Решение № 24 от 23.03.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Перник, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора Ан. Бл. Дж. като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600007 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 15 от 14.12.2021 г., постановена по НОХД №00902/2021 г. по описа на Районен съд - Перник подсъдимият Д. С. Н., роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, адрес за призоваване: ***, българин, с българско гражданство, с *** образование, неженен, осъждан, „***“ в „***“, с ЕГН:********** е признат за виновен за виновен в това, че на *** г. в ***, направил опит, който останал недовършен по независещи от него причини /бил задържан от П. Е. П. и С. И. К. - служители на Отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР - гр. П./, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломена входна врата на фургон/, да отнеме чужди движими вещи /16 бр. порцеланови чаши за кафе и чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова декоративна купа с вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост около 4л.; Икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка „Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; 6 бр. покривала; и 1 бр. одеало - на обща стойност 152.55 лева, от владението на Л. В. А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като деянието е извършено повторно /след като е бил осъден по НОХД № 1987/2016г. по описа на Районен съд - гр.

Перник с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016 г. за 1 престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1 НК/. Съдът е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.189, ал.3 от НПК Д. С. Н. е осъден да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР - П., сумата от 89,75 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал.1 от НПК е депозирана въззивна жалба от Д.Н. чрез защитника му адв. В.. С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди се, че изводът на съда за авторството на деянието не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, поради което деянието се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят възразява, че неправилно съдът при постановяването на присъдата е кредитирал показанията на свидетелите по делото без да съобрази обясненията, дадени от подсъдимия. Сочи се, че липсват доказателства именно подсъдимият да е разрушил входната врата на фургона, собственост на свидетелката А. и съответно да е опитал да отнеме процесните вещи. В заключение се прави искане за уважаване на жалбата и отмяна на присъдата като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска изменение на присъдата като бъде намалено наложеното наказание с оглед ниската стойност на вещите, предмет на престъплението.

Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура - П. срещу депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че неправилно съдът е приел обясненията на подсъдимия като защитна теза и не ги е ценил в достатъчна степен. Пледира се при постановяване на акта си, съдът да съобрази ниската стойност на вещите и да измени наказанието, като наложи по-леко такова.

Представителят на ОП-Перник изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Сочи се, че е налице доказателствена съвкупност, от която се извежда правилното заключение за виновността на подсъдимия Д.Н. за извършване на вмененото престъпление.

В последните си думи към съда, подсъдимият Н. заявява, че не е извършил престъплението, за което е обвинен.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съдът констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, като в резултат на това е установил правилно фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д. С. Н. е роден на *** г. в ***, българин, с българско гражданство, с *** образование, като към датата на процесното деяние е работел като *** в „***” ЕООД.

Към датата на деянието и понастоящем, подсъдимият живее в ***. Д. Н. има предходни осъждания, едно от които - по НОХД № 1987/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Перник с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1 НК, е относимо към настоящото производство.

В съседство до дома на Д. Н. – на ул.***, се намира недвижим имот, собственост на свидетелката Л. А.. Същият представлява оградено дворно място, в което има поставен 2 фургон, собственост на свидетелката Л. А.. Фургонът има обособени две отделни помещения, в които има множество вещи за бита, собственост на Л. А.. Имотът, включително и фургонът, не се обитавали постоянно от Л. А., тъй като тя преимуществено живеела в ***, но го посещавала периодично, за да го наглежда и поддържа.

Подсъдимият Д.Н. знаел, че имотът е необитаем, поради което решил да извърши кражба от имота и фургона. Поради това, на *** г. около 19,00 ч. Д. Н. отишъл в имота и чрез разрушаване на бравата на входната врата проникнал във фургона, където започнал да претърсва помещенията в търсене на вещи, светейки си с джобно фенерче, което носел със себе си. По този начин подсъдимият Д.Н. намерил следните вещи, които взел и изнесъл пред входната врата с намерението да ги отнесе със себе си: 16 бр. порцеланови чаши за кафе и чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова декоративна купа с вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост около 4л.; икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка „Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; 6 бр. покривала и 1 бр. одеало.

Междувременно, светлината от фенерчето и движението във фургона били забелязани от съседка (свидетелката М. В. Х.), живееща в близост до имота, която подала сигнал на телефон за спешни повиквания 112. Към мястото бил изпратен екип от *** РУ към ОД МВР - гр. П. в състав от свидетелите П. Е. П. и С. И. К. - полицаи в Група „ООР“ при *** РУ - гр. П.. Полицейските служители бързо се отзовали на получения сигнал и пристигнали до указания им адрес със служебния лек автомобил, паркирали го в близост до имота, след което се насочили към входа му пеша. Когато стигнали до металната порта на дворната ограда забелязали мъж – подсъдимият Д.Н., който в същия момент излязъл от фургона. При вида на полицаите лицето веднага побягнало, насочвайки се към съседния имот, в противоположна посока на улицата, откъдето дошли служителите на МВР.

Свидетелите П. П. и С. К. го последвали, настигнали го и го задържали на територията на съседния недвижим имот.

При задържането си подсъдимият заявил, че не носи в себе си документ за самоличност, но съобщил името и адреса си, въз основа на които данни самоличността му била установена и надлежно проверена от полицейските служители. След запознаване с фактическата обстановка, двамата полицейски служители докладвали на ОДЧ. На мястото била изпратена дежурна оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието.

Изготвен бил протокол от *** г., както и албум към него, в които е обективирана установената фактическа обстановка на местопроизшествието. При извършения оглед било установено, че дворното място е обградено с телена ограда, компрометирана в задната част на имота, имало метална порта, която се затваряла посредством тел. При извършване на огледа вратата на фургона е установена в отворено положение, а бравата е в „заключено“ положение. Полицейските служители са възприели състоянието на бравата като компрометирано вследствие от взломни действия.

На основание чл.72, ал.1 т.1 и т.4 от ЗМВР Д. Н. бил задържан, за което била издадена писмена заповед за задържане на лице, рег. №*** г. На задържания бил извършен обиск от полицейски орган, обективиран в протокол от *** г., при който у него били намерени черна зимна шапка, чифт ръкавици, сиво на цвят фенерче и секретен ключ.

В хода на образуваното досъдебно производство № 105/2021 г. по описа на ** РУ към ОД МВР – П. е назначена оценителна експертиза със задача да определи каква е пазарната стойност на движимите вещи, установени на местопроизшествието и на колко минимални работни заплати се равнява тази стойност към момента на извършване на деянието.

Експертното заключение е изготвено от вещото лице Я. А., която е посочила, че пазарната стойност на процесните вещи се равнява на 152,55 лв., което от своя страна се равнява на 0,23 пъти от минималната работна заплата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на 3 събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, дадени в производството пред първоинстанционният съд, както и тези дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред. В подкрепа на установената по-горе фактическа обстановка са показанията на М. В. Х. и Л. В. А. /в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л.21 /, на С. И. К. /в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л.25 от ДП/, и тези на П. Е. П. /в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК на л. 24 от ДП/. Съдът съобрази и извършената съдебнооценителна експертиза, както и приетите писмени доказателства, приложени по досъдебно производство №105/2021 по описа на ** РУ - ОД МВР – П., а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвен фотоалбум от *** г.; протокол № *** г. за изземване на следи от миризми; справка за съдимост; протокол за уведомяване на пострадал от *** г.; писмо, рег. № *** г. от РП - П., заповед за задържане на лице рег. № ***г. ведно с декларация, протокол за обиск и разписка за върнати вещи.

Свидетелката М. Х. е тази, която първа е установила проникването в процесния имот, като на *** г., около 19,00 ч. е възприела светлина, оприличена на такава от фенерче, идваща от вътрешността на фургон, находящ се в съседния имот. Тъй като знаела, че фургонът не се обитава постоянно, а собствениците идват единствено през светлата част на денонощието, сигнализирала за случващото се на полицията. От показанията й се установява още, че е възприела лице, движещо се във вътрешността на фургона, но не е видяла лицето му. В последствие, след пристигане на полицейските служители е възприела, че същите са задържали лице, но поради обстоятелството, че било тъмно и стояла на известно разстояние от тях, отново не го е видяла. Относно подсъдимия, свидетелката М. Х. заявява, че го познава, тъй като е неин съсед, но няма близки отношения с него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М. Х., като намира същите за логични, правдиви, формирани въз основа на непосредствени наблюдения и възпроизвеждащи преки и лични впечатления от случилото се. Правилно първоинстанционният съд също ги е кредитирал и съобразил при формиране на решаващите си изводи.