Решение № 201 от 17.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШ.Е

№ 201 гр. В., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500265 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Ц. К. Н., като ответник съдебен адрес: гр.

В., ул. "КБП"№11а, чрез адв.С. С.-АК-В., като процесуален представител, Срещу: Реш.е № 366/09.07.2025г., по гр.дело №2921/2024г.по описа на РС-В., в осъдителната му част.

С цитираното реш.е е осъден да заплати на Н. А. Н. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщет.е за претърп. имуществ. вреди - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г., във връзка с осъществ. адвокатски услуги по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като иска е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева, като неоснователен, сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщет.е за претърп.те от него неимуществ. вреди, изразяващи се в стрес и хипертония, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като иска е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 3000.00 лева, като 1 неоснователен и разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 770.00 лева /140.00 лева - държавна такса и 630.00 лева адвокатско възнагражд.е/.

Първоинстанционното реш.е в отхвърлителната част като необжалвано е влязло в законна сила.

Поддържа, че обжалваното реш.е е неправилно поради неправилно прилож.е на материалния закон/липсват кумулативните предпоставки на чл.

45 ЗЗД /не е налице противоправно деяние, причинна връзка и доказани вреди/, нарушаване на конституционно гарантираното право на защита, тъй като сезирането на КЗД представлява упражняване на законно право, а не деликт, неправилна оценка на и наруш.е на правилата за доказателствената тежест.

Сочи, че участието му в процес пред КЗД представлява по същество упражняване на законоустановено право, а не неправомерно повед.е. Посочва, че реш.ето е неправилно - неправилна оценка на доказателствата , като съдът е изградил реш.ето си върху предполож.я, а не върху категорични доказателства, като това е довело и до нарушаването на правилата за доказателствената тежест , т.е. ищецът не е доказал нито противоправност, нито причинна връзка, нито размер на вредите, а съдът е прехвърлил тежестта върху ответника, като не е извършил обективна и пълна преценка на доказателствата, а е изградил реш.ето си върху хипотетични констатации.

Дори когато дадено лице предявява иск, който впоследствие се окаже неоснователен, самият акт на сезиране на съда / в случая КДЗ/ не може да се приеме за противоправен, освен ако не се докаже злоупотреба с право или умишлено увреждане, което безспорно не бе доказано.

Предвид изложеното, моли въззивния съд на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да отм. изцяло Реш.е№366/0907.2025г.,по гр.дело №2921/2024г.по описа на РС-В. и вместо него да постанови ново реш.е, с което да отхвърли предяв.те срещу него искове по чл. 45 ЗЗД като неоснователни и недоказани.

Претендира направ.те разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от Н. А. Н. чрез адвокат и пълномощник Р. Х. Д. по въззивна жалба против Реш.е №366 от 09.07.2025 година по гр.дело №2921/2024 год. По описа на Районен съд - В.

2

Поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не посочваща основания за отмяна на постановеното реш.е.

Сочи, че жалбоподателят е предявил иск срещу ищеца Н. А., за наличието на дискриминация пред Комисията за защита от дискриминация, като твърдял, че в качеството си на председател на Общински съвет М., го е дискриминирал на признак „лично полож.е” и „обществено полож.е”.

С реш.е №265 от 19.09.2024 година, което е влязло в законна сила е установено от Комисията за защита от дискриминация, че няма осъществена дискриминация от ищеца.

Съгласно чл.8, ал.2,т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнагражд.я хонорара пред Комисията за защита от дискриминация е 1 500 лева. Преписка №49 по описа за 2023 година на Комисията за защита от дискриминация е приложена пред първата инстанция и може да се констатира, че ищеца е направил този разход и то единствено и по вина на жалбоподателят, че е предявил този иск без основание.

Твърди, че съгласно чл.74, ал.1 от Закона защита от дискриминация всяко лице може да претендира причин.те му вреди. Ищецът е претърпял вреди имуществ. в размера на разходите за хонорари и то единствено по вина на жалбоподателят, че е предявил един неоснователен иск срещу него.А всеки дължи вредите който е причинил други му.

По отнош.е на твърд.ето, че неправилно са присъд. неимуществ. вреди на ищеца и нямало причинна връзка, се сочи, че именно в резултат на предяв.ят неоснователен иск пред Комисията за защита от дискриминация ищецът е имал здравословните си проблеми и притесн.я. Жалбоподателят е уронил доброто му име в една малка община , като е пускал сигнали и жалби до прокуратурата и най- накрая е завел това дело пред Комисията за защита от дискриминацията. В една малка община и в едно малко населено място където са повечето възрастни хора това е довело да вдигане на кръвното му от приказките в селската кръчма по негов адрес. Ищецът в качеството си на председател на Общински съвет - М. е публична личност и това му е довело до влошаване на здравословното състояние като вдигане на високо кръвно и диабет.

Поддържа се, че постановеното реш.е е правилно и законосъобразно и не е постановено на предполож.я, а на преценка и обсъждане на събраните по 3 делото писм. и гласни доказателства.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представ.те по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на реш.ето, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Реш.ето е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въвед.те във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посоч.те процесуални действия и обосноваността само на посоч.те фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното реш.е той е обвързан от посоч.те в жалбите пороци.

Предмет на въззивна проверка е Реш.е №366/09.07.2025г. на Районен съд - В., постановено по ГД № 12921/2024г. По описа на РС - В..

Със същото ВдРС е осъдил жалбоподателя Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. М., обл. В., да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. М., обл. В., сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщет.е за претърп. имуществ. вреди - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г., във връзка с осъществ. адвокатски услуги по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева, като неоснователен, както и сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщет.е за претърп.те от него неимуществ. вреди, изразяващи се в стрес и хипертония, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като иска в останалата част до пълния претендиран размер от 3000.00 лева, като неоснователен е отхвърлен.

Ц. К. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, 4 разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 770.00 лева /140.00 лева - държавна такса и 630.00 лева - адвокатско възнагражд.е/.

Реш.ето в отхвърлителната част като необжалваемо е влязло в сила Установено е по делото, че с жалба вх. № 44-00-776/23.02.2023 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ ответникът Ц. К. Н. е сезирал Комисията за осъществена спрямо него от ищеца Н. А. Н. дискриминация.

С Разпореждане № 164/01.03.2023 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 49/2023 г. В хода на производството пред КЗД, на 05.10.2023 г., ищецът Н. А. Н. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Р.

Д. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД. На същата дата ищецът е заплатил на адвокат Р. Д. в брой възнагражд.е в размер на 1 500.00 лева.

С Реш.е № 265/19.09.2024 г., постановено по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД, влязло в сила на 16.10.2024 г., е установено, че Н. А. Н. не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признаци „лично полож.е“ и „обществено полож.е“ спрямо Ц. К. Н..

По делото са представ. лабораторни резултати на ищеца Н. Н. от 24.07.2024 г. от МЦ „Св. П.“ ЕООД - гр. В., от които е видно, че част от кръвните му показателите са завиш., събрани са и гласни доказателства относно здравословното състояние на ищеца.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от ВдРС , но първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи.

Предяв.те в настоящото производство искове са с правно основание чл.

45 ЗЗД/ не по чл.74 от Закона за защита от дискриминация /.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД, следва да се установи осъществяването на съставомерно, виновно противоправно деяние, в резултат на което са причин. имуществ. и неимуществ. вреди и причинно-следствената връзка между тях и деянието.

Безспорно се установи по делото, че ищецът Н. А. Н. е публична личностПредседател на Общински съвет-с.М., обл.В..

Предвид посоченото в доктрината за публичните личности на ЕСПЧ, ищецът 5 трябва да приема по-широки граници на критики срещу действията или бездействията на ръководената от него администрация. В подобен смисъл се е произнесъл и Конституционният съд в Реш.е №7 от 04.06.199бг. по к.д.

№1/1996г.; т. Ill.

Съобразно чл.45 от ЗЗД , за да се ангажира такава отговорност, трябва да са налице едновременно следните елементи:Противоправно деяние - действие или бездействие, което нарушава правна норма,Вреда - имуществ. или неимуществ. вреди,Причинна връзка между деянието и вредата, Вина намер.е (умисъл) или небрежност.

Съдът приема, че липсва противоправно деяние, на което е автор ответника.

Участието му в процес, иницииране на жалба пред КЗД, представлява по същество упражняване на законоустановено право, а не неправомерно повед.е.

В този смисъл правото на всеки гражданин да се обърне към съд/ по аналогия към КЗД/, е основен принцип на правовата държава и е закрепено както в Конституцията на Република, така и в Европейската конвенция за правата на човека. Това право е гарант за защита срещу неправомерни действия и средство за разрешаване на правни спорове по мирен и институционален път.

В рамките на правния ред, съдебната защита или защитата от органа, каквато е КЗД, не е просто механизъм за търсене на справедливост, но и форма на утвърждаване на върховенството на закона.

В случаите когато дадено лице предявява иск, който впоследствие се окаже неоснователен, самият акт на сезиране на съда/ в случая КДЗ/ не може да се приеме за противоправен, освен ако не се докаже злоупотреба с право или умишлено увреждане, което безспорно не бе доказано.

Не е противоправно повед.ето при изказани мн.я с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / срв.