Решение № 253 от 07.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С., 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600523 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Ц. Б. и адв. М. Д. от АК – С., защитници на подсъдимия Г. К. Г. от гр. С., както и по въззивна жалба на адв.

Б. К. от АК - С., повереник на частния обвинител А. М. Д. срещу Присъда рег.

№ 81/28.04.2026 год. постановена по НОХД № 903/2025 год. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият Г. К. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно затова, че на 09.01.2025год. в гр.С. на кръстовище между ул.“С.“ и бул. „Х.Д.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 5008“ с per. № ***, собственост на „Мелани 1“ ЕООД /Булстат 204944294/ гр.С., представлявано от Г. К. Г., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.116 от Закона за движение по пътищата / „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците/ и чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата /“При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре“/, чл. 40 ал.1 от Закона за движение по пътищата /“Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“/, чл. 40 ал.2 от Закона за движение по пътищата 1

/“По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира за опасности“/, и по непредпазливост причинил на А. М. Д., на 59 години от гр. С. две средни телесни повреди,както следва:

- контузия на лявата ръка в областта на лакътната и става,изразяваща се в счупване на лакътния израстък на лакътната кост /olecranon/ с дислокация проксимално /нагоре/ на горния костен фрагмент, представляваща „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“

- контузия на дясната половина на гръдния кош,изразяваща се в счупване на VIII, IX и X ребра от дясната половина на гръдния кош, без значителна дислокация на костните фрагменти и без данни за наличие на пневмоторакс /свободен въздух в гръдната кухина/, хидроторакс /течност в гръдната кухина/ и подкожен емфизем /въздух в подкожните меки тъкани/, представляваща „трайно затрудняване на движенията на снагата“, като деянието е извършено на пешеходна пътека и на при условията на чл. 55 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, считано от влизане в присъдата в сила.

На основание чл.343Г от НК съдът е наложил и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” на подс. Г. К. Г. за срок от една година и шест месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС.

С присъдата подс. Г. К. Г. е осъден да заплати на частния обвинител А.

М. Д. , направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 евро, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – С. направените по делото разноски в размер на 320.00лева /163.61евро/ и направените по делото разноски в размер на 2217.34 лева /1133.70 евро/ в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР - С..

По отношение на веществените доказателства по делото 1 бр. CD-R с надпис „Камера 248 Община С.“ и бр. 1 CD-R с надпис „А. Д.“, е постановено да останат по същото до изтичане сроковете за съхранение на делото.

Във въззивната жалба на подсъдимия и неговите защитници, се изразява несъгласие с атакуваната присъда. Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание. Не са посочени и не се претендират допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за постановяване на решение от въззивната инстанция, с което да бъде изменена Присъда рег. № 81/28.04.2026 г. на С.ския районен съд, постановена по НОХД № 903/2025 г. , като въззивният съд приложи закон за по-леко наказуемо престъпление такова по чл. 343, ал. 1, б. „б” пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 1 и във вр. с чл.

55, ал.2, б. „б”, пр. 1 и наложени на подсъдимия Г. К. Г. наказание „Пробация”, а на основание чл. 343 Г от НК - „Лишаване от правото да управлява моторно превозно средство” в минимален размер, или алтернативно да се приложи разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „в” от НК.

В допълнителната въззивна жалба на подсъдимия, чрез защитника му адв. Д. се изразява становище за непълнота в мотивите на първоинстанционния съд, като се твърди, че в тях съдът не е коментирал защо не е допуснал исканата от подсъдимия допълнителна съдебно медицинска експертиза, която да установи давността на установените счупвания на ребра на пострадалата от ПТП, доколкото според защитата на подсъдимия са налице 2 съмнения в това, кога са причинени. На следващо място се претендира липса от субективна страна извършеното от подсъдимия престъпление да е извършено на пешеходна пътека, доколкото според защитата ПТП е настъпило при маневра, като пешеходците и МПС са се намирали едновременно непосредствено до пешеходната пътека и наличието на пешеходна пътека не следва да се приема като квалифициращо обстоятелство, тъй като МПС няма цЕ.сочено и отправено към пешеходна пътека направление на движението.

Водачът не се е движил по уличното платно с насоченост, която да му позволи субективно възприятие на пешеходна пътека, поради което от субективна страна не е осъществил инкриминираното му деяние, тъй като той не е възприемал пешеходна пътека движейки се постъпателно. На последно място подсъдимият и неговият защитник изразяват претенция, че деянието на подсъдимия е следвало да бъде квалифицирано по чл.343 а , ал. 1 б. „в“ от НК, тъй като подсъдимия е оказал помощ на пострадалата веднага след произшествието.

В заключение се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд поради неотстраними нарушения, без да са посочени такива или да бъде преквалифицирано деянието му и наложено на по-леко наказание, или намален неговия размер.

С въззивната жалба на адв. Б. К. от АК - С., повереник на частния обвинител А. М. Д., не се правят искания за събиране на нови доказателства, които да се събират н проверяват от ОС-С.. Изразява се становище, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо, като според повереника на частния обвинител неправилно е приложен чл.55 от НК, доколкото от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия е санкциониран многократно по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, както и е осъждан за престъпления против транспорта, от което следва изводът, че личността на дееца е с висока степен на обществена опасност. Предлага се за постигане целите на наказанието, установени в чл.

36 от НПК, на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и на основание чл. 343Г от НК същият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 години.

В хода на производството пред настоящата инстанция, не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивния съд се явяват подсъдимия Г. К. Г. и неговите защитници адв. Ц. Б. и адв. М. Д. от АК – С. . Явява се/или не/ частния обвинител А. М. Д. с повереника си адв. Б. К. от САК, както и представител на Окръжна прокуратура-С..

В хода на съдебните прения, прокурорът, моли постановената присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Намира, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние. Отбелязва, че по делото е била назначена съдебно медицинска експертиза, от която категорично се установяват причинените на пострадалата средни телесни повреди. От автотехническата експертиза се установява, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието и, че субективното му поведение е причината за настъпването му. Изтъква, че пострадалото лице е пресичало на пешеходна пътека. Намира за доказана причинно-следствената връзка между причинените травматични увреждания на пострадалата и реализираното ПТП.

3

В заключение счита, че е постановен един правилен и законосъобразен съдебен акт и не са налице процесуални нарушение, поради което предлага същия да бъде оставен в сила.

Адв. Д. – защитник на подс. Г. К. Г. подържа жалбата, настоявайки в хода по същество, че деянието на подс.Г. следва да се преквалифицира като такова по чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК и му бъде наложена наказание „Пробация“. Прави алтернативно искане за намаляване на наказанието на подс.Г..

Адв. Б.– защитник на подс. Г. К. Г. поддържа жалбата, като прима, че са налице основания за изменение на присъдата на С.ския районен съд относно вида и размера на наказанието, което е наложена на подс.Г.. Поддържа направеното искане от адв. Д., деянието на подсъдимия да се преквалифицира като такова по чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК и му бъде наложена наказание „Пробация“. Сочи, че нейния подзащитен е пропуснал да поиска съдебна реабилитация, за която са били налице условия и този негов пропуск води до настоящото ефективно наказание. В заключение моли въззивния съд да постанови решение, с което измени присъдата на С.ския районен съд, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ в минимално предвидения в закона размер.

Пострадалата А. М. Д., конституирана като частен обвинител не се явява пред въззивната инстанция, представлява се от повереника си - Б. К. от Адвокатска колегия – С.. Последният счита въззивната жалба на защитниците на подсъдимия за неоснователна, и намира че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Излага доводи, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че деянието на подсъдимия е извършено не поради небрежност, а при самонадеяност. Излага доводи за неправилно приложение на чл. 55 от НК при постановяване на присъдата от Районен съд-С..

Подс. Г., в своята лична защита, поддържа казаното от защитниците си и посочва, че искрено съжалява.

В предоставената му последна дума, подс. . Г. моли да не му бъде налагано ефективно наказание.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Депозираните жалби са постъпили в законоустановения срок и отговарят на изискванията по чл. 320 НПК, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира основания за същественото й изменение или допълнение. Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подс. Г. К. Г. живеел в гр. С. и работил като управител на „Мелани 1“ ЕООД, със седалище гр. С.. Притежавал лек автомобил марка „Пежо 5008“ с рег. № ***. На 09.01.2025 г. и извършвал дейност по почистване на прозорци в сграда, намираща се на бул. „Х.Д.“ в гр. С., притежавал свидетелство за 4 управление на МПС № 286760077 за водач категория „В,С“.

На 09.01.2025г., в ранния следобед, подсъдимият управлявал лекия автомобил „Пежо 5008“ с рег. № *** в гр. С. и го паркирал на ул. „С.“.

Подсъдимия паркирал автомобила на ул. „С.“ в обхвата на кръстовището между вея и бул. „Х.Д.“ в посока обратна на посоката на движение по ул. „С.“, успоредно на левия тротоар, с предната част по посока срещу движението по ул. „С.“, а задната част към стоп линията, преди пешеходната пътека, разположена по продължението на десния тротоар на бул. „Х.Д.“ и напречно на ул. „С.“. Автомобила е бил така паркиран, че задната му час е била зад стоп линията.