВЛ д-р Т., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, е видно, че причината за смъртта на Л. г. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до счупване на черепната основа, излив на кръв под мозъчните обвивки, както и вдишана кръв, водели до остра дихателна и сърдечно –съдова недостатъчност.Телесните увреждания са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както е посочено в документацията.Има причинно-следствена връзка между описаните телесни увреждания и настъпването на смъртта на Л. Г..

От показанията на свидетеля И.П., като ищците Б.Г. и В.Р. са племенници на жена му, се установява, че те заедно с Л. са живели в една къща, като ги е гледал Б. като най-голям, когато родителите им са отивали на работа.Не е имало неразбирателство между тях, уважавали са се взаимно, включително и след като са създали собствени семейства и са имали деца.На погребението е било трагично, плачели са припадали са, Л. най-много е припадала.

От показанията на свидетелката Й.Ш. се установява, че с Лальо, Л. и Т. са се уважавали , помагали са си.Л. и сестрите му се уважаваха, в добри отношения са и сега, нямат проблеми и не са имали.Двете сестри тежко са преживяли смъртта на Лальо, станали са по-сплотени, по-затворени, страдат от безсъние, не могат да повярват, че вече го няма и няма да се върне.Не са преодолели болката, все по-тежко им става и много по-тежко го преживяват.Почти всички братя и сестри са едно сплотено семейство, обичат се много, помагат си.

От показанията на свидетеля Т. Г. се установява, че Г. и Л. като братя са се уважавали, били са единни помежду си.Г. е преживял много тежко смъртта на брат си.Поддържа връзка със семейството на починалия си брат.

От показанията на свидетелката А. Б. е видно, че се познава с Т., Л. и В. от 23 години, познавала е и Л., който им липсва като техен брат.Взаимно много са се уважавали, нямали са проблеми между тях като братя и сестри, били са в добри отношения.Всяка седмица ходят на гробищата.Л. , Т. и В. са живели заедно с Л. преди да се ожени преди около 20 години.Била е на погребението.Шокирани са били и сестрите му и двамата му братя.Като виждат децата много се тормозят за Л., че е оставил малки деца.Помагат си да поддържат децата.В., Л. и Т. идват всяка седмица да видят децата, ходят и на гробищата.

От показанията на свидетелката М.В. се установява, че познава Б. и Л. повече от 10 години, те са били в много добри отношения, помагали са си много, били са много общителни, никога не е чувал да са се карали помежду си.На погребението Б. е бил много зле, бил е шокиран, защото двамата са били много близки.Б. още не може да повярва, че брат му е загинал, много му е трудно от загубата на брат му.Б. се е пронемил, станале по-затворен, по-мълчалив, по-замислен, защото гледа на брат си децата.

От показанията на свидетеля П. П. се установява, че познава Г. и Л., които са поддържали много добри отношения, уважавали са се, нямало е скандали между тях, в една къща са живели, докато Л. се е оженил и отиде в друго село.Виждали са се всяка седмица.Г. е бил шокиран, постоянно е говори за смъртта на брат си.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като имат непосредствени и продължителни впечатления от взаимоотношенията между страните и починалия Л. Г..

От заключението на ВЛ д-р Г.Г., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че Б.Г. е преживял ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО/F43.1 по МКБ10/, чиято продължителност е била около 2-3 месеца.Справил се е с кризата, т.е. налице е положителна динамика.Прогнозата за пълно оздравяване е добра, не е налице нарушение на адаптацията.Налице е причинно-следствена връзка между състояниещо на ищците и загубата на Л. Г..

От заключението е видно, че ищцата В.Р. е преживяла ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ/F43.0 по МБК10/ с продължителност часове до няколко дни.Справила се е с кризата, т.е. налице е положителна динамика.Прогнозата за пълно оздравяване е добра, не е налице нарушение на адаптацията.Аналогично е посоченото от ВЛ по отношение на ищците Г.Р., Л.Р. и Т.Г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да бъде уважени предявените осъдителни искове е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Установи се наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск - чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.).

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.Съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.Ищците са установили наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.), приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.