Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4752 от 31.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7746/2024
Вид
Решение № 4752
Подписан
31.12.2024
В сила
02.06.2025
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 72 · Закон за собствеността
  • § 31 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4л · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §16 · Закон за устройство на територията
  • чл. 28а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. Варна, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. И.а като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110107746 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на § 4л, вр. чл. § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ.

Производството по делото е по жалба от Г. С. С., ЕГН **********; Й. С. Й., ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН ********** срещу Заповед № * г. на Кмета на район „А. на община В., с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер на 1 279.00 лева за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен имот * по ПКП, попадащ в поземлен имот * по плана на новообразуваните имоти на местност Б. с., землище кв. "Г.„ гр. В., община В., одобрен със Заповед № * г. на Областен управител на Област с административен център В., собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № * г. на Кмета на Район „А. „ община В..

С Решение № 6160/14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 241/2 0 2 4 г. на Административен съд – Варна, предходно решение № 4090 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 8800 по описа за 2023 г. на РС-Варна, е отменено, като делото е върнато на РСВарна за ново разглеждане от друг съдебен състав и е образувано под № 7746 по описа за 2024 г. на РС-Варна, със задължителни указания за: 1./ произнасяне по всички възражения, релевирани от оспорващите страни и 2./ изясняване на делото от фактическа страна чрез поставяне на допълнителни въпроси към назначената при първото разглеждане на делото СОцЕ, вкл. назначаване на САгроТЕ.

В жалбата се поддържа, че на 13.06.2023 г. със заявление от Г. С., получено от Кмета на Район „А.“, на 15.06.2023 г. било отправено искане за прекратяване на административното производството по преписка № АУ126599АС/23.12.2022 г. за извършване на оценка на подобрения, т. к. настоящите жалбоподатели били собственици на имоти, ползвали се от подобренията и не подлежали на обезщетение от трети лица.

Приложен бил нотариален акт № *,том *, дело * от * г. на СВ В., с който били признати за собственици по предвидения в закона ред на ПИ с идентификатор № **. Според жалбоподателите следвало първо административния орган да се произнесе по това искане, тъй като била налице колизия на права, в който административният орган нямал правото да 1 се намесва, защото не бил компетентен да се произнася по въпроси за правото на собственост. Видно било от текста на Заповед № * от * г., че административният орган счита за собственик С. П. Л.. Продължаването на административното производството за оценка на подобренията, които са извършени от собственик - настоящите жалбоподатели , твърдят същите , че превръща административния акт - атакуваната Заповед № * от * г. в нищожен административен акт.

Излага се, че заповедта, била и незаконосъобразна, като се сочи, че Й. С. Й. и С. Й. С. изобщо не били уведомени за административното производство. Получили едва финалния акт - обжалваната заповед. Заявителят не притежавал право на собственост. Нямало как за имот, за който правото на собственост било признато едва на 5.10.2022 г., когато била издадена Заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост да бъде „завещано“ през 2021 г., при цялата спорност на „завещанието“. Завещавало се това, което било налично към момента на смъртта, а оценяваният имот не съществувал тогава. Евентуално, твърдят жалбоподателите, че заявителят загубил правото на собственост, защото то било придобито от жалбоподателите вследствие на изтекла придобивна давност. В имота жалбоподателите били от 1979 г. и до сега, като присъединяват владението на П. А. С. от 15.08.1989 г. до смъртта й на 19.11.1999 г./Г. и Й. били нейни деца, а С. - нейн съпруг /. Не било законно оценките да се извършват от частни оценители. Това внасяло съмнение в дейността на оценителя, който директно бил заплатен и избран от „заявителя“, твърдят жалбоподателите.

Незаконно било още в оценката да се впише, че е възлагана от Г. С.. Последната никога не била възлагала оценка на в. л. О., а напротив - тя през цялото време се противопоставяла, твърдейки, че е собственик по силата на изтекла придобивна давност.

Твърди се, че § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ изисква оценката да се извършва със Заповед на Кмета на Общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ /плана на новообразуваните имоти/ при условия и ред, определени с Правилника за прилагане на закона. Очевидно било за жалбоподателите, че законовият ред и срокове не били спазени. ПНИ бил одобрен със Заповед на Областния управител на 19.10.2012 г. и влязъл в сила 14 дни след обнародване на заповедта, която не била обжалвана за процесния имот **. Срокът за извършване на оценката изтекъл към м.01.2023 г., което означавало, че Кмет назначава оценителя, а не той да се избира, плаща, респ. влияе директно от заинтересованото лице - заявителя. Излага се, че заповедта по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се издаде едва след влизане в сила на оценка на сградата /чл. 28а ПП ЗСПЗЗ/, което показвало, че и заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ била издадена при неспазване на закона. Неправилно според жалбоподателите в оценката имотът не бил идентифициран с актуалното му съС.ие по КК и КР, а именно с идентификатор номер **.

Жалбоподателите намират за невярно и неправилно, че за съществуващите в имота сгради с ид. № **, ** и ** не съществували строителни книжа. Невярно било посочено, че Г.

С. поръчала оценката. Оценката била поръчана от С. Л.. За сграда с ид. № ** било издадено разрешение за строеж от 1979 г., а надвишеното строителство било узаконено с Констативен акт от 1.3.1989 г. и заснимане на имота. За сграда с ид. № ** и постройката от допълващо застрояване ** - разрешение за строеж не се изисквало към 1979г. Твърди се от жалбоподателите, че сградите са на много по-висока стойност от оценката на 1 500 лв. от в.л. О., както и че са законни, изобщо не били включени в оценката. Имотът, сочат още жалбоподателите, че е електрифициран и водоснабден, но липсвало оценка на тези подобрения. На последно място жалбоподателите са посочили, че не са съгласни и с оценката на всички други посочени в оценката подобрения в размер само на 1 279 лв., която намират за занижена.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Г. поддържа жалбата.

В депозираните писмени бележки доразвиват своите доводи за отмяна на заповедта.

Ответникът по делото Кмета на район „А.“ на община В., редовно призован, представляван от юрисконсулт И. В., оспорва жалбата. Ответникът е навел възраженията, че при издаването на Заповедта за оценка на подобрения съобразил изцяло законовите норми и изисквания по издаването на Заповедта. Г. С., била уведомена за издаването на Заповедта, въз основа на което тя депозирала възражение и Кметът на Район „А.“ насрочил нов оглед, повторен, на имота в присъствието на двете страни и комисия от служители в районната администрация. За този оглед бил направен протокол, приложен към преписката по делото.

2

Във връзка със законността на сградите потвърждава, че за сградата има издаден типов проект, но впоследствие има констативен протокол за надвишено строителство. По смисъла на закона, след като не били спазени параметрите на застрояване, сградата била незаконна по смисъла на §16 и §127 от ЗУТ. За другите сгради в имота, категорично счита, че са незаконни. При направата на повторния оглед служителите от районна администрация били успоредно до експертоценителя Т. О., оглеждали заедно и преброявали дръвчетата, във връзка с което моли съда да постанови, че Заповедта за оценка на подобрения на Кмета на Район „А.“, а именно Заповед № * г. е правилна и законосъобразна, издадена от надлежен орган, съгласно изискванията на закона.

Заинтересованата страна С. П. Л., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат К. К.. По същество адв. К. в качество на процесуален представител на заинтересовната страна С. Л. сизразява становище за неоснователност на жалбата. В срока за писмена защита адв.К. е развил правни доводи по същество в подкрепа на поддържаната теза за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото Удостоверение № 251/15.08.1989 г., въз основа на ПМС № 26 и решение № 23//404-5-7 от 25.07.1989 г. на ИК на ОбНС-Варна, на П.

А. С. е предоставено право на ползване върху място с площ от 1 000,00 кв. м. в землището на гр. В., м-ст „К.“, № *по парцеларния план.

Видно е от приобщеното удостоверение за наследници изх. № 6458 от 04.07.2022 г., че П. А. С. е починала на 19.11.1999 г., като нейни законни наслецници са преживелия съпруг С. Й. С. и двете й деца – Й. С. Й. и Г. С. С..

Приложен по делото е и констативен акт от 01.03.1989 г., от който е видно, че в процесния имот е установено незаконно строителство.

С Решение № 879/08.05.2002 г. на ПК В., влязло в законна сила на 27.05.2002 г. , е признато правото на собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи възстановими стари реални граници на имотите описани в раздел първи от т.1 до т.6 и в раздел втори от т.1 до т. 3 - всички в терен по § 4, ситуирани в кв. Г., землището на гр. В. Изрично е посочено в Решението на ПК, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 от ПП на ЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразувани имоти по чл. 28, ал. 9 ПП на ЗСПЗЗ.

От приобщената по делото скица на поземлен имот, издадена от СГКК В. на 15.9.2022 г., е видно, че процесният имот с идентификатор ** има площ от 935 кв. м., съгласно КККР на гр. В., одобрени със Заповед № * г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота със Заповед № * г. на Началник на СГКК В., с адм. адрес на имота: гр. В., район „А.“, с. о. „Б. - С.“, трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м. В същата скица се съдържат и дА.те за предишния идентификатор - **, номера по предходен план - *, собственици по дА. на КРНИ - А. Н. С., съгласно горепосоченото Решение на ПК № 879/08.05.2002 г.

Приобщено по делото е и нотариално завещание от дата 29.03.2011 г., вписано в СВ вх. № * под номер * от * г., по силата на което М. А. Н. ЕГН ********** завещава на С. П.

Л. ЕГН ********** своите недвижими имоти, както следва: 1. апартамент № * в жилищна страда в гр. С., р-н С., със застроена площ от 88.97 кв.м., ведно с мазе 1, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж; т.2 гараж № * с площ от 22.86 кв. м., както и цялото си движимо и недвижимо имущество което притежава към момента на неговата смърт.

Приобщено по делото е удостоверение за наследници на А. Н. С. от което се установява, че датата на откриване на наследството му е 28.02.1945 г., както и призованите наследници по закон към наследяване, сред които е и М. А. Н. – син.

От ангажираната по делото Заповед № * г., влязла в законна сила на 21.10.2022 г., издадена от Кмета на район А. на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се констатира, че е възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследника на А. Н. С. , а именно С. П. Л., за поземлен имот, представляващ новообразуван 3 имот в урбанизирана територия - местност „Б.-С.„ - селищно образувание по § 4 , ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище квартал „Г.“, община В. с идентификатор № *, кадастрален район * по ПНИ на местност „Б. - С.„, идентичен на поземлен имот ** по кадастралната карта, землище квартал „Г.„ с площ от 925 квадратни метра, при граници имоти с идентификационни номера: *, *, * и *.

Представено е по делото заявление за издаване на заповед за одобряване на оценка за подобрения, на основание §4в и §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, рег. № АУ126599АС/23.12.2022 г., подадено от С. Л. до Кмета на р-н „А.“, относно извършените подобрения в ПИ с идентификатор № *, по ПНИ на с. о. „Б.-С.“, землището на кв. „Г.“, гр. В..