Решение № 2591 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А. при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело № 20231110139690 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 128252/09.05.2023 г . , о т ****************- председател на УС срещу наследниците на З. М. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к.

*************, а именно Т. А. Б. с ЕГН: ************, п.к. ************* и Г. Т. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. *************, с която се предявени следните искове:

1. Обективно кумулативно съединени искове срещу Т. А. Б., както следва:

1. с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата 642.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск (17.07.2023 г. ) до окончателното изплащане на сумата;

2. с правна квалификация чл.86 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата 126.41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.06.2023 г., начислена върху сумата за незаплатена топлинна енергия;

3. с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 15.97 лева, представляваща дялово разпределение за периода м.08.2020г. - м.04.2022г. в, ведно със законната лихва от 1 датата на депозиране на настоящия иск (17.07.2023 г. ) до окончателното изплащане на сумата;

4. с правна квалификация чл.86 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 2.89 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023 г., начислена върху сумата за дялово разпределение; които всички суми, са получени въз основа на подадена и консумирана топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот с административен адрес:

**************, I D номер *********, номер на инсталация 4000046034, Абонатен номер ******* който имот съответният ответник е получил в наследство от майка си Зоя М. Б. с ЕГН: **********.

2. Обективно кумулативно съединени искове срещу Г. Т. А., както следва:

5. с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата 642.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск (17.07.2023 г. ) до окончателното изплащане на сумите;

6. с правна квалификация чл.86 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата 126.41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.06.2023 г., начислена върху сумата за незаплатена топлинна енергия;

7. с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 15.97 лева, представляваща дялово разпределение за периода м.08.2020г. -м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск (17.07.2023 г. ) до окончателното изплащане на сумата

8. с правна квалификация чл.86 ЗЗД вр. чл.153 вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 2.89 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023 г. начислена върху сумата за дялово разпределение; които всички суми, са получени въз основа на подадена и консумирана топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот с административен адрес:

**************, I D номер *********, номер на инсталация 4000046034, Абонатен номер ******* който имот съответният ответник е получил в наследство от майка си Зоя М. Б. с ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че Зоя М. Б. с ЕГН: **********, е била собственик на топлоснабден имот с административен адрес: **************, I D номер *********, номер на инсталация 4000046034, Абонатен номер ******** и клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Сочат, че за процесния обект услугата за извършване на дялово разпределение се извършвало от *********. Твърдят, че Зоя М. Б. е следвало да заплаща сума за доставяна и използва електроенергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. ведно със задълженията за извършено дялово разпределение. Същата била 2 починала, като оставила двама свои наследници Т. А. Б. и Г. Т. А.. Нито покойника приживе, нито нейните наследници са заплатили задълженията към ищцовото дружество за доставена и получена топленергия и услуги по дялово разпределение, в посочения размер и посочен период в петитума на ИМ. Въз основа на това са предявили настоящото искова молба. Твърди, че изискуемостта на сумите са настъпили в 45-дневен период след изтичане на периода, за който се отнасят сумите. Отделно това ответниците имали задължения да заплащат стойността на фактурите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN:

BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът отказва да получи книжата, не желае да ги подписва, но ги взима без подпис (л.61-62 от делото).

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът *********, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Петракиева. Поддържа исковете.

Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Т. А. Б., редовно призован се явява лично в о.с.з. Представя документи, че е платил процесната сума. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение, че само той е собственик, но не и сестра му.

Прави възражение, че е платил сумата от 660.49 лева.

Ответникът Г. Т. А., редовно призована не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач **********, редовно призовано не се явява и не се представлява.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 32387/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение 3

№ 19687/06.07.2023 г. В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 08.08.2023 г. ( л.33 от ч. гр. д. № 32387/2023), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 08.09.2023 г.. Исковата молба е подадена в съда на 07.09.2023 г. и в същата дата се представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на **************, процесни суми представляващи стойност топлинна енергия и услуга по дялово разпределение За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.

4 датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От представения и неоспорен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се установи, че на 10.12.1993 г. ****** М. Б. е купила жилище в *********** (л.10-11 от делото).

От представеното удостоверение за наследници се установи, че ****** М. Б. е починала и като наследници е оставила З. М. Б. (л.19-20 от делото).

От направената справка в НБД се установи, че З. М. Б. е починала и като наследници е оставила ответниците Т. А. Б. и Г. Т. А. (л.54 от делото).

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели по опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., ). Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава по една втора (1/2) от имуществото на своя праводател, т.е. по ½ от активите и пасивите (задълженията). На това основание съдът приема, че Т. А. Б. и Г. Т. А. са собственици на процесния апартамент, като наследници на *** М. Б., която го е наследила от ****** М.

Б.. Всеки един от двата ответниците отговаря за една втора.

От представените заявление – декларация от З. М. Б. до ответника, както и споразумение за разсрочване на задължения, сключено между З. М.

Б., Т. А. Б. и ищеца, се установи облигационна връзка между страните по делото. От тези документи също се установи наличието на облигационно отношение между страните по делото. В посочения документ се съдържа извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, с оглед сключено споразумение.

Фактът за собственост от ответника не се оспорва. Същият твърди, че сестра му Г. Т. А. не е собственик, но не представя н.а. Доколко не е доказано, че изключителен собственик е само ответника, то това възражение е неоснователно.

5

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са собственици на процесния апартамент. Ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответниците са има качеството на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното заключение се установи, че за процесния период и имот, ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в твърдението от него количество. Установи се, че за имота е имало фирма, която извършва дялово разпределение. Доказана е и втората и четвъртата предпоставка за уважаване на иска (л.90-98 от делото).

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно кредитира, като пълна, достоверна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От заключението се установи както размера на сумите, така и техния настъпил падеж, т.е. изискуемост. От нейното заключение се установи, че ответниците дължат следната обща сума по пера: