Протокол № 138 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Пазарджик, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900043 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Ж. А. Ч. не се явява. За него се явява адв. С. преупълномощена от днес от адв. Г. Й..

Ответника ЗД“Бул инс“ АД не се представлява. От пълномощникът адв.

И. на 24.06.2026г. е постъпило писмено становище.

Не се явява третото лице помагач М. И. С.. За нея се явява адв. У. редовно упълномощен.

Явява се вещото лице инж. В. Ф..

Адв. С.: – Да се даде ход на делото.

Адв. У.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото на 19.06.2026 г. е депозирана САТЕ изготвена от вещото лице инж. В. Ф..

Експертизата е в срока по чл. 199 от ГПК.

По делото на 24.06.2026 г. е постъпило становище от адв. И. пълномощник на ЗД“Бул Инс“ АД, в което заявява, че поддържа изложените 1 до момента искаН. и възражеН.. Наред с това е изразено становище по приемането на съдебно-автотехническата експертиза, както и поставени въпроси в тази връзка.

Адв. С.: – Да се изслуша експертизата. Няма пречка.

Адв. У.: – Да се изслуша. Няма пречка.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на САТЕ изготвена от вещото лице инж.

В. Д. Ф..

Сне се самоличността на същия, както следва:

Инж. В. Д. Ф.: - 69 г. български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство и служебни отношеН. със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам представеното заключение.

Адв. У.: - Имам един въпрос и то е във връзка със заключението по т.5.2 – Движил ли се е възможно най-близко до дясната граница на платното за движение велосипедистът? То е във връзка с твърдението ни за съпричиняване евентуално. По-нататък в първия абзац на т. 9.6 коментира възможността за рязка промяна – какъв коментар по този въпрос бихте могли да дадете и има ли точни данни за отстоянието на велосипедиста от границите на платното за движение?

В.л.инж. Ф.: - За съжаление в материалите по делото няма данни за точно отстояние на велосипедиста от дясната ограничителна лиН. на пътното платно, което може би се дължи на факта, че няма свидетели очевидци, които не са пряко засегнати от инцидента, поради което и аз в анализа си никъде не съм упоменавал и в очертаните скиците не съм се обосновал с налични разстояН. относно напречното разположение на велосипедиста върху пътната лента.

По въпроса относно това дали в един момент е било технически възможно велосипедиста да направи внезапно отклонение на ляво непосредствено пред автомобила, аз съм извършил задълбочен анализ на всички настъпили повреди и деформации както по автомобила така и на велосипеда. Съгласувал съм ги височинно и поради факта, че в протокола за 2 оглед на автомобила е отбелязано, че всички следи по страничната му дясна част започват на 90 см. от предН. габаритен край назад, в която зона се намира счупено странично огледало, намира се задиране по лайсната на предна дясна врата с дължина около 30-40 см. Намира се забърсваН. на прах в тази зона на двете врати и на зоната на стъклата на вратите. Стигам до извода съчетавайки и съгласувайки, че деформациите и повредите, които са настъпили по велосипеда, че тази хипотеза, която водачът на автомобила изразява за отклонение на автомобила е технически невъзможна, тъй като повредите по велосипеда са в задната му лява част, деформирана кошница на багажника и застъргване, увреждане на левия педал. Левият педал в горно положение е на 57 см. от нивото на земята, поради което съвпада с намереното задиране по вратата на автомобила. Така, че ако водачът на велосипеда се е отклонил евентуално на ляво, би следвало и да настъпи удар с автомобила в предната дясна част в областта на около фара и другата част на бронята евентуално и да настъпят увреди в предната лява част на велосипеда - гума, вилка или в средната част при което при косвен удар при относителна скорост около 30-35 км/ч биха се получили изкривяване и деформиране на велосипеда. При огледа на велосипеда не е установено такова деформиране. Поради което съм приел, че тази хипотеза от техническа гледна точка не е възможна.

В постъпилото становище с вх. № 7206/24.06.2026г. от адв. И. са поставени въпроси към експерта.

Съдът пристъпи към задаване на въпроси поставени в молба от ЗАД „Бул Инс“.

В.л. инж. Ф.: - Запознат съм обстойно с молбата. От целият текст на молбата мога да кажа, че адв. И. не се е запознал задълбочено с постъпилите документи от прокурорската преписка и показаН.та на водача на автомобила и велосипедиста, а така също и не е вникнал в увредите на двете пътни превозни средства.

Относно това, че са направени категорични изводи относно местоположението на велосипедиста по широчина на платното за движение и че водачът на автомобила не е осигурил достатъчно странично разстояние искам да кажа, че в експертизата си не съм бил категоричен по този извод относно това, че велосипедистът е бил в най-дясната част на пътното платно.

Никъде не се ангажирам с метрични данни за това. Извършил съм съпоставим 3 анализ на увредите на двете пътни превозни средства съгласно протокола за оглед и съм направил технически анализ на произшествието съгласно субективните данни, които има в материалите по делото, а те са: показаН. на водача на автомобилът дадени по време на ДП и приложени по делото и показаН. на пострадалия велосипедист, поради което съм разгледал и две хипотези. Хипотезата на водачът на автомобила и тази на велосипедиста, като в отговорите по експертизата съм бил категоричен относно това единствено, че независимо къде и да се е намирал велосипедиста в момента на удара върху пътното платно водачът на автомобила е бил длъжен да го възприеме от безопасна дистанция и да предприеме мерки за спиране, намаляване на скоростта или друга маневра за предотвратяване на произшествието.

Относно това, че адв. И. е отбелязал в молбата си, че контакт е осъществен единствено със страничното дясно огледало на автомобила това не е вярно. На стр. 4 от Протокола за оглед и на снимките на стр. 9 – 10 от експертизата са описани подробно настъпилите увреди по автомобила и намерените находки по дясната му странична част.

Относно наличието на вътрешно противоречие в заключението по отношение на ограничената видимост на процесН. участък и от това, че съм приел, че водачът на автомобила е възприел опасност за движението велосипедиста от 2-3 метра също не е вярно. Анализът, който съм извършил е на базата на показаН.та на водача С. намиращи се на стр. 5-6 от експертизата, в което тя казва че го е забелязала като опасност от непосредствена близост 2-3 метра.

По отношение на една минимална допусната математическа неточност при извършване на изчислеН.та адв. И. сигурно се е опитал да реши квадратно уравнение мога да кажа, че вероятно той е допуснал грешка при изчислеН.та, която грешка и според него не е съществена. Става въпрос за няколко стотни разлика в определената скорост.

Прави впечатление, че в молбата на адв. И. има много повтаряемост на едни и същи неща относно експертизата и по отношение на това, че аз съм правил някъде правни оценки мога да кажа, че няма такова нещо. Никъде не е отбелязано конкретно коя е правната ми оценка на местопроизшествието.

Скоростта от 30-35 км/ч не е ниска скорост, а относително висока скорост. Първият момент, е че при нанесеН. удар със страничното огледало 4 първо е контактувало страничното огледало с кош багажник на задната част на велосипеда, след това страничното огледало е контактува и с тялото на велосипедиста в областта на ръката и тазовата част. Тези неща са установени и ги има описани в съдебно-медицинската експертиза, за които д-р М. е споменал в съдебно заседание. По принцип на този модел страничните огледала са застопорени и при този удар пластмасовите части са се счупили и по този начин то се е отделило и увиснало на кабелите. Кошът на велосипеда се намира отзад на велосипеда и е метален, за да се деформира и да останат деформациите. Ако беше пластмасов щеше да се разруши. При този удар явно се вижда, че е нанесен от автомобила и системата велосипед - велосипедист при този удар му се предава движение напред и на дясно, той така и пада извън пътната територия. Там е намерен в канавката от свидетелите. Другият момент е, че след този удар има и удар с вратата на автомобила т.е. има едно моментно приближаване в рамките на десета от секундата при тази скорост.

Кракът на велосипедиста е бил застопорен на педала и при този удар са нанесени травмите на ходилото на пострадалия, ударът така както виждам аз и както е описан в съдебно-медицинската експертиза е тангенциален страничен, приплъзващ. Движението е било достатъчно бързо, за да не може той да падне.

В непосредствена близост пътя е прав участък, приложил съм снимки. Там има винаги интензивно движение и в случая е имало такова, но нищо не пречи на водача наблюдавайки пътната обстановка в един момент да забележи, че на пътното платно има велосипедист без значение къде се намира. Всички управляваме автомобили и като видим велоспедист аз за себе си винаги очаквам някакво движение и намалявам скоростта и държа странична дистанция. Тук няма такива данни. Тя дава данни, че го е възприела в непосредствена близост, някъде във времето да кажем десети от секундата, а трябва да са 4-5 секунди, за да може да избегне удара.

В цитираната по-горе молба ответното застрахователно дружество е мотивирало искане за повторна съдебно-автотехническа експертиза.

Адв. С.: – Нямам въпроси. Да се приеме заключението. Моля да оставите без уважение искането на ответника за допускане на повторна експертиза. Вещото лице е представило обосновано заключение изготвено въз 5 основа на целия материал по делото. Вещото лице даде обосноваващи отговори на поставените въпроси за това считам, че не се нуждае от допускане на повторно заключение

Адв. У.: – Да се приеме заключението. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси, както и беше изчерпателен по отношение на такива зададени в хода на съдебното заседание и считам, че експертизата следва да бъде приета. По отношение на искаН.та на ответното дружество за допускане на повторна експертиза предоставям на преценката на съда.

Съдът след като съобрази молбата на ответното застрахователно дружество, както и съображеН.та изложени от процесуалните пълномощници на останалите страни по делото приема, че не са налице предпоставките на чл.

201 от ГПК визираща възможността за допускане повторно заключение, когато изслушаното такова не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. В случая съдът приема, че всички доводи наведени от пълномощника на застрахователя са такива, които касаят анализ на доказателствените средства събрани в процеса с оглед постигане на изводи за доказаност на твърдеН.та на ищцовата страна респ. възражеН.та на ответната страна. В този смисъл и предвид обяснеН.та дадени от вещото лице пунктуално по всяко едно възражение по тази молба, съдът намира, че липсват достатъчно ясни доводи за необоснованост или пък съмнеН. за правилността на заключението. Дори и отговорите свързани с хипотези така, както са дадени от вещото лице са достатъчно мотивирани и изчерпателни и почиват на целия доказателствен материал събран по делото. До колкото тези хипотези са възприети от съда, същият ще се произнесе с окончателН. си съдебен акт Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА съдебно-автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. В. Д. Ф..

На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 347,20 евро по внесен депозит, от които по внесен депозит 255,64 евро, като ЗАДЪЛЖАВА ищецът да довнесат 91,56 евро в едноседмичен срок от днес по сметка на ПОС. При неизпълнение на това задължение в полза на вещото лице да се издаде изпълнителен лист.