Решение № 308 от 13.12.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Враца, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20211420102191 по описа за 2021 година

Предявен е от ищеца за разглеждане иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 248,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до погасяване на задължението.

В проведеното на 07.12.2021 г. открито съдебно заседание и въз основа на молба вх. № 9495 / 01.12.2021 г., депозирана от ищеца, съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение размера на исковата претенция, чрез нейното намаляване от 248.71 лева на 178.80 лева.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 30035895530, подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, следвало да върне сумата по кредита в размер на 579.94 лева при ГПР 37.00%, годишен лихвен процент 33.00 % и лихвен процент на ден 0,09 при срок на кредита от 7 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лева.Посочва в тази връзка, че е заплатила цялата сума но договора за потребителски кредит № 30035895530, в общ размер на 579,94 лева.

Счита, че клаузите съдържащи се в VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит, сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, които предвиждат заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лева са нищожни, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а и чл.19 ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

На първо място обосновава тезата си за нищожност на клаузите, поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, въз основа на което се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на 1 кредитополучателя – ищец, с цел извличане на собствена изгода от страна на кредитора.

На следващо място се посочва, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 п, в сила от 23.07.2014 г.).

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10 а, ал.2 ЗПК.

Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Посочва се, че услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

С оглед изложеното счита, че тази уговорка за допълнителен пакет услуги, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите - чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.

Въз основа на изложеното се иска от съда на основание чл.55 ал.1 пр.l от ЗЗД да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 248.71 лева, недължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30035895530, предвидена в раздел VI "Параметри" от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва предявения иск.На първо място посочва, че видно от петитума на депозираната искова молба, ищецът е предявил осъдителен иск, поради което намира исковата молба за нередовна и се иска съдът да задължи на основание чл.

127. ал. 4 от ГПК ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

Счита предявения иск за неоснователен, тъй като исковата молба е изпълнена с множество неточни и неверни твърдения, много от които противоречащи и на изложената със самата искова молба теза.

Посочва, че е видно от приложените към настоящия отговор писмени документи, че на 23.09.2019 г. ищецът посещава офис на кредитора с желание да получи кредит от ответника. Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит под формата на стандартен европейски формуляр (СЕФ), приложен към настоящия отговор.Към преддоговорната информация кредиторът е предоставил на потребителя и допълнителна преддоговорна информация, в която са 2 посочени допълнителните възможности, от които потребителят може да се възползва, включително и възнаграждението, което би било дължимо за същите, в случай че потребителят пожелае да се възползва от тях.

С оглед на предоставената преддоговорна информация, потребителят е депозирал пред кредитора искане за отпускане на потребителски кредит. Видно от искането, ищецът е пожелал да получи сумата в размер на 300 лева, както и да закупи пакет от допълнителни услуги.

Посочва, че това е вторият път, когато на ищеца е била предоставена информация относно допълнителните услуги, от които може да се възползва.След това на същия отново е предоставена преддоговорна информация, съдържаща параметрите на договора, а отделно от това и допълнителна преддоговорна информация, съдържаща параметрите на допълните услуги, които ищецът е пожелал. Това е и третият път, когато ищецът е получил информация относно правата, които му предоставят допълнителните услуги, както и относно тяхната цена.За четвърти път ищецът е получил информация, касаеща параметрите на договора за кредит, както и касаеща правата и задълженията на същия по допълнителните услуги с предоставянето на неговото внимание и самият договор за потребителски кредит, както и на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На същият е предоставена цялата му необходима информация, налична в договора за потребителски кредит и в общите условия към същия. Едва тогава ищецът е следвало да вземе информирано своето решение и го е направил, като е обективирал волята си с подписване на договора, общите условия към същия и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С оглед на това не може да бъдат споделени твърдения, че потребителят е бил подведен, че не е взел сам своето решение или че е бил въведен в каквото и да било заблуждение.

Подробно аргументира и тезата, защо коментираните клаузи от договора не са нищожни и не противоречат на Закона за потребителския кредит.

Поради тези и други подробно развити в отговора съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата В. Й. Т. и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № *****. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата следвало да върне сумата по кредита в размер на 579.94 лева, при ГПР 37.00%, годишен лихвен процент 33.00 % и лихвен процент на ден 0,09 ,при срок на кредита от 7 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лева. Сума на кредита е в размер на 300.00 лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги - 35.53 лева.Общ размер на вноската - 82.85 лева.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че вземанията по договора за кредит са погасени изцяло.

Вещото лице е изчислило, че сумата, заплатена от ищцата за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 30035895530 представлява сума в размер на 178.80 лева, в която са включени 5 вноски, всяка в размер на 35.53 лева, определени по Погасителен план за падежни дати 20.04.2019 г.,20.05.2019 г., 20.06.2019 г., 20.07.2019 г., 20.08.2019 г., и сума в размер на 1.15 лева, дължима съгласно чл. 7.2.1. от ОУ към Договора за Кредит.

3

Експертното заключение е прието по делото, като същото не е оспорено от страните. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, наличието на имуществено разместване между него и ответника, тоест фактическо предаване, съответно получаване на имотна облага /претендираната сума/; неоснователност на имущественото разместване, което в конкретния случай се изразява в твърдяната липса на правно основание; да се установи размера на обогатяването на ответника, респективно обедняването на ищеца.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Установява се по делото и не е спорен между страните първият елемент от фактическия състав на предявения иск a именно, наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, тоест фактическо предаване, съответно получаване на имотна облага /претендираната сума/. Същото се установява и от приетото по делото експертно заключение.

Спорен между страните е единствено вторият елемент от фактическия състав на материалното право, а именно, наличието на неоснователност на имущественото разместване, което в конкретния случай се изразява в твърдяната липса на правно основание.

Съдът намира, че така извършената престация за заплатен пакет от допълнителни услуги е извършена при начална липса на основание, като съображенията за това са следните:

В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение от същата дата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подробно изброени в споразумението, на стойност 248.71 лв. Възнаграждението за закупен пакет е от следните пет допълнителни услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия.

Настоящият съдебен състав намира, че споразумението относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и клаузите от същото са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Всички описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите – срещу високия размер на възнаграждението, доближаващо се до размера на главницата по договора /главницата е 300.00 лева, а възнаграждението за пакета – 248.71 лева /, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква незначителна преференция, която е 4 нееквивалентна на цената на допълнителния пакет от услуги, като освен това зависи и от одобрението на кредитора.