Решение № 923 от 28.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1009/2026
- Вид
- Решение № 923
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Иванка Димитрова Дрингова
Други актове по делото
- Определение № 2998 от 11.06.2026 · Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 435, и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 923 гр. Варна, 28.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501009 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435, и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 5517/24.03.2026 г., подадена от „ЕКОРЕНТИМПЕКС“ ООД, ЕИК 200386664, чрез адв. Г. М. К., длъжник по изпълнително дело № 20257120400072 по описа на ЧСИ **********, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, против разпореждане от 12.03.2026г. с което е отказал да намали приетите разноски в размер на 879,60 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за представителство и защита по изпълнителното дело в полза на присъединения взискател „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319.
В жалбата се излагат доводи, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно и необосновано спрямо действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Жалбоподателят поддържа, че „Алианц Банк България“ АД е присъединен взискател въз основа на удостоверение, издадено по друго изпълнително дело, като извършената адвокатска работа по настоящото дело се свежда до присъединяване и обичайни действия по поддържане на изпълнението. Навеждат се съображения, че адвокатски хонорар е претендиран и по основното изпълнително производство, както и че начисляването на допълнителни възнаграждения при всяко присъединяване не следва да води до необосновано увеличаване тежестта на дълга. Жалбоподателят се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 36, ал. 2 ЗА, Наредба № 1/2004 г. и решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер посочен в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК присъединеният взискател „Алианц Банк България“ АД, чрез адв. К. С., е депозирал писмени възражения, с които оспорва жалбата. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на вземането на банката — 6 1
230 893,08 евро, както и че по изпълнителното дело са извършвани действия по процесуално представителство, включително справки, правни становища, кореспонденция с оценители, съдействие при опис и оценка на ипотекираните имоти. Сочи се, че претендираният размер от 879,60 лв. е многократно по-нисък от размерите, които биха се формирали при изчисление върху материалния интерес.
ЧСИ **********, рег. № 712 на КЧСИ, е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които намира жалбата за неоснователна. Излага, че „Алианц Банк България“ АД е ипотекарен кредитор, посочил конкретни изпълнителни способи, съдействал е с представяне на документи и внасяне на държавни такси във връзка с изпълнителни действия и справки.
Поддържа се, че делото е усложнено и от процесуалното поведение на длъжника.
От фактическа страна:
Изпълнително дело № 20257120400072 по описа на ЧСИ **********, рег. № 712 на КЧСИ, е образувано по молба на Община Варна, ЕИК 000093442, въз основа на АУПЗ № МД-АУ-4725-1/26.08.2024 г. срещу „Екорентимпекс“ ООД, ЕИК 200386664, за събиране на дължими данъци и такса битови отпадъци.
С удостоверение изх. № 01090/03.10.2025 г., издадено от ЧСИ Катилин Попов, рег. № 852 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20258520400018, на основание чл. 456 ГПК по изпълнителното дело е присъединен като взискател „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319.
На 10.11.2025 г. е извършен опис на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ведно с построените в него самостоятелни обекти с идентификатори ***, *** и ***. За имотите са изискани удостоверения за тежести, данъчни оценки, скици и други документи, като е изготвена пазарна оценка.
С молба вх. № 22696/02.12.2025 г. „Алианц Банк България“ АД е поискало да бъдат приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 879,60 лв., като е представена фактура № 7255/25.11.2025 г.
С разпореждане от 02.12.2025г. искането е уважено от ЧСИ, като длъжникът е уведомен със съобщение изх. № 30961/03.12.2025 г., получено на 27.02.2026 г. по електронна поща.
С молба вх. № 4461/10.03.2026 г., изпратена чрез ССЕВ на 06.03.2026 г., длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв. С разпореждане от 12.03.2026 г. ЧСИ е оставил искането без уважение, за което длъжникът е уведомен на 16.03.2026 г. Жалбата е подадена на 24.03.2026 г.
С определение от 11.06.2026 г. по настоящото въззивно гражданско дело съдът е оставил жалбата без движение, след като е констатирал, че към момента на подаването по отношение на „Екорентимпекс“ ООД е открито производство по несъстоятелност, управителят е лишен от разпоредителна власт, а за синдик е назначен Н. А. Г.. Съдът е указал на синдика да заяви дали потвърждава извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на жалба с вх. № 5517/24.03.2026 г., както и при потвърждаване жалбата да бъде приподписана от синдика или от адвокат, упълномощен от него. Тази нередовност е отстранена с молба вх. № 25557/05.08.2026 г.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу акт на съдебния изпълнител, с който е отказано намаляване на приети разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, който 2 попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. С оглед надлежната легитимация се установява, че изхожда от длъжника по изпълнителното производство, като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в закона случаи. Този принцип обаче не означава, че върху длъжника следва да бъдат възлагани всички разноски, уговорени или заплатени от взискателя, независимо от тяхната необходимост и съразмерност. Отговорността на длъжника обхваща разноските, които са необходими за осъществяване на изпълнението и съответстват на действителната фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и при преценката на адвокатските възнаграждения, претендирани като разноски по изпълнителното производство, доколкото въпросът за разноските е уреден в общата част на ГПК и чл. 79 ГПК изрично урежда отговорността за разноските по изпълнението. При направено от длъжника мотивирано възражение за прекомерност съдът следва да провери съотношението между заплатеното адвокатско възнаграждение, действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и конкретния обем адвокатска работа, подлежаща на възлагане върху длъжника.
В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът извършва самостоятелна преценка за фактическата и правна сложност и не е обвързан от ограничението по § 2 от Наредба № 1/2004 г. Намаляването на възнаграждението не засяга вътрешното отношение между адвокат и клиент, а единствено размера на разноските, които могат да бъдат възложени върху насрещната страна.
Съдът съобразява и дадените в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че от разноските за възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство се признава онази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. При тази преценка следва да се отчита и различната роля на адвоката при възлагане на изпълнението на държавен съдебен изпълнител и при възлагане на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да бъде възложено и определянето на изпълнителния способ.
В настоящият случай непосредствен обект на съдебна проверка е дали приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение от 879,60 лв. представлява необходим и съразмерен разход по изпълнението, който следва да бъде възложен върху длъжника.
Видно от изложената фактология, че „Алианц Банк България“ АД не е първоначален взискател по изпълнителното дело. Делото е образувано по молба на Община Варна, а банката е присъединена като взискател въз основа на удостоверение, издадено по друго изпълнително дело. След присъединяването на банката са предприети изпълнителни действия спрямо ипотекирани в нейна полза недвижими имоти — опис, изискване на документи и изготвяне на пазарна оценка. Тези действия обаче са действия на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, а представянето на платежни документи за такси и съдействието за снабдяване с документи не обосновават сами по себе си допълнително адвокатско възнаграждение.
Следва да се отчете обстоятелството, че по изпълнителното дело ЧСИ е разполагал с 3 правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, при което е бил овластен да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и книжа и да определя начина на изпълнението. Следователно същинската дейност по издирване на имущество, набавяне на документи, организиране на опис и оценка е част от изпълнителната дейност на ЧСИ, а не адвокатска дейност, която не следва да бъде възложена като разноски върху длъжника. По делото не са налични отделни молби, становища, възражения, жалби или други процесуални действия, които да обосноват възнаграждение за действия с цел удовлетворяване на парично вземане, надхвърлящо размера по чл. 10, т. 1 от същата наредба.
Неоснователен е и доводът, че високият размер на вземането на банката — 6 230 893,08 евро, сам по себе си обосновава възлагане на процесното адвокатско възнаграждение върху длъжника. Материалният интерес е относим критерий, но не е самостоятелно и достатъчно основание за присъждане на разноски, когато не е установен съответен обем адвокатска работа по конкретното изпълнително дело. При присъединен взискател, чието вземане се събира и в друго изпълнително производство, съдът следва да отчете реалната адвокатска дейност по настоящото изпълнително дело, а не номиналния размер на вземането изолирано.
Съдът приема, че в конкретния случай дължимият от длъжника размер на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде ограничен до 102,26 евро (200 лева). Този размер съответства на признатия от самия длъжник разумен размер, както и на възнаграждението за първоначална адвокатска дейност по изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Размерът е достатъчен да обезщети присъединения взискател за необходимата адвокатска работа по присъединяване и заявяване на процесуална позиция по настоящото изпълнително дело.
Приетото от ЧСИ възнаграждение от 879,60 лв. (449,73 евро) надхвърля съразмерния размер на разноските, които следва да се понесат от длъжника, поради което разпореждането следва да бъде отменено, като незаконосъобразно в частта над 102,26 евро (200 лева) до пълния приет размер от 879,60 лв. ( 449,73 евро).
Предвид липсата на заявена претенция за разноски, съдът не дължи служебно произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.03.2026г. на ЧСИ **********, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, постановено по изпълнително дело № 20257120400072, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетите разноски в размер на 879,60 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за представителство и защита по изпълнителното дело в полза на присъединения взискател „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите по изпълнително дело № 20257120400072 по описа на ЧСИ **********, рег. № 712 на КЧСИ, разноски за адвокатско възнаграждение на присъединения взискател „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319, от 879,60 лв. ( 449,73 евро) на 102,26 евро (200 лева).
Разпечатката съдържа 40 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c481e44-b1d4-4112-adf5-98925404e62a