Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1332 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13190/2025
Вид
Решение № 1332
Подписан
06.04.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.144 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110113190 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от И. Л. И., ЕГН:**********, с адрес в град ***, чрез процесуален представител адв. Д. Й., срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за: осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на И. Л. И., ЕГН:**********, сумата в размер на 5112,92 евро с равностойност 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. Л. И. неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, страх, неудобства, стрес, унижение, притеснение, несигурност във финансов и професионален план, причинени от повдигнато обвинение на 30.11.2021 г. по образувано ДП №***/2020г., за това, че на 22.10.2020г. И. Л. И. се е заканил с убийство на В.В.П., с думите „Ще видиш какво ще стане, ще ви избия, мършляк такъв" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1 от НК, за което е постановена оправдателна присъда № 233/16.10.2024г. по НОХД № ***/2021г., по описа на РС-Варна, с която И. Л. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от НК, потвърдена с Решение №72/07.03.2025г. постановено по ВНОХД №***/2025г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът И. Л. И. заявява, че на 11.12.2020г. с постановление на прокурор е образувано ДП № ***/2020г. за това, че на 22.10.2020г. И. Л. И. се е заканил с убийство на В.В.П., с думите „Ще видиш какво ще стане, ще ви избия, мършляк такъв" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1 от НК. На 30.11.2021 г. с обвинителен акт по ДП №***/2020г. е повдигнато обвинение на И. Л. И. за това, че: на 22.10.2020 г. в гр.Варна, се заканил с убийство на В.В.П. с думите „Ще видиш какво ще стане, ще ви избия, мършляк такъв" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1 от НК. По отношение на И. И. е взета мярка за неотклонение „Подписка". По внесения от прокуратурата в съда обвинителния акт е образувано НОХД №***/2017г., по описа на РС-Варна. С Присъда №233/16.10.2024 г. постановена по НОХД №***/2021 г., по описа на РС-Варна подсъдимият И. Л. И. е признат за невиновен по 1 повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от РП-Варна. С Решение №72/07.03.2025г. постановено по ВНОХД №***/2025г. по описа на ОС-Варна, е оставена в сила оправдателната присъда. Присъдата е влязла в законна сила на 07.03.2025г.

Сочи, че по време на целия наказателен процес воден срещу него от момента на повдигане на обвинението – 30.11.2021 г. до влизане в сила на оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, страх, неудобства, стрес, унижение, потиснатост, безсъние, притеснение, несигурност във финансов и професионален план. Репутацията му е била накърнена и много от приятелите и близки са се отдръпнали от него. След случилото се е станал нервен и избухлив. Затворил се е в себе си. Приемал е успокоителни. Спирал е да се храни и да спи. След повдигане на обвинението е загубил вяра в правораздавателните органи. Заявява, че е бил с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му са имали досег със правоохранителните органи.

Счита, че неоснователно срещу него е било образувано и водено наказателно производство от страна на Районна прокуратура - гр. Варна. Счита, че обезщетение в размер на 5112,92 евро с равностойност 10000 лева, ще го овъзмезди за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител прокурор И. Богданов – прокурор при РП-Варна, е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Сочи, че Прокуратурата на Република България не е нарушавала и не е поставяла под съмнение действието на презумпцията за невиновност, не е нарушавала процесуалните права на обвиняемия, понастоящем ищец. Няма данни Прокуратурата да е оповестявала медийно случая, не е тиражирала компрометираща, невярна или манипулативна информация, като в този контекст не е злепоставяла доброто име, честта и достойнството на ищеца, не го е изваждала от обичайната му социална среда и начин на живот, за да попречи на социалните му контакти с близки и познати лица. В случай, че искът бъде уважен, счита, че претендираният размер на обезщетение е прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът – И. Л. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. Й., поддържа предявения иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът- Прокуратурата на Р.

България, чрез прокурор при РП-Варна – И. Богданов, оспорва предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е определил, че му е служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че с присъда № 233/16.10.2024 г. постановена по наказателно дело от общ характер № ***/2021 г. по описа на РС-Варна, съдът е признал И. Л. И. - роден на 12.11.1974 г. в гр. Бяла, обл. Русе, живущ в гр.Варна, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, безработен, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 22.10.2020 г. в гр.Варна, се заканил с убийство на В.В.П. с думите „Ще те убия, мършляк такъв" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение. С решение № 72/07.03.2025 г. постановено по въззивно наказателно дело от общ характер № ***/2025 г. по описа на ОС-Варна, съдът е потвърдил присъда № 233/16.10.2024 г. постановена по НОХД № ***/202 г. по описа на РСВарна. Решението не подлежи на касационна проверка.

От НОХД № ***/2021 г. по описа на РС-Варна, приложеното към него досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на 01 РУ-град Варна и ВНОХД №***/2025г. по описа на ОС-Варна се установява, че с постановление на РП-Варна от 14.12.2020 г. е образувано досъдебно производство, за това че на 22.10.2020 г. в град Варна неизвестен извършител се е заканил с убийство на В.В.П. с думите „Ще видиш какво ще стане, ще ви избия, мършляк такъв“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, което заканване представлява престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С пет отделни 2 постановления на наблюдаващ прокурор по досъдебното производство е постановено удължаване на срока за извършване на разследване по досъдебното производство считано от 11.02.2021г до 11.12.2021. На 15.10.2021 г. И. Л. И. е привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 22.10.2020 г. се е заканил с убийство на В.В.П. с думите „Ще те убия мършляк такъв“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По отношение на И. И. е наложена мярка за нетоклонение „Подписка“. На 30.11.2021 г. с обвинителен акт по ДП №***/2020г. е повдигнато обвинение на И. Л. И. за това, че: на 22.10.2020 г. в град Варна, се заканил с убийство на В.В.П. с думите „Ще те убия, мършляк такъв" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1 от НК. По внесения от прокуратурата в съда обвинителния акт е образувано НОХД №***/2017г., по описа на РС-Варна. С присъда №233/16.10.2024 г. постановена по НОХД № ***/2021 г., по описа на РС-Варна подсъдимият И. Л. И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С определение от 16.10.2024 г. на РС-Варна е отменена мярката за неотклонение по отношение на И. Л. И.. Присъдата е протестирана от РП-Варна. С Решение №72/07.03.2025г. постановено по ВНОХД №***/2025г. по описа на ОС-Варна, е оставена в сила оправдателната присъда. Присъдата е влязла в сила на 07.03.2025г.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-психологическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, правдоподобно и дадено от лице притежаващо специални знания, се установява, че воденото наказателно производство за процесния период е оказало негативно въздействие върху психиката на Илия Л. И.. Налице са данни за развитие на продължителен психоемоционален дистрес, проявен чрез повишена тревожност, депресивна симптоматика, нарушения на съня, понижен апетит, както и изразени психосоматични прояви - вегетативни реакции, епизоди на колапсни състояния, телесен дискомфорт. Установява се и повишена емоционална реактивност при припомняне на събитията, включително плач, вътрешно напрежение и затруднения във вербализацията.

Психичните реакции са възникнали във връзка с преживяването на ситуацията като заплашваща, вкл. страх от лишаване от свобода и загуба на семейна стабилност, и са се поддържали във времето поради продължителността на наказателното производство около 5 години, което е действало като хроничен стресогенен фактор. В резултат на това са настъпили и функционални последици – влошаване на семейните отношения, повишено напрежение в семейната система и близък кръг, както и съществена промяна в професионалното функциониране, преустановяване на самостоятелна дейност и преминаване към по-ниско натоварена и заплатена работа. По отношение на продължителността, описаните психични и поведенчески промени са се проявявали през целия период на наказателното производство, с най-висок интензитет в активните фази на делото. Към настоящия момент се установява частично отзвучаване на острите стресови реакции, но персистират остатъчни прояви под формата на повишена тревожност, емоционална чувствителност по отношение на преживяното събитие и склонност към соматични оплаквания при стрес. Не се установяват данни за трайни психотични изменения или личностова дезорганизация. Констатираните изменения имат характер на реакция на продължителен стрес и са в причинно-следствена връзка с процесното събитие.

От показанията на Росен Стоилов Георгиев, без дела и родство със страните по спора, се установява, че същият познава И. И. от около 10 години и двамата са в близки, съседски отношения. Знае, че срещу И. И. е било водено наказателно производство. Забелязал е, че в следствие на това, поведението на И. И. се е променило, като е станал по-затворен в себе си, не е споделял и е изглеждал притеснен и унил.

От показанията на Д. Красимиров Халачев, без дела и родство със страните по спора, се установява, че същият познава И. И. от 2017 година и двамата са семейни приятели, като децата им спортуват заедно и почти всеки ден се виждат. И. И. в края на 2020 г. му е споделил, че срещу него се води наказателно производство, по повдигнато обвинение за заплаха с убийство. Знае, че през 2025г. делото е приключило и И. И. е бил оправдан .

3

Свидетелят заявява, че, когато И. И. му е споделил за повдигнатото срещу него обвинение е забелязал коренна промяна в поведението му. Отчуждил се е, поведението му към околните се е променило, к а т о първоначално е търсил подкрепа, но виждайки, че хората го заклеймяват, се е отчуждил . При първоначално случилите се събития в края на 2020г. е пропушил цигари, ставал е сутринта в 5 часа, отивал е на работа, поради невъзможност да спи, не се е хранил. Търсил е медицинска помощ за здравословното си състояние, защото е отслабна значително.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: