Решение № 260000 от 10.01.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 205 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц.Р.Д. е предявил срещу „Л.И.“ АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на брат му Д.Р.Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 06.02.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП с лек автомобил „Нисан“, механизмът на което е описан в уточняваща молба от 12.01.2021 г., при което починал братът на ищеца, който пътувал в автомобила.

Твърдения за търпяното от ищеца страдание като характер и интензитет с оглед близката връзка между него и починалия му брат са изложени в исковата молба.

Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача на автомобила Н.Е.М.. За ПТП било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която Н.Е.М. бил признат за виновен в извършване на престъпление. Тъй като относно управлявания от Н.Е.М. лек автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, механизма на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение у сочения за виновен водач и причинната връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Не оспорва и твърдяната родствена връзка между ищеца и починалия, но излага доводи за неоснователност на исковете поради това, че ищецът не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претендираните вреди от ПТП, позовавайки се на задължителна съдебна практика, очертаваща кръга на материално-легитимираните лица, имащи право да търсят обезщетение за вреди от причинена смърт на техен близък, съгласно която практика само по изключение друго лице /извън този кръг/, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, има право да търси токова обезщетение. Съответно оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като основание за търсене на обезщетение.

Навежда и доводи за наличие на основания за определяне на обезщетението в рамките на лимита от 5000 лв. съобразно § 96, ал. 1 КЗ. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на починалия поради това, че доброволно се е качил и се е съгласил да бъде возен в автомобил, управляван от водач, за когото е знаел, че е под въздействие на алкохол, както и поради това, че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск.

По искане на ответника е конституирано трето лице-помагач, а именно соченият за виновен водач Н.Е.М., който излага становище, че по отношение на регресния иск на застрахователя срещу него /с оглед възможността от предявяване на който е преценено от съда, че е налице интерес от привличане на третото лице-помагач и същото е конституирано/ е изтекла 5-годишната погасителна давност, съответно производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на третото лице-помагач /в каккъвто смисъл очевидно е волята на третото лице-помагач, формулирана ненадлежно като „да се заличи привличането ни“/.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 02.09.2020 г. присъда № 35 по н. о. х. д. № 13/2018 г. по описа на СОС, която съобразно чл.

300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Н.Е.М. е виновен в това, че на 06.02.2016 г. около 15.15 ч. в с. Станянци, община Годеч на път SFO 1122, 8+920 км. при управление на МПС – л. а. „Нисан Патфайндър“ с ДК № СВ4573АН, собственост на Е.В., в посока на движение от с. Г. към мина Станянци е нарушил правилата за движение /чл. 5, ал.

1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Р.Д., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0.6 промила, установена по надлежния ред - престъпление чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.

„б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното: При ПТП Добрин Р.Д. е пътувал на задната седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан, което е благоприятствало изпадането на тялото му от автомобила. Констатираните тежки травматични увреждания, локализирани най-вече в областта на гърдите и корема, се дължат на ударно притискане със значителна енергия между твърди тъпи предмети, което може да се получи при притискане на тялото на пострадалия между автомобила и терена. Това се е получило след изпадането на тялото на пострадалия от автомобилното купе. При наличие на поставен обезопасителен колан пострадалият не би изпаднал от автомобила и не би получил смъртоносните увреждания, т. е. би останал жив и в една или друга степен травматично увреден.

От показанията на свидетелите се установява следното: Свид. А. установява, че се познават с ищеца от деца. Тя присъствала, когато ищецът се обадил по телефона на жената, с която живее на съпружески начала /сестра на свидетелката/, за да съобщи за смъртта на брат си.

Ищецът плачел по телефона и повтарял, че пак остава сам, че брат му му бил най-близък след смъртта на родителите му. След това отказвал да отговаря на обажданията, вечерта се прибрал, седнал на стълбището на къщата и плакал, бил подпухнал и неадекватен. Опитали се да го успокоят, но той отказвал да говори със сеейството си и със свидетелката. Само повтарял, че Д. вече го няма, най-голямата му опора и подкрепа в живота вече я няма. През следващите дни бил много разстроен, състоянието му продължило с месеци, не можел да спи, затварял се отделно, не искал да разговаря. Бил дори отстранен временно от работа по решение на прекия му ръководител, защото работата му изисквала да носи оръжие, а той бил много разстроен. Свидетелката установява още, че ищецът отраснал с братята си, но Д. се грижел повече за него – водел го на детска градина, пазел го в училище, погрижил се за абитуриентския бал, давал му пари. Тъй като бащата на ищеца след смъртта на съпругата си се отдал на алкохола, Добрин изцяло се грижел за ищеца. Дори жилището на ищеца се ползвало от тримата братя, а Д. имал ключ и често оставал там да спи, въпреки че бил прехвърлил своята част от него на ищеца. Свид. И. установява, че също се познават с ищеца от деца. Тримата братя били много задружни и се разбирали много добре, но след смъртта на майката на ищеца за него се грижел изцяло Д. Ищецът тежко преживял смъртта на брат си, бил психически сринат, близо един месец не бил допускан до работа.

Вече не бил същият човек.

Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника относно управляваното от Н.Е.М. МПС.

Установява се от представеното удостоверение за родствени връзки /не се и спори по делото относно този факт/, че ищецът е еднокръвен брат на починалия Д.Р.Д..

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е частично основателен – до размера от 70000 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител /застрахован/ спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай е безспорен фактът на наличие на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, доказаха се и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на

ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.

От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между ищеца и починалия му брат трайна и дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на Д.Р.Д. продължителни душевни болки и страдания на ищеца, налагащи извода, че той е понесъл морално страдание, което в достатъчна степен дава основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Свидетелите са единни, че ищецът е преживял изключително тежко загубата на брат си и не може да я преодолее и до днес.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.