Решение № 260006 от 01.02.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 432/2020
- Вид
- Решение № 260006
- Подписан
- 01.02.2021
- Състав
- МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА
Други актове по делото
- Определение № 260132 от 09.11.2020 · МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА
- Определение № 260196 от 07.12.2020 · МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 313, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № 260006 гр. Варна, 01.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 432 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Л.Р.П. от гр.
Варна, представляван от адв. И.Н. *** срещу решение № 516/14.04.2020г., изменено с определение № 260097/07.07.20г. в частта за разноските, постановено по гражданско дело № 767 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на жалбоподателя за разликата над уважената част от 3 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е завършило с оправдателна присъда № 121/07.04.14г. по НОХД № 6394/13г. по описа на ВРС, влязла в сила на 23.04.14г., както и в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 23.04.14г. до 22.04.19г. Счита се, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като са изложени подробни доводи и съображения, основани на събрания пред първата инстанция доказателствен материал. Оспорени са констатациите и изводите на съда като се изтъква, че ищецът е бил задържан в ареста за срок от 72 часа, след което и за още 7 дни и накрая е била постановена мярка за неотклонение „Домашен арест“, продължила 12 месеца, от което също са претърпени неимуществени вреди. Освен това неправилно е било прието, че ищецът към процесния период е страдал от синдром на наркотична зависимост, тъй като от заключението на СПсЕ е установено, че същият е имал вредна употреба на ПАВ, която към настоящия момент се е превърнала в зависимост. Счита се, че именно незаконното задържане и наложената мярка за неотклонение са допринесли за установяване на наркотичната зависимост при ищеца. Поради това се поддържа, че съдът неправилно е преценил вида, интензитета и характера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, вследствие на незаконното обвинение, което е рефлектиро и в изключително занижения размер на присъденото обезщетение, което не удовлетворява изискването за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД. Не е бил съобразен и стандарта на живот в страната при определянето на размера на дължимото на ищеца обезщетение.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществените му вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.04.14г. /датата на влизане в сила на оправдателаната присъда/ до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски възнаграждения за двете инстанции.
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България. В с.з. представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Претендира решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Първоинстанционото решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е бил уважен иска на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от 22.04.19г. до окончателното ѝ изплащане.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на съответната част на обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:
В исковата си молба, подадена на 22.04.19г. /датата на пощенското клеймо/, Л.Р.П. е претендирал осъждането на ответника Прокуратурата на РБ за сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на 26.02.13г. на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което той е оправдан с влязла в сила на 23.04.14г. присъда по НОХД № 6394/13г. на РС-Варна. В исковата молба е посочено, че при липсата на доказателства в хода на досъдебното производство за съпричастност на ищеца към деянието, което му се вменява да е извършил, както и при чистото му съдебно минало и в противоречие с практиката на съдилищата, на П. е била наложена веднага след задържането му мярка „задържане за 72 часа“, а впоследствие и за още 7 дни, след което е била наложена и мярка за неотклонение „Домашен арест“. Последната е била търпяна за период от 12 месеца до отмяната ѝ от съда на 17.02.14г. В резултата на образуваното наказателно производство и взетите мерки за неотклонение, ищецът е претърпял неимуществени вреди – същият не е можел да работи и да се грижи за прехраната си, както и за тази на своята майка, с която живеят в едно домакинство с болната му баба. Не е могъл да спи и да се храни нормално. След задържането и привличането му като обвиняем, ищецът ставал все по-подтиснат, отчаян и тревожен, дълбоко изнервен и психически разстроен. Загубил апетит и отслабнал, появили се проблеми със съня. Ограничил контактите си с близки и приятели, у него възникнали суицидни мисли. Независимо от оправдателната присъда, чувството за тревожност, напрегнатост и главоболие, както и вегетативните разстройства, продължават и понастоящем. С незаконосъобразните си действия органите на ответника са накърнили правата на ищеца и неговото достойнство, както и възможността за професионалната му реализация. Върху претендираното обезщетение се иска присъждането и на законна лихва от датата на непозволеното увреждане, което съвпада с момента на влизането в сила на оправдателната присъда на 23.04.14г. и до окончателното му изплащане.
С отговора на исковата на ответната страна е оспорила така предявения иск, поддържайки, че претенцията е погасена по давност, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на 5-годишен срок, считано от 23.04.14г., а освен това евентуално е погасена и претенцията за лихва с изтичането на 3-годишен срок за същата. Поддържало се е, че няма доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са последица от обвинението, по което той е бил оправдан. Посочено било, че по време на протичане на процесното наказателно производство, спрямо ищеца са били налице висящи още две досъдебни производства за престъпления по чл. 198, ал. 1 и по чл. 313, ал. 3 от НК, за които същият е бил осъден с влезли в сила присъди на 04.03.15г. на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. Отделно от това ищецът е бил осъден с влязла в сила на 29.07.16г. присъда за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК на 4 месеца лишаване от свобода, като наказанието по предходната условна присъда е било приведено в изпълнение и така ищецът е пребивавал в Затвора-Варна до 05.03.17г. при строг режим. Поради това се поддържа, че твърдените от ищеца негативни преживявания биха могли да са свързани именно с тези наказателни производства, както и с пребиваването му в затвора. Оспорен е и претендирания размер на обезщетението като силно завишен спрямо вида и характера на вредите, както и спрямо икономическия стандарт в страната към датата на увреждането /среден годишен доход на едно лице за 2013г. по данни на НСИ се равнява на 4 240 лв./. Продължителността на цялото наказателно производство е било в рамките на разумни срокове, а освен това за продължителността на съдебната фаза ответникът не следва да отговаря. В тази връзка е релевирано и възражение за съпричиняване на вредите предвид продължителността на производството, обусловено от процесуалното поведение на обвиняемия и неговия защитник.
Имайки предвид предмета на предявения иск, очертан като основание чрез твърденията в исковата относно фактите и предявения въз основа на това петитум, същият следва да се квалифицира като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Не е налице иск по чл.
2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, защото след като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по незаконното обвинение, наложените в тази връзка мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ се явяват търпени незаконно, което съдът следва да съобразява при определяне на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /т. 13 от ТР № 3/22.04.05г. по т.гр.д. № 3/04г. на ОСГК на ВКС/. След като е разгледан такъв иск /независимо от посочването в диспозитива на обжалваното решение и на правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ/, решението в обжалваната му част се явява допустимо.
Видно от материлите по НОХД №
6394/13г. на ВРС, VІ с-в, към което е приложено и ДП № 409/13г. по описа на ІІ РУП-ОД на МВР-Варна /последното образувано на 26.02.13г. със съставяне на протокола за първото действие по разследването – разпит на свидетел/, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 19.03.13г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 26.02.13г. Ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 20.30ч. на 19.03.13г., на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК с постановление от същата дата на прокурор при ВРП /л. 23 от ДП/. На 22.03.13г. е внесено в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /л. 24 от ДП/, което е било разгледано на същата дата по ЧНД № 1489/13г. от ВРС, І с-в и е била взета посочената най-тежка мярка за неотклонение /л. 115-117 от ДП/. Същата е изменена с окончателно протоколно определение № 169/27.03.13г. по ЧНД
№ 377/13г. на ВОС на „Домашен арест“ /л. 118-119 от ДП/. От приложената по ДП /л. 21/ справка за съдимост на ищеца, издадена на 20.03.13г., е видно, че същият към посочената дата не е бил осъждан. На 22.05.13г. е налице прецизиране на обвинението, но със същата правна квалификация на престъплението, за което е налице ново постановление за привличане като обвиняем на ищеца.
На 02.12.13г. във ВРС е бил внесен обвинителния акт против ищеца, по който е образувано НОХД № 6394/13г. на ВРС за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение – по чл. 198, ал. 1 от НК. С протоколно определение от 17.02.14г. съдът е изменил взетата в хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия МНО от „Домашен арест“ в „Подписка“ /л. 36-43 от НОХД/. На 02.04.14г. е проведено второто по делото заседание и на 07.04.14г. е обявена присъдата по делото, с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 23.04.14г.
Видно от представената по първоинстанционното дело справка за съдимост на ищеца, издадена на 24.06.19г., че:
- по НОХД № 829/15г. на ВРС е било одобрено споразумение от 04.03.15г., с което е прието, че ищецът на 02.09.14г. е извършил грабеж на златни вещи, поради което на осн. чл. 198, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
- по НОХД № 843/15г. на ВРС е одобрено споразумение от 04.03.15г., с което е прието, че ищецът на 05.09.14г. е извършил нов грабеж на златни вещи – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложена наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. Освен това за извършено престъпление на същата дата 05.09.14г. по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК /потвърдил неистина в документ, който е използвал за удостоверяване на неверните обстоятелства/ на ищеца е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. На ищеца е наложено за изтърпяване общо наказание измежду двете горни – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години.
Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c485518-bd5b-415d-94eb-223f63a3e315