Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260023 от 12.04.2021, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 579/2017
Вид
Решение № 260023
Подписан
12.04.2021
В сила
08.05.2021
Състав
ГЕОРГИ МАНОЛОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл. 8, предл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260023 гр. Тутракан, 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседА.е на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗА.ЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 579/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК (втора фаза на делбено производство – чл. 346 и сл.)

1. С

Решение № 15 от 08.07.2019 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните имоти:

1.1. Дворно място, съставляващо имот с идентификатор № ***, ведно с построените в него:

1.2. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор № ***, 1.3. Едноетажна сграда за обитаване, с идентификатор № *** 2. Решението е отменено с Решение № 18/28.01.2020 г. по в. гр. д. № 330/2019 г. на Окръжен съд - гр. Силистра в частта на определените квоти, като са определени следните квоти:

2.1. С.Т.К.

- 3/24 ид. ч.;

2.2. Е.Т.К.

-

7/24 ид. ч.;

2.3. Р.Т.К.

- 7/24 ид. ч.;

2.4. М.Т.К.

- 7/24 ид. ч.;

3. Направено искане за възлагане на имотите по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК (л. 162) от Р.Т.К..

4. Предявени са искА.я за сметки по чл. 346 от ГПК (л. 162) от С.Т.К. срещу Р.Т.К. и Е.Т.К. за осъждането на последните да му заплатят обезщетение по чл. 31, ал.

2 от ЗС, за лишаването му от ползване на процесните имоти, както следва:

4.1. Р.Т.К. - за периода от 08.11.2016 г. до завеждането на исковете (23.06.2020 г.), възлизащо на 3 300,00 лв. и

4.2. Е.Т.К. - за периода от 11.11.2016 г. до завеждането на исковете (23.06.2020 г.), възлизащо на 3 300,00 лв.

5. Предявени са искА.я за сметки по чл. 346 от ГПК (л. 162) от Р.Т.К. иск за осъждане на останалите съделители С.Т.К., М.Т.К. и Е.Т.К. да ѝ заплатят припадащата им се част от направените от нея в периода 1995 г. - 2019 г. подобрения, както следва:

5.1. С.Т.К. - 2 612,50 лв.;

5.2. М.Т.К. - 6 095,83 лв.

5.3. Е.Т.К. - 6 095,83 лв.

6. Прието заключението на назначената повторна комбинирана съдебно – техническа и икономическа експертиза (КСТИЕ) (л. 184), 6.1. Експертизата е установила, че поземленият имот е неподеляем.

6.2. В сграда с идентификатор № *** могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта.

6.3. Стойността на процесните имоти възлиза на 36 801 лв.

6.4. Стойността на направените подобрения в сграда с идентификатор № *** възлиза на 36 801 лв. - 24 283 лв. = 12 518 лв.

6.5. Месечният пазарен наем за процесните периоди в съответствие с квотата на С.К. възлиза, както следва за периода: 08.11.2016 г. - 23.06.2020 г. на 1 078,37 лв. (с подобренията).

7. По делото са изслушА.показА.ята на свидетелите: П. А. К. (л. 163), Г.

Д. П., А. Б.Г. (л. 204)

Способ за извършване на делбата

8.

От показА.ята на свид. К. се установява, че Р.Т.К. от детството си до настоящия момент живее в процесният имот. Следователно и към смъртта на наследодателя Т. К. същата е живяла в имота.

9. По делото не е установено същата да притежава друго жилище.

10. В тази връзка съдът намира, че искането по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено.

11. Р.Т.К. следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделители парично уравнение на дяловете им, както следва:

11.1. С.К.

- 4 600,13 лв.;

11.2. М.К.

- 10 733,63 лв.;

11.3. Е.К.

- 10 733,63 лв.

По искА.ята за сметки, предявени от С.К.

От фактическа страна

12. На 08.11.2016 г. от Р.К. е получена нотариална покана, отправена от С.К., с която последния е покА.л адресата да му заплаща обезщетение за лишаването му от възможност да ползва процесните имоти в размер на 75 лв. на месец (л. 10 ).

13. На 11.11.2016 г. от Е.К. чрез Р.К. е получена нотариална покана, отправена от С.К., с която последния е покА.л адресата да му заплаща обезщетение за лишаването му от възможност да ползва процесните имоти в размер на 75 лв. на месец (л. 9).

14. С подадените отговори на исковата молба Р.К. и Е.К. признават, че владеят имота (като са направени и възражения за придобиване на имота по давност).

От правна страна

15. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на

ВКС, ОСГК: „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.

31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират”.

16. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това […] той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/ …”

17. В конкретният случай безспорно ответниците по искането владеят имота, като с оглед направените възражение за изтекла придобивна давност следва да се приеме, че те са лишили С.К. от възможността да ползва имота.